|
|
 |
|
|
Красимир Нейков
ПОСЛЕДЕН КАДЪР
Издателство за поезия ДА
София 2023
Език - български
Брой страници: 62
ISBN - 978-619-7082-79-1
Красимир Нейков е интересен случай в съвременната българска поезия. Юрист е по
образование, но интересът му към хуманитарните науки още в съвсем млада възраст го
отвежда до поезията. А в света на поезията той определено плува в свои води. Още през
2014 г. е сред отличените автори на тридесет и първото издание на Националния
младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев", а след това печели голямата награда на
„Литературен вестник“ за млад поет. Поетичният му талант кристализира в излязлата
през 2017 г. негова дебютна стихосбирка „Естествени неща”.
Читателите, а и литературните критици приеха Красимир Нейков като едно от важните
имена от поколението поети, родени в началото на 90-те. Това признание го окуражи и
той не спря да се развива в полето на съвременната българска лирика и ето – пред нас е
вече новата му книга. Красимир я е нарекъл „Последен кадър”, но аз си мисля, че това
всъщност е неговата първа голяма стъпка в голямата поезия, в поезията, която носи
смисъл, която оставя следи. И във втората си стихосбирка Нейков е верен на себе си,
формата е пределно сгъстена и плътна. Всички излишества са премахнати, читателят
остава сам с текстовете. Единствено в тази самота можем да се насладим на богатия
поетичен език, на многообразието от теми, които вълнуват автора.
Владислав Христов
Разпространява се от:
Цочо Бояджиев
ЩЕ ПРОИЗНАСЯМ САМО ГЛАСНИТЕ
Издателство за поезия ДА
София 2023
Език - български
Брой страници: 52
ISBN - 978-619-7082-80-7
Цочо Бояджиев нарича поезията „Убежище за нашите меланхолии“. В неговия поетичен свят нюансите са меки, светлината приглушена, болката е осезаема, но притъпена от дистанцията на времето, от отдръпването от илюзиите, от някаква прояснена трезвост, яснота, сродена с тъгата. И тук вероятно е отговорът на зададения по-горе въпрос. Спецификата на тази поетика не е само вплитането на класическо и съвременно писане по начин, който не позволява да отнесем тези стихове към едната или към другата посока. Тя има допълнителни свойства и начини за въздействие, защото отива отвъд опростените определения и в някакъв смисъл ни казва, че независимо кога живее и в каква форма пише, добрият поет намира как да бъде и в своето време, и в отминалото – през образци и предшественици, а и в бъдещето, в което новите поколения ще го четат, за да откриват себе си и времето си.
Силвия Чолева
Тази поезия опитва да събере разбягалите се сектори на действителността. Познанието, познавателните възможности, но и съновиденията, пророчествата, сепването, разтърсването от съзерцателността и самата съзерцателност.
Борис Минков
Да приемаш спокойно разочарованията, да омекотяваш света, да пишеш, а зверовете на преносните значения да спят спокойно край поседналите ти за отдих колене – за всичко това е нужна сила, промислена, просветена сила.
Марин Бодаков
Разпространява се от:
Лидия Димковска
(НЕ)УДОБСТВОТО НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО
Издателство за поезия ДА
София 2023
Език - български
Брой страници: 120
ISBN - 978-619-7082-78-4
През последните три десетилетия, от първата ? поетична публикация „Раждания от Изток“ (1992), през „Огънят на буквите“ (1994), „Изгризани нокти“ (1998), „Нобел срещу Нобел“ (2001), „pH неутрално за живот и смърт“ (2009), романите „Скрита камера“ (2004), „Резервен живот“ (2012) и „Но-Уи“ (2016), книгата с разкази „Когато напуснах Карл Либкнехт“ (2019), до последните стихосбирки „Черно на бяло“ (2016) и „Гранично състояние“ (2021), Лидия Димковска се утвърждава като несъмнено най-силният творчески глас на поколението македонски писатели, родени през седемдесетте години на XX век.
Гоце Смилевски
Лидия Димковска пише изключително добри стихотворения, които понякога приличат на роуд мууви и ти влизат под кожата.
Матиас Елърс
Носещи болка, причудливо-закачливи, мъдри, обезоръжаващи. Тези стихотворения намират верните отговори с прецизна точност.
Хелън Морт
Лидия Димковска ни показва, артикулира, разкрива всичко, което животът e, а може би не искаме да осъзнаем. Думата ? е като пробождане с острие, което възкресява мъртвите, изправяйки ни пред всичко, от което искаме да се отречем.
Искра Гешоска
Специфичният авторски почерк на Лидия Димковска – както в поезията, така и в романите – е именно яростното писане, без задръжки и резерви, със собствената ? кожа като „гарант“ и свидетелство за дълбоките, свещените тайни на вечно скитащата душа, които не оставят никого равнодушен...
Елизабета Шелева
Разпространява се от:
Ю Дзиен
ДАВАМ ИМЕ НА ЕДНА ВРАНА
Издателство за поезия ДА
София 2023
Език - български
Брой страници: 194
ISBN - 978-619-7082-77-7
Изобщо, поезията на Ю Дзиен е обърната към реалността и се стреми да я види, стреми се да я разбере. Друг е въпросът, че постоянно се блъска в стъклената преграда пред нея; постоянно остава уловена в собственото си съзнание, колкото и да иска да постигне нещото само по себе си. Стихотворението, дало име на сборника, говори точно за това – за трудността да говориш за враната сама по себе си, да проумееш света извън собствената си представа за него.
Впрочем същата тема според мен е присмехулно подхваната в „Хей, свят, ела“. Ю Дзиен говори от името на човек, който в самотата си иска да приветства целия свят, всяка душа, която би дошла при него – жена, мъж, старица, мравка, комар, готов в проститутката да види невеста, в дрипавия – побратим, в покритата със струпеи баба – майка и т.н. Но когато в самотата му навлизат реални хора – съвсем банални жена, мъж, старица, мравка, комар, – те му остават напълно чужди, не будят никакво желание за общуване. Пропъжда ги, убива комара и отново започва да копнее светът да дойде при него. Въображаемият свят, разбира се.
С други думи, не бива да гледаме на поезията на Ю Дзиен като на реалистична поезия, тоест като описваща реалността. Тя е по-скоро хипнотизирана от пълнокръвието на света, от изобилието на случващото се в него и описва именно този свой захлас. Това много често е и функцията на метафората в много стихотворения – не да обясни реалността, а да добави към нея случване, размах, сюблимност. Което също си е романтически жест.
Зорница Христова
Разпространява се от:
Луиз Глик
ТРИУМФЪТ НА АХИЛ
ДИВИЯТ ИРИС
МЕДОУЛЕНДС
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Превод - Надежда Радулова, Калоян Игнатовски
Брой страници: 192
ISBN - 978-619-7082-76-0
Нобелова награда за литература 2020
"Необикновено и богато въображение... Стихотворенията на Глик притежават деликатна мощ, изтъкани са от огън и въздух, а зад привидната им крехкост се крие жилавост"
- Стенли Кюниц
"Гласът на Глик е без аналог в съвременната американска поезия. Нейната поетическа територия се разполага в уединението на аналитичната мисъл. Енергията на поезията ?, подобна на лазер, пречиства, а също така обективизира и подрива, като оставя у читателя незаличимо впечатление."
- Рита Синьорели-Папас
"През целия си живот Глик ни показва как да накараме езика да означава нещо и в същото време да побира в себе си всичко."
- Клаудия Ранкин
Разпространява се от:
Галина Николова
ВЪОБРАЖАЕМИ ГРАДИНИ
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Брой страници: 60
ISBN - 978-619-7082-75-3
решения
висят над главата ми
тежки чепки
презряло грозде
нападнато от оси
да ги откъсна не става
да си тръгна не бива
да ги оставя не мога
а времето си върви
Разпространява се от:
Ани Илков
ДО КРАЯ НА СМЪРТТА
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Брой страници: 60
ISBN - 978-619-7082-74-6
кармАмрак
краят вече идва
но и началото е близо
душата хвърля котва
и духът ти слиза
да се разходи сред животните
които ще го изядат
за да го върнат във живота
чрез свойта плът
отново и отново -
това ли е индуската програма
да се въртиш в месомелачката
докато вече няма
остатъци от дух
във твойта смърт -
тъй милиардите звезди догарят
материята е свещена! нека царят
да вдигне своята корона от калта
землиста се оказва светостта
в пустинята огнището гори
после угасва - и това си ти
Разпространява се от:
Марин Бодаков
ГАЛЕРИЯТА НА СЪРЦЕТО
Издателство за поезия ДА, Издателство "Точица"
София 2022
Език - български
Брой страници: 383
ISBN - 978-619-7082-73-9
С неуморните си усилия да направи литературната и обществената среда по-пълнокръвни и смислени и с немногословното си, но не и лаконично творчество, в което тревогата се среща с надеждата, а самоиронията върви ръка за ръка с откровеността, Марин Бодаков беше един от любимите ни супергерои. Докато беше сред нас, знаехме, че винаги можем да го срещнем по литературни премиери, фестивали, дискусии, в “Български книжици“ или на поредния протест. Беше поет, журналист, преподавател, общественик, съпруг и баща, но сякаш се смяташе на първо място за читател, защото книгите бяха неговият свят. Затова и не спираше да говори за тях, да ги препоръчва, да ги подарява и да пише за тях в култовата си колонка във вестник “Култура“, намерила своето продължение първо във вестник “К.“, а после в независимата онлайн медия “Тоест“. В колонката си обикновено беше пестелив на думи. Не за друго, а защото сърце не му даваше да спре вниманието си само на едно заглавие. Но и думите му тежаха.
Открихме с пълна сила колко безценно е било неговото деликатно и ненатрапчиво присъствие, когато ни напусна ненадейно миналия септември, едва на петдесетгодишна възраст. Сякаш чак тогава осъзнахме колко автори е редактирал, колко журналисти е отгледал, колко читатели е възпитал, колко души е вдъхновявал и подкрепял. Марин беше един от малкото хора, които бяха винаги готови да ти кажат: “Давай, ти можеш!“ Но и да ти покажат, че винаги можеш повече. Прочее, той влагаше времето си повече в другите, отколкото в себе си и често въздъхваше, че е “момче за всичко“. Всъщност винаги е бил “Марин за всички“. Остави след себе си осем стихосбирки, два сборника с интервюта, две научни книги, една съпруга и две дъщери. А това, че този текст беше написан в минало време, е чиста формалност. Личности като Марин не могат да бъдат “бяха“. Те “са“. И точка.
Разпространява се от:
Хаджем Хайдаревич
ПО ПЪТЯ КЪМ МОРЕТО
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Превод - Христо Попов
Брой страници: 101
ISBN - 978-619-7082-72-2
„Пътят на Хаджем Хайдаревич е пътят на истинския писател, праведника, създал с писменото си слово едни от най-красивите страници от съвременната литература на Босна и Херцеговина."
Божидар Пророчич
„В книгата „Сутиеска" Хаджем Хайдаревич следва филигранната нишка, която пронизва всичките му предишни стихосбирки. В неговите лирически вариации има толкова много болка, толкова силно въздействащи спомени, но лирическият аз изразява своите тревоги с изискан език и с много достойнство."
Фарук Диздаревич
„Хаджем Хайдаревич е изключително ангажиран поет, ако под ангажиран имаме предвид знаците на времето и пространството, за които по някакъв начин „свидетелства" и в които възникват лирическите текстове. В книгата „Септемврийският дъжд зашива разпилените нерви" поетът събира останките на един насилствено унищожен космос, като с всяка частица възстановява цялото, както археологът въз основа на един фрагмент реконструира формата на древна ваза. В тази стихосбирка, както в цялото си творчество, Хайдаревич се изявява като изключителен майстор на езика. Стиховете му се редят и текат като неговите реки, които ни привличат към техните, както би казал поетът, четири устия. Октавио Пас твърди, че ритъмът на стиховете трябва да следва приливите, сърдечния ритъм и ритъма на дъжда. Тези ритми пулсират силно в стиховете на Хайдаревич чрез неговия изискан език и ни носят музиката на голямата, истинската поезия."
Миле Стоич
Разпространява се от:
Джак Гилбърт
ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ РАЯ
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Превод - Димитър Кенаров
Брой страници: 104
ISBN - 978-619-7082-71-5
Джак Гилбърт е роден през 1925 г. в град Питсбърг, щата Пенсилвания. Работи като пътуващ търговец, служител във фирма за борба с вредителите, металург. През 1962 г. излиза дебютната му стихосбирка, която го превръща в литературна знаменитост, но скоро след това той напуска САЩ и се оттегля от обществения живот. През следващите десетилетия живее в Италия, Гърция, Англия, Дания. За цялата си кариера публикува пет стихосбирки, всяка от които е оценена високо, макар че самият Гилбърт остава в публична сянка. Четвъртата му книга, „Да се откажеш от рая“, получава Националната награда на критиците на САЩ. „Известен с отказа си от известност“, както пише „Ню Йорк Таймс“ по повод смъртта му през 2012 г., Джак Гилбърт е един от скритите диаманти на американската поезия. Писателката Меган О’Рьорк го описва по следния начин: „Гилбърт не е просто забележителен поет. Той е поет, чиято прямота и яснота ще се харесат на много читатели... поет извън времето си, който практикува поетика на чистотата в един все по-какофоничен свят – лиричен призрак на една неслучила се литературна история“.
Джак Гилбърт умира през 2012 г. в старчески дом в Бъркли, Калифорния, но камбаната на поезията му продължава да звучи, макар да са малцина онези, които са имали щастието да чуят бистрия `и звук. За целия си живот той издава едва пет стихосбирки, но всяка от тях е значима, изпълнена със смисъл, докосваща сърцето. „Да се откажеш от рая“, излязла през 2005 г., остава все пак любимата му. Непреклонният му отказ от публичност вероятно го е лишил от по-широка популярност сред читателите на поезия и го е оставил на ръба на литературния канон (въпреки всъщност немалкото официални награди), но отказът е този, който му е позволил също така да се превърне в големия поет, който имаме днес пред себе си. Гилбърт отказва рая, защото той вече живее в него, в истинския, тук, на земята.
„Гилбърт не е просто забележителен поет. Неговата прямота и яснота ще допаднат на много читатели – на тези, които не могат да понасят самосъзерцаващата се мъглявост на голяма част от съвременната поезия… Гилбърт е рядкост, особено в днешни дни: поет извън времето си, който практикува изчистена поетика в един все по-какофоничен свят – лиричен призрак на една неслучила се литературна история.“
Меган О’Рурк, „Слейт“
„Когато става въпрос за светоглед, ние сме склонни да се сблъскаме с фалшивия избор: или сме реалисти, които твърдят, че светът е ужасен, или наивни оптимисти, които твърдят, че светът е прекрасен и си затварят очите. Гилбърт избира средния път, по-добрия път, мисля: той ни казва, че светът е ужасен и прекрасен едновременно и трябва да му се радваме.“
Меган Елизабет Гилбърт, „Атлантик“
Разпространява се от:
Нели Закс
СМЪРТТА ОЩЕ ПРАЗНУВА ЖИВОТА
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Превод - Любомир Илиев
Брой страници: 80
ISBN - 978-619-7082-70-8
"Поезията на Закс, от която лъха на дим от крематориум, живее от изумително непосредствената връзка с нейната изстрадана участ, обективира тази участ, очиства я от всичко случайно и лично. И стихосбирките ? от 1940-те и 1950-те години, и белязаната от умора нейна късна лирическа жътва са част от този единен, написан сякаш на един дъх прочувствен реквием за жертвите на Злото. Още повече че зрялата поезия на Нели Закс органически отхвърля марионетните стереотипи, които налага индустриалното общество, решително не приема заученото, автоматичното, инерционното, всичко онова, в което се провижда познатата `и до болка заплаха от „зловещия кукловод“, признавал, както е известно, само академичното изкуство и предавал на огъня книги и картини, преди да почне да хвърля в него хора."
Любомир Илиев
А ето и част от словото на Фридрих Витиг по случай удостояването на Нели Закс с Наградата за мир през 1965 г.:
„Нели Закс се слива с жестоката участ на своя народ, но с крехкия си глас сякаш преобразява зловещите
изпитания: земната тежест става лека като дихание, ужасът се превръща в строфа, дивото се обуздава и противно
на всякакъв предишен опит до нас стига музиката на побратимяването и мира.“
По буквите: Мишел Сер, Лидия Гинзбург, Нели Закс
Зорница Христова, 11 декември 2021
Разпространява се от:
Кирил Василев
ШЕСТВИЕТО
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Брой страници: 76
ISBN - 978-619-7082-69-2
"Това е разтърсваща книга. Майсторски построена, социално остра, екзистенциално оголена. И същевременно топла, пълна със строгост и разбиране, болка и съпричастие към човешката немощ и всекидневен героизъм. Една книга за крушението и оцеляването, особено актуална и особено необходима в пределната и трудна ситуация, в която се намираме всички днес."
Яна Букова
"Кирил Василев не е между популярните, но безспорно е един от най-сериозните автори на литературната сцена у нас. Неговият глас идва от най-мрачните дълбини на високия модернизъм. Това е глас не само просветен, но и вече просветлен. Глас, който си дава сметка за девалвацията на епифаниите днес, но продължава да очаква онези мигове, при които от случаен битов детайл внезапно избликва Битието - и бързо се вледенява в релефно скулптирани строги стихове."
Марин Бодаков
"По буквите" - последните литературни предложения на Марин Бодаков в "Тоест"
Дневник, 13 септември 2021
Разпространява се от:
Еуженио де Андраде
БЯЛО ВЪРХУ БЯЛО
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Превод - Мария Георгиева, Цочо Бояджиев
Брой страници: 80
ISBN - 978-619-7082-68-5
Еуженио де Андраде е литературният псевдоним на Жозе Фонтиняш. Роден е на 19. януари 1923 г. в португалското село Повоа де Аталая. Започва да пише поезия през 1936 г. и публикува първата си поема „Нарцис“ през 1939 г. Еуженио де Андраде става известен с появата на стихосбирката „Ръцете и плодовете” (1948 г.) Работи 35 години като административен инспектор към Министерството на здравеопазването. Получава множество португалски литературни награди – Награда на международната асоциация на литературните критици през 1986 г., Награда Дон Диниш през 1988 г., Голямата награда за поезия на Португалската асоциация на писателите през 1989 г., както и най-престижната литературна награда – Камойнш (2001 г.) Въпреки известността си Еуженио де Андраде се стреми да се дистанцира от т. нар. социален, литературен и светски живот и поради тази причина публичните му изяви са малко.
Автор е на 27 тома поезия, както и на детски книги, проза, превежда на португалски език Сафо, Федерико Гарсия Лорка, Янис Рицос, Рьоне Шар, Хорхе Луис Борхес. В творчеството си демонстрира независимост от различните литературни движения, в чиито условия се появяват творбите му.
Еуженио де Андраде е считан за един от най-забележителните писатели на XX век, той е сред най-четените и превеждани португалски поети. Умира в Порто през 2005 г. след продължително боледуване.
Еуженио де Андраде - Бяло върху бяло
Разпространява се от:
Цочо Бояджиев
ЕПИСТОЛАРИУМ
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Брой страници: 80
ISBN - 978-619-7082-67-8
Може ли общуването да спре, когато думите са тук? Цочо Бояджиев внимателно изрязва парчета от писма и им отговаря. И тази поезия е смирена пред границите на онова, което не ? е дадено – разговора като ромон, в който „отвързани са думите от смисъла / и смисълът е, че са твои думи“, конкретиката на плана да отидеш с някого в Жеравна, вместо да оставиш Жеравна да се разпадне на звуковите си и семантични асоциации. Дори божественото в поезията не е достатъчно – защото „бог движи ръката на поета, / но трябва си и гъшето перо“.
Не е „хватка“ замисълът на книгата, а опит за захващане, за задържане. И в същото време – за отваряне на процеп, в който думите да продължат да бъдат част от разговор. Процеп, в който читателят отчаяно ще се опита да пропъхне и своите думи, макар и пощальонът да е ненадежден и злоумишлен. Щадяща и безутешна е тази поезия, заскобяваща своето майсторство, да не заглуши нещо по-важно.
"По буквите" - Дън, Бояджиев, Елми
Зорница Христова, Тоест, 9 октомври 2021
Разпространява се от:
Вангел Имреоров
СЛЕД ТРИ МИНУТИ
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Брой страници: 70
ISBN - 978-619-7082-66-1
Признавам си, че взех тази книга с известна боязън. Причината беше, че не успях да намеря много общ език с първата стихосбирка на автора. Изненадата ми беше много приятна, когато след последната страница усетих тихата радост от езика и детайла, от поетичния минимализъм, ако си позволя да перефразирам редактора Марин Бодаков от карето на четвърта корица, от финото боравене с наблюдението и по-дистанцираното преживяване на разказваните ситуации. Струва ми се, че има сериозно израстване между първата и втората книга на автора, изтъняване на перото, което е станало още по-прецизно, а мастилото – още по-изчистено от наноси. В един изключително забързан ден, тази стихосбирката успя да забави вътрешното ми време и да даде така нужното закотвяне.
Вангел Имреоров: След три минути
BlogofIvan, Портал Култура, 1 септември 2021
Разпространява се от:
Бей Дао
ПЕЙЗАЖИ НАД НУЛАТА
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Превод - Веселин Карастойчев
Брой страници: 106
ISBN - 978-619-7082-65-6
И все пак.
Чета математически прецизните формулировки, съставящи ред по ред неговите стихотворения. Енигматични. Магнетични. Центростремителни. И пред мен има две възможности: едната е да чета Бей Дао в неговия контекст, а другата е - изобщо да не се съобразявам с него.
В първия случай се уповавам на монографията на Веселин Карастойчев "Думи в полет", посветена на проблемите в съвременната китайска поезия - и когато попадна на лексемата "слънце", вече ще знам, че Бей Дао я десакрализира; лексемата е почистена от политическите наноси върху нейния смисъл. По същия начин, когато чета "аз не вярвам" в стихотворение, ще знам, че става дума за вярата в доминиращата политическа доктрина.
Бей Дао, а след него и поетите от неговото поколение, се отвръща от официозната поетика - той е сред редакторите на първото неофициално литературно списание в Китай. Същевременно пред Бей Дао има извънредна задача: той може да бъде опонент на конюнктурната лирика, с която пропагандната машина на китайската държава облъчва населението, но един ден по историческа неизбежност въпросната идеологическа агитация ще бъде сменена с нова идеологическа агитация.
По буквите: Бей Дао, Бодлер, Прешерн
Марин Бодакев, Дневник, 29 юни 2021
Разпространява се от:
Никола Петров
НЕ СА ЧУДОВИЩА
Издателство за поезия ДА
Език - български
Брой страници: 50
ISBN - 978-619-7082-64-7
Страшното в приказките е едно, чудовищата на реалността друго. Какво откриваш в този сблъсък между фантазия и реалност?
В приказките чудовищата често са отделени от нас. В митологията на съвремието сякаш е същото: говорим за лоши хора, за „социопати“, сякаш ние, добрите, сме неспособни на зло. Тази въображаема чуждост на злото ни дава комфорт: кара го да изглежда разобличимо и екзотично. В реалността чудовището е по-често трагичен образ с оправдани (пред себе си) намерения. То е твърде близо до нас, а понякога и вътре в нас, което го прави по-страшно.
От една страна мисълта, че злото може да не разпознава себе си като зло, е смущаваща, защото започваш да се съмняваш кой си и на какво си способен. Но от друга страна ти помага да простиш.
Сякаш в тази книга изследваш потайностите на душата. Тъмните ? части. Какво е за теб нощта в стиховете ти и нюансите на тъмното?
Тъмнината не би била тъмнина, ако го нямаше деня. Ако едно стихотворение няма нищо светло и нищо човешко, то би било повече скучно, отколкото мрачно, тъй като мракът се ражда именно в контраста с надеждата. Затова и нощта ме интересува най-вече като част от контраста, от нюансите.
Ако контрастите се фойерверките на изкуството, то нюансите са правдоподобността му. С времето започваш да се интересуваш предимно от нюансите. Но на мен ми харесва да слагам и от двете, когато пиша.
Удивление от времето
Радослав Чичев, Портал Култура, 10 октомври 2021
Разпространява се от:
Антоанета Николова
СЕГА РЕКАТА Е ПРЕЛЯЛА
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-63-0
Виждаме ли природата в многогласието ??
Ако само за миг се отдалечим от всички технологични подпори, с които сме се въоръжили, за да не останем насаме със себе си, ако само за миг се вслушаме в тишината, многогласието и на външната, и на вътрешната природа ще нахлуе с цялата си красота и цветност. То е тук, чака ни. Понякога си мисля, че дори технологичната изкуственост е някакъв негов вариант.
На мен ми се струва, че в поезията ви стои и въпросът как чрез думите можем да изразим това, което е отвъд тях?
Да, този въпрос силно ме вълнува. Бих искала да намерим думите, които не са нашето назоваване на нещата, а са самоизговорът на самите неща. Струва ми се, че много сме се отдалечили от това истинско звучене на думите. Но го има. То звучи в силната поезия и затова тя резонира дълбоко в нас, и то така, че забравяме начина, по който е изречена. Като в притчата от Джуандзъ за забравата на думите. Такова нещо съм усетила в стиховете на Иван Методиев и Николай Кънчев, а напоследък и в стиховете на Николай Милчев.
Изричане на естеството
Радослав Чичев, Портал "Култура", 26 декември 2020
Разпространява се от:
Цочо Бояджиев
КУХАТА СЪРЦЕВИНА НА ЖИВОТА
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Брой страници: 72
ISBN - 978-619-7082-62-3
Голямата награда за поезия "Иван Николов" - 2021
Първоначално смятах, че мога да обединя неговите иронии, опрощения, разкаяния и утешения под една-единствена дума: тъга. Но тази дума вече е притежание на нашия приятел Георги Господинов. А и най-вероятно греша: по-подходящото събирателно е мекота.
И именно за човешката мекота са стихотворенията на Бояджиев - те идват от нея и живописно я пресъздават. Меланхолията се надгражда до мекота. Не ме разбирайте погрешно: не става дума за отпуснатост или за малодушие. Напротив, тези стихотворения излъчват една много приятна, всъщност безценна умора от живота. От пълноценния живот.
Те, разбира се, са много умни, но нямат откривателски и изобретателски претенции. Прочее, стиховете и в тази Цочова книга излъчват притегателна интелектуална благост. Кротост. Любовна кротост. Някак още с появата си стихотворенията на Цочо са на терена на класическото, в друго, не наше време.
По буквите: Бояджиев, Радичков, Сампсън
Марин Бодаков, Дневник, 26 декември 2020
Капитанът душа отговаря на писма
Десислава Неделчева, Култура / Брой 9 (2982), Ноември 2021
Разпространява се от:
Рутхер Копланд
КАКВОТО КАЗАХ, НЕКА
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Превод - Боряна Кацарска
Брой страници: 326
ISBN - 978-619-7082-61-6
като дете сънувах че искат да ме вземат със себе си
сега знам че някъде са щели да ме изоставят
Така Рутхер Копланд пише за едни гъски. Да, точно за гъски в стихотворение, което се занимава с усещането за дълбочина. И температурата на това стихотворение сякаш е точно нула градуса, но знаем, че в нас тя ще продължи да пада – и да се появят кристалните структури на психиката. Блясъкът на приемането и покоя.
Нищо учудващо: Копланд е и прочут професор по психиатрия.
Защо има опасност лириката на колоса Копланд да мине под актуалните читателски радари, да остане незабелязана? Защото тя наистина е настроена на много, много фина честота. И ни хваща по бели гащи.
Много по-лесно е да се опише какво не е тя: ни най-малко не е зрелищна, в нея няма едри думи и жестове, прилагателните имена почти липсват. И същевременно няма никакъв флирт с неяснотата и загадъчността. Липсата и пълнотата взаимно се неутрализират.
По буквите: Копланд, Москова, Надаш
Марин Бодаков, Тоест, 16 януари 2021
Разпространява се от:
Разпространява се от:
Ингер Кристенсен
ПИСМО ПРЕЗ АПРИЛ
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Превод - Росица Цветанова
Брой страници: 86
ISBN - 978-619-7082-60-9
Изключителната, спрягана неведнъж за „Нобел“ поетеса Ингер Кристенсен (1935–2009) е убедена, че поезията е игра, трагична игра. Ние я играем със свят, който я играе с нас. Тоест това са две игри. Какво има предвид голямата датска поетеса?
Тя принадлежи на направлението на систематичната поезия, типична за 60-те години на ХХ век, при която формата доминира над съдържанието. Структурата на текста е предзададена от формален принцип – и тук обичайно примерът е със стихосбирката на Кристенсен „Азбука“ (1981), която следва датската азбука, но броят на стиховете във всяко стихотворение прогресира според редицата числа на Фибоначи… – 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89… Кристенсен стига до буквата Н – и осъзнава границите на експеримента. Изследователите смятат, че въпреки прецизната структурираност, характерна за този подход, при него се подбужда появата на поетична серия, при която изливането на радостта на света е противопоставено на страховете и силите, готови да го унищожат.
Изследователката Анне Грю Хаугланд казва: „Основният въпрос, който задава Кристенсен, съвпада с един от основните въпроси на съвременната наука: природата ли е движещата сила зад Творението? Опитите за тълкуване на творческия потенциал в природата и формирането на нови нива в процеса на създаване взеха решаващ обрат с появата на компютъра през 60-те и 70-те години. Бързото нарастване на компютърната мощност даде възможност да се изчислят последиците, причинени от взаимодействието на системните елементи.“
По буквите: Граматиков, Кристенсен, Славейков
Марин Бодаков, Тоест, 26 септември 2020
Разпространява се от:
Силвия Чолева
ОТИВАНЕ ВРЪЩАНЕ
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Брой страници: 75
ISBN - 978-619-7082-59-3
Книгата „Отиване връщане“ на Силвия Чолева е плод на няколко пътувания до Прага, осъществени след падането на Стената и отварянето на границите. В основата ? са дневникови бележки, а поетично-есеистичната ? форма ни отвежда до едно пътуване, което пренарежда и пренаписва личната история.
„Границите тъкмо бяха отворени, хората емигрираха, аз останах. За първи път излизах извън затвора НРБ, пътувах с автобус. Пътуване към света и към себе си. Открих Прага, себе си продължавам да търся. Понякога Прага е тук, понякога е там, същото важи и за София“, казва Силвия Чолева.
„В годината, когато пътуванията рязко намаляха и външното движение се усмири, вътрешните пътувания сякаш набъбнаха до обеми, които тепърва ще се преживяват. Книгата на Силвия Чолева излиза именно в такъв момент (който е рано да определим като преходен или не) и ми напомни моето първо излизане и престой другаде, срещата с непознатите (аз), дневниците (които ме е страх да отворя), традицията да се поседи преди дълъг път“, пише в блога си Иван П. Петров.
Силвия Чолева: Отиване връщане
Blog of Ivan, 19 декември 2020
Разпространява се от:
София Бранц
ПРЕДИ ДА СЕ ЗАТВОРЯТ ВРЕМЕНАТА
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Брой страници: 137
ISBN - 978-619-7082-58-6
Тази книгата е специална, защото е съставена от три много различни
стихосбирки, писани сякаш от три близначки: първата дебютира в
„Трима млади поети“ с късни средношколски и ранни студентски
стихотворения, втората е преходна – не е едносъщна, но третата е
онова, което заслужава не само да се прочете, но и да се препрочете
няколко пъти.
Браво на хрумката на издателите да постъпят смело и да съберат
всичките налични стихотворения на Бранц, дори и онези, които са
останали извън книгите и`. Защото едва ли някога ще бъдат отново
върнати към нов, трети пореден земен живот.
Идеята да бъдат привикани под един картонен покрив всичките лични
състояния носи риск, защото по-ранните неща тук съжителстват със
зрелите. И са несравними като опити за самопознание – едните са
изсвирени нехайно и приповдигнато, но и със заразителна тоналност, в
последните настроението постепенно преминава в безгранична ирония
и автоирония. Такива са и странно изречените прогнози и особени
диагнози за онези дни, а вероятно и за днешните. Кръвообращението
като цяло се сгъстява, емоциите се усложняват, изказът става все понадменно мрачен, неудовлетворението от себе си и от света, който
обитава, макар и временно, става все по-малко прикрито. Но стилът
е достатъчно сдържан и съдържателно сложен за бързо възприемане.
И докато разгадаваме арабеските на мисълта, увлечени от тази
особена, но самотна игра на криеница с читателите, те катастрофират
челно с поредица от предчувствия, финалното от които е предстоящата
кремация.
Сега това е шокиращо. Но някога – едва ли…
Преди да се затворят времената
Румен Леонидов,Факел, 21 ноември 2020
Разпространява се от:
Ани Илков
ПОДГОТОВКА ЗА НАПУСКАНЕ
НА СЪРЦЕТО
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 56
ISBN - 978-619-7082-57-9
Второто издание на "Подготовка за напускане на сърцето" от Ани Илков, макар и в трудни времена, е вече сред българските читатели. Художник на книгата е RASSIM@, а новото оформление е на Надежда Олег Ляхова. Ани Илков уточнява, че текстът общува с картините на художника RASSIM@ по един органичен начин.
В стихосбирката големият български поет е вплел и четири нови стихотворения, за да допълни апокалиптичната картина, която събира и любовта, но и смъртта.
Разрязване на себе си
Катя Атанасова, Култура / Брой 1 (2964), януари 2020
Разпространява се от:
Радослав Чичев
СВЕТКАВИЦИ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 68
ISBN - 978-619-7082-56-2
„Страхът се храни с въображение“, пише Радослав Чичев в новата си поетична книга „Светкавици“. Художничката Росица Ралева точно е уловила произхода на тези светкавици – контрастната зелена корица и червените разклонения на мълниите, които се раждат от въображението – веднъж могат да бъдат разчетени като обърнати наопаки дървета и тяхната корона от клони, друг път приличат на непроследимата им коренова система. А в следващия момент тънките червени нишки все едно рисуват сложната плетеница на капилярите в човешкото тяло. По различни начини може да се разчете тази корица, защото не само страхът, но и поезията, пък и всяко изкуство, се храни с въображение.
„…Страхът може да бъде пътеводител“, пише Радослав Чичев, но като че ли тук думата сърце е по-точният ориентир, още повече че първата част от тази книга е наречена „Сърце“. „Чух сърцето ми да бие някъде отвън, но не се учудих ни най-малко“, пише Чичев и дори признава, че в един момент сам е изненадан, че в почти всяко стихотворение тук се среща думата „сърце“. Сърцето не само като знак за емоционална връзка с другите, но като белег на тленното и на вечното – онова, което тупти, но „което не виждаш“.
Радослав Чичев е поет, драматург, журналист, автор е на стихосбирките „От прашинката на деня“, „Сърцето на ловеца е лисица“ и „5.6“. Както и на пиесите „Колекционерката“, „Траевремене“ и „Звездата на Планк“. При Радослав Чичев са ясно проследими основните теми, които го интересуват и сякаш преминават от текст в текст – движението отвътре навън, вътрешните сътресения, които силно отекват навън. И въпреки че „Светкавици“ сякаш доразвива тези теми, всъщност се е получила една много различна книга – по-откровена и по-болезнена. Радослав Чичев тук сякаш се отказва от играта с езика, от изящната словесна еквилибристика, отказва се от всякакво излишество, от ненужните жестове и излишното поетизиране. Дървета, вятър, вода, светкавици, шкаф с инструменти, круша, която пада на земята – тази поезия е сетивна, наблюдателна, тиха.
Изследване на тъгата
Оля Стоянова, Портал Култура, 13 април 2020
Разпространява се от:
Владимир Трендафилов
ПОЛУЧИХ ЖИВОТА СИ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 155
ISBN - 978-619-7082-55-5
В навечерието на Коледа едно издание събра разнородна публика – поети, университетски преподавател и приятели на автора Владимир Трендафилов - „Получих живота си“ (Издателство за поезия „ДА“, 2019). Книгата е съставена от Кристин Димитрова и съдържа практически всички стихове на Владо, включително и някои непубликувани досега, непубликувани преводи и забележителен послеслов на Кристин, емоционален и проникновен. Само авторът вече не е между нас, но някои от участниците в събитието долавяха присъствието му. Мнозина сякаш чуваха неповторимия му смях. Това написа за „въпреки.com” проф. Николай Аретов, литературовед и преподавател.
В подобни случаи често прибягваме до клишето „…беше необикновена личност“ или нещо подобно. Тривиално, но за Владимир Трендафилов то е напълно вярно. Не само необикновена, но и многостранна – поет, преводач, университетски професор, литературен историк и темпераментен критик. Това традиционно подреждане е доста проблематично, не съм сигурен как би го направил Владо, кое би поставил на първо място. Вероятно по различно време би поставял на първо място различни неща. Не знам, не съм сигурен.
Критичен поглед: Ще запомним Владо с усмивката и младия му смях
Николай Аретов, Въпреки, декември 2019
Разпространява се от:
Сър Филип Сидни
АСТРОФИЛ И СТЕЛЛА
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Превод - Евгения Панчева
Брой страници: 150
ISBN - 978-619-7082-54-8
Почти напълно непознат за българския читател, сър Филип Сидни е една от емблематичните фигури на Английския ренесанс. Когато говорим за неговия най-бляскав период, т.нар. елизабетинска епоха, автоматично го свързваме най-вече с името на Шекспир. И с пълно основание – в различните жанрове, с които работи – лирика, кратък епос, драма – Барда успява да постигне онзи художествен синтез, който откроява най-значимите творци на епохата, Леонардо или Микеланджело например. Но както Леонардо и Микеланджело са немислими без своите предшественици, така и Шекспир твори в много жива и динамична, активно експериментираща среда. Изумително е как в рамките на последните петнайсетина години на XVI в. в елизабетинска Англия избуява, направо избухва, такова изобилие от талант. Около очевидните върхови постижения – сонетите на Сидни, Спенсъровия епос, драмите на Марлоу – гравитира създаденото от цяла плеяда забележителни автори – Томас Кид, Робърт Грийн, Джордж Чапман, Самюъл Даниъл, Майкъл Дрейтън.
Краткият живот на първия голям английски сонетист сър Филип Сидни прилича на произведение на изкуството – обичан от съвременниците си, високопоставен и високообразован благородник, ценен от кралицата придворен и дипломат, мислител, описан от Джордано Бруно като „един от най-редките и ярки духове на света“, пътешественик, пребродил Европа, воин, поет, теоретик на литературата. При цялото това многообразие на хипостази Сидни не е професионалист в никоя област. Всичко, което прави, излъчва аристократизъм и непринуденост, онази криеща изкуството sprezzatura, за която говори Балтасаре Кастильоне в „Придворният“.
Златният свят на поезията. Разговор с Евгения Панчев
Катя Атанасова, Култура / Брой 2 (2965), Февруари 2020
Разпространява се от:
Калоян Игнатовски
ПРИЯТЕЛЮ ТУНХАЙ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 66
ISBN - 978-619-7082-53-1
Този поет не е книжен човек. А човек на словото. Човек, с когото повикваме цитати/ от стиховете на някого/ от поезията на поведение на другиго. Много симпатична е тъкмо тази поезия на авторско поведение, която гарантира отсъствието на поета от шумотевицата на всичко. И към себе си, и към света, Игнатовски е приятно скептичен, подозрителен и любопитен – като всеки преводач. Изкуството на мисълта му предприема ту формата на бележка под линия, ту на преписка между преводачи, ту на подготовка за интервю… Някъде далеч откънтяват нетуристически образи от Китай, Тибет, Норвегия – ехото им на страницата е прецизна формулировка на собственото му ненатрапчиво състояние. В стихотворенията има много въздух и изящество. (…)оставяш бърз процеп/ изхвърляш незабелязано трупа/ така че той да не усети, пише Калоян. Наистина, тази поезия не е оттук.
Ходене по буквите
Марин Бодаков, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, К-50 – брой 37, 30 ноември 2019/B>
Разпространява се от:
Белослава Димитрова
МЕСО И ПТИЦИ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-52-4
Награда за поезия „Николай Кънчев“ 2019
Поезията на Белослава Димитрова в „Месо и птици“ е, както пише Ани Илков, „радикален лирически разказ“. Да, тя е радикална, сурова и „необработена“. Тя е честна до бруталност – не е достатъчно да изразиш, това не стига. И тази честност, която се е случвало да я открием другаде, при други писатели, не е художествена честност. Тя е житейска, болезнена, затова и е невъзможно да бъде „заподозряна“. Ако говорим за „разказ“ тук, той е за личната катастрофа, за семейството не като огнище на нашето „заедно“, а като огнище на разпад, място, в което „демонът отключва злото“, където всеки „мрази живота си / мрази душата си...“, където нямаш много възможности. Можеш да се изправиш срещу това „сама вътре в себе си“, да „проявиш“ воля, да „стиснеш себе си за гушата“.
В „Месо и птици“ тялото е призвано да извършва много. То носи болката, „поема удара“, то я и отнема, остава студено и безстрастно, „обезлесено“. То страда, но е и инструмент за преработване на страданието. То е мъртво, но и живо – „Пулсът е тук / Сърцето е тук/ Кръвта се върти / Вдишвам!“
В тази поезия ще открием едновременно драмата да си млад и да те стигне непоносимото, да се опитваш да си обясниш живота в неговата тъмна, ужасна страна, която си мислиш, че не съществува или пък е далеч – далеч във времето, далеч при другите. Но злощастието се стоварва върху теб и ти „лежиш“ премазан. Трупаш „своята болка и срам“, избираш да го правиш в самота. Едновременно с това героинята в „Месо и птици“ е с опита на възрастен, опит, който уморява, не спестява отчаянието. Но позволява хладна отстраненост. Отчуждение. Регистриране на факта, че никога няма да го има предишното ни „ние“. И съзнавайки това, приема тази двойственост – „Дете и старец в мен“...
Разрязване на себе си
Катя Атанасова, Култура / Брой 1 (2964), януари 2020
Разпространява се от:
ик
Сафо
100+1 ФРАГМЕНТА
Превод Яна Букова
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Превод: Яна Букова
Художник: Яна Левиева, Неда Ангелова
Брой страници: 160
ISBN - 978-619-7082-51-7
В предговора се спирате на „клишето“ Сафо, митологизирането на древните поети, „довършването“ на стиховете им при превода или пък допълнителното „опоетизиране“, което преводачът извършва. Вие как се справихте с тези сложности и наслоявания?
Извърших дълго, подробно и доста уморително изследване (по-точно разследване) около всички факти, свързани както с биографичните данни на Сафо, така и с произхода и тълкуването на запазените фрагменти. Кръстосвах многократно всяка информация и всеки вариант за превод на текстовете. Сравнявах преводи на езиците, които владея. Работейки върху самите фрагменти, се постарах да се съсредоточа строго върху думите, да извлека максимално много поезия от вкуса, тежестта и окраската на всяка дума в тях.
Казвате, че единственото сигурно в разказите за Сафо е „моята Сафо“, т.е. личната гледна точка, индивидуалното възприемане на поезията?. Каква е „вашата“ Сафо – какво ви пленяваше или пък измъчваше, когато я превеждахте?
Измъчваше ме огромната отговорност спрямо името на Сафо. Също така, тъй като запазеното е наистина много малко по обем (да не забравяме, че разполагаме само с едно цяло стихотворение, всичко останало са откъслеци), всяка фраза, всяка дума имат особено голяма тежест. Това правеше всеки преводачески избор особено труден. Колкото до „моята Сафо“, представата ми за нея е съвсем проста и изчистена: една гениална жена, пишеща великолепна поезия.
Близката Сафо
Иван П. Петров, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-43 – брой 30, 4 октомври 2019
Разпространява се от:
Марианна Георгиева
ИЗХОД
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 60
ISBN - 978-619-7082-50-0
– “Изход”, чиято премиера мина неотдавна, е третата ви книга, какво научихте за себе си от първите две?
– Може би това, което със сигурност преживях като опит, е, на първо място, ужасът да напишеш нещо и да го покажеш някому. Когато написах първата си книга (бях леко принудена да го направя, в най-добрия смисъл на тази дума), се сблъсках с дълбочината на изначалното недоверие и песимизъм, които явно съм изградила, защото след като натиснах send и изпратих ръкописа на първата си книга “Длъжникът”, загасих всички лампи вкъщи и стоях в тъмното, имайки чувството, че ще настъпи краят на света. От днешна гледна точка си давам сметка, че в този акт има дълбока надежда, както и че това е въпрос не само на талант да боравиш с думите, не само на среща – да намериш подходящия кореспондент в смисъл на този, който ще получи твоето литературно послание, ами и на шанс – защото понякога не се случва така, че тази първа надежда да бъде утвърдена. Но всеки има интуиция и трябва да я слуша по отношение на това кого и за какво иска да попита. Била съм свидетел на това как утвърден писател обяснява колко е трудно, ако се наложи да каже на някого, че текстът му не става. Аз, без да имам подобен менторски опит, също съм се питала – дали е редно и как трябва да се постъпи, ако една литературна заявка не отговаря на някакви критерии.
Параноята е много талантлива писателка
Марин Бодаков, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-34- брой 21, 14 юни 2019
Разпространява се от:
Збигнев Херберт
СЕДМИЯТ АНГЕЛ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Превод - Здравко Кисьов
Брой страници: 124
ISBN - 978-619-7082-49-4
Книгата на Херберт отразява една много същностна свързаност на поета – с предходни култури и цивилизации, с творци и техните творения, с един свят, който и до днес наричаме „класически“. Но поетът „чете“ по нов начин митовете и „разказите“ („Хермес, кучето и звездата“, „По пътя към Делфи“). Неговият Хермес е самотен, какво от това, че е безсмъртен. Така както самотен е човекът. Аполон е жесток и си „играе с главата на Медуза, съсухрена и грозна от старост“.
Връзката с вещния свят, с предметите и природата е особено важна за Херберт. Този свят може да „преоткрие“ нас, човеците, но може и да ни сдобие с тъга – знанието, на което винаги сме се уповавали, може да се окаже мъртво. „Смъртта на думите“ е тъжна прогноза за бъдещето, в което „в черната пръст ще останат разхвърлени звуци“.
Поетът в „Седмият ангел“ се безпокои за човека. Но не за онзи, който е влязъл в историята, а за онзи, който е извън нея. Защото индивидуално човешкото е важно за Херберт, той би искал то да бъде неотменна част от общия човешки ход.
Другият смисъл на нещата
Катя Атанасова, Култура / Брой 6 (2959), Юни 2019
Разпространява се от:
Пейчо Кънев
ПОСЛЕДНАТА ВЕЧЕРЯ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 86
ISBN - 978-619-7082-48-7
Пейчо Кънев по-ясно от всякога опитва да ни каже, че всеки един от нас е част от цялото, и от добрата, и от тъмната му страна, от гордата му поза на победител и от прахта, по която стъпваме. Мисля си, че това е книга на смирението, което не се е отказало. На копнежа, че всичко около нас има своето основание, дори и ние да не успяваме да го доловим докрай.
Тази книга на Пейчо Кънев е постоянно напомняне до всички нас, че поезията узурпира реалността. Той води читателите в много посоки, но постоянно ги завръща към познатото. Различните теми и символични повторения в творбите му създават наратив, който е по-голям от отделните стихотворения. Кънев ни издърпва в неговите светове, оставя ни да усетим интимността на гласа му, който изглежда, че се превръща в собствения ни глас. „Последната вечеря” принадлежи във всяка сериозна колекция с модерна поезия.
Разпространява се от:
Адам Надашди
КАКВА ЩЕ Е ГРАДИНАТА МИ?
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Превод - Николай П. Бойков
Брой страници: 167
ISBN - 978-619-7082-47-0
Петер Естерхази ви нарича голям любовен поет. Какво обаче означава любов за вас? Какво е съотношението между eros, philia и agape в собственото ви творчество?
Любовта означава всичко за мен. От пубертета я преследвам, понякога търся, понякога я насилвам. Понеже винаги съм чувствал истинската любов към мъже, не беше леко да порасна и да се примиря. Съотношенията в творчеството ми? Хубав въпрос, благодаря; не съм мислил за това досега, но бих отговорил така: представени са в едно и също съотношение. Разбира се, може би eros е в по-малко, но той – поради природата си – по-добре топли, по-гръмко говори и така изглежда по-голям, отколкото е.
Дали фактът, че сте езиковед, променя структурата и подсилва многозначността на вашия лирически изказ?
По същество, не. Може би, дотолкова се усеща езиковедската основа, че се движа в по-широка стилистическа скала от повечето поети, по-лесно смесвам възвишеното с ниското. Но това не e свързвано съзнателно с езиковедската ми образованост: аз мога да пиша само инстинктивно. Пробождам се и оставям да изтече бликващото от мен.
Адам Надашди: Да изтече бликващото от мен…
Марин Бодаков, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-35- брой 22, 21 юни 2019
Разпространява се от:
Стефан Икога
НЕПУКИСТИКА
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Брой страници: 63
ISBN - 978-619-7082-46-3
Иронията е основен похват в неговия стил на писане. Като творчески дух стои над нещата в живота, но пак в тях живее и чрез тях. Не се страхува да признае, че не е ,,модерен поет”, дори онова, което не знае. В този раздиран от противоречия свят не вярва, че ,,поезията има форма и ненавижда идеята, че поезията е безформена” - против и за дадаизма. Всеки да живее по вкуса си, стига да не пречи на другите.
Критикува творчеството, излязло от релсите на нормалното, което не се чете и не се разбира, сиреч сюрреалистичното, със своята скука, но съзнателно тиражирана. Как се въртим в повтарящ се кръг, докато разберем ,,колко малък всъщност е Космосът” на човека. Води борба със скуката, която ни убива, но с текстове без поуки. Според него ,,те са за децата и бабите”. Но какво пък?! Така е устроен, така мисли.
Неговото писане е като дишането - жизнено необходимо, за да съществува. И как многообразието на непукизма е моден акорд на безразличието към всичко и от всичко. Разгаря в себе си омразата към самоувереността на носещите се надменно и ,,едновременно / имащи и искащи още от всичко по много”. Не величае и своя ,,антипод”: ,,Обичам хората. Мразя това, че са разделени / на групи лесни за мразене”. Защото бог ни е пуснал по земята недоправени.
Нестандартен глас в стандартен живот
Георги Майоров, Литературен свят
Разпространява се от:
Марин Бодаков
МЕЧКА СТРАХ
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Илюстрации - Кирил Златков
Брой страници: 59
ISBN - 978-619-7082-45-6
"Битката е между мен и мен, но аз търпя и друго движение в момента - преди фаворизирах мига, смятах, че това е изключителното събитие в изкуството. Сега ми се струва, че все повече се приближавам към разказа, търся добрия разказ, с който да кажа: "Да, и лошите мигове са ценни." Това призна в студиото на "Денят започва с култура" журналистът и поет Марин Бодаков по повод новата си поетична книга - "Битката за теб". "Въпросът е да улуча коя точно е моята битка и да не позволя да бъда въвличан в чужди битки и да взимам страна във воини, които не са мои. Мисля, че това е основната битка, която води всеки един от нас", сподели още авторът.
Ето какво пише Кирил Василев за книгата: Един от парадоксите на тази книга е, че близостта до мрака и усилието да се изоставят надеждата и желанието оголват още повече реалността на любовта, която единствена вижда отделния и отделното. Вижда го отвъд смъртта. И затова „благодаря“ е думата на всички думи.
Марин Бодаков: Мечка Страх
Blog of Ivan, 4 февруари 2019
Разпространява се от:
Илко Димитров
ЧЕРНО
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Брой страници: 188
ISBN - 978-619-7082-44-9
Добре известно е, че колкото черното е по-истинско, толкова по-малко то излъчва. Образи и ритъм, смисъл и културни диалози… влияния, школи и традиции, всичко се абсорбира. Любезният читател остава пред книгата и не подозира, че я държи в ръцете си. Чете я, но всъщност чете себе си… защото книгата я няма. Тя е в Черното и тегли драгия зрител именно натам. Затова и поезията на Илко Димитров е някак апофатична. По-лесно е да кажем какво не е тя. Изхождайки от презумцията, че „светът отново е неузнаваемо различен“, лирическият наратив може да се опише като разказ за това, че „когато се появят новите сетива, идва и новата реалност”. Въпросът е какво може да знаем за тази реалност. Как да я разкажем? Доколко е споделима? Защото един от стиховете (този на 83 стр.) проблематизира именно това: „колко все по-невъзможно е да се мисли обобщено“. И понеже всяко мислене е своего рода обобщение, поетиката на „Черно“ има своето родство по избор с дзен притчите. Не би било безкрайно глупаво, ако всяко от стихотворенията се опише като коан, чрез който се бичува здравият разум. Сякаш текстовете са антидот, необходим, за да се излезе от токсичната омая на самовлюбената, нарцистична визия за митопоетичност. Поезията не е нито митична, нито поетична. Дори не е поезия, внушава ни „Черно“.
За смъртта и други смисли
Николай Петков, Култура / Брой 4 (2957), Април 2019
Разпространява се от:
| | | |
