".....най-далечното разстояние, което изминава, е между вчера и днес; най-голямото приключение е разглеждането на стари снимки. Повествователният ритъм е бавен, даже протяжен и повторителен – като сезоните на природата, с която се търси съзнателна аналогия; любителят на приключенски романи бързо ще се отегчи и ще замине на кино. Вместо това, обаче, текстът предлага друг вид пътешествие, което героинята му извършва, докато си седи у дома. Това е приключението да пътуваш из себе си, напред и назад във времето, наречено човешки живот, да издърпваш нишки от кълбото на сплетените спомени, да тъчеш образа на съдбата си...."Милена Кирова, в. "Култура"

Начало> 1>> 2>>> 3>>>> 4>>>>>

СРЕДАТА НА ЮЛИ

Какво струи от този фар,
който бавно се появява и изчезва
от дъното на нощта.
Моята самота и аз седим в стари шезлонги.
Около нас попукват щурци.
Погледът ми, уморен от слънце -
почива върху зеления фосфор на лозовия лист.
Толкова е тихо - знам какво сънуват чайките.
Лунното око се вторачва в мен
и разваля картината.
Вече сме заедно.

защото няма нищо за разбиране


© Силвия Чолева
© © Електронно списание LiterNet, 28.04.2007, № 4 (89)


Така в „Зими и лета“ усещането за безвремие води към вечното време на скептичната и парадоксална източна мъдрост. Тук с изострен страдалчески патос се размишлява върху широк кръг от битови, етични, естетически явления, чиято концентрична кръговост се начупва от неспокойното съзнание. Изход от безпътствата на модерната цивилизация се търси в своеобразно ново Дао.