".....най-далечното разстояние, което изминава, е между вчера и днес; най-голямото приключение е разглеждането на стари снимки. Повествователният ритъм е бавен, даже протяжен и повторителен – като сезоните на природата, с която се търси съзнателна аналогия; любителят на приключенски романи бързо ще се отегчи и ще замине на кино. Вместо това, обаче, текстът предлага друг вид пътешествие, което героинята му извършва, докато си седи у дома. Това е приключението да пътуваш из себе си, напред и назад във времето, наречено човешки живот, да издърпваш нишки от кълбото на сплетените спомени, да тъчеш образа на съдбата си...."Милена Кирова, в. "Култура"

Начало> 1>> 2>>> 3>>>> 4>>>>>

кой е този град

покривите на София
това не са покривите на Прага
гледани от Храдчани

оттук мога да видя
Математическия факултет
където до смъртта си
работеше баща ми
телевизионната кула в парка
там пиехме по беседките
след манифестацията на 24 май
Университета пропилени усилия
Попа скрит защото
там беше първата ни среща
калканът на кооперацията
на една от малкото ми приятелки

с кого се случва това
затварям очи и не знам къде съм
в светлината на май гледам отгоре
градът е уютен и чужд едновременно


Така в „Зими и лета“ усещането за безвремие води към вечното време на скептичната и парадоксална източна мъдрост. Тук с изострен страдалчески патос се размишлява върху широк кръг от битови, етични, естетически явления, чиято концентрична кръговост се начупва от неспокойното съзнание. Изход от безпътствата на модерната цивилизация се търси в своеобразно ново Дао.