БЯЛО ВЪРХУ БЯЛО
Текст на поета Стефан Иванов написан за представянето на книгата
"Бяло върху бяло" на Еуженио де Андраде през ноември 2021

Когато прочетох за първи път стихотворенията от тази книга, усетих, че влизам в нова и непозната езикова лаборатория. В нея невидимо и по крехък начин властват яснота, прозрачност и чистота. Изневиделица, както естествено ? отива, се появи и неочакваност. В изненадата от нея обаче усетих последователност. Замислих се как ли се култивира почудата в тази лаборатория, едно от основните условия за поезия, философия и живот.

Може би с неуловима настойчивост, с откровена воля за изследване и утвърждаване на чувствата, на тялото на жената, но и на мъжа, но и самото небивало тяло на въображението, на живота, утвърждаване на суровата магия на битието, от която не спира да блика самота, слънце, вода и земя, елементи, които изглеждат прости и бедни за свикналия с безкрайно разнообразие клиент и любител на черните петъци и разпродажбите, но всъщност повече от достатъчни за цял един дълъг живот, изпълнен с щастие и предостатъчно болка.

След като се огледах в белотата на лабораторията открих в нея и други цветове. Както и уроци. Този, който взимам присърце, е за неотложността на любовта. В гласа на тази поезия има една особена радост, в която присъства една прекрасна мудност, присъща на следобеда и на времето след нещо върхово, има особен уталожен екстаз в нея и осъзната и овладяна спонтанност, парадоксална е и сякаш разкрива своите етапи на синтез и премисляне и показва по нагледен начин какво значи онова португалско и непреводимо състояние содад.

Естествено, поезията на Андраде се занимава и с премисляне и разговор с жанрове и традиции – на мадригала, елегията, серенадата, даже на Данте. Но е по-скоро повлияна, ако не греша, разбира се, от хайкуто на Башо и от класическата еротичната гръцка поезия. Но има и едно органично смесване на ирония и откровение, на категорични противоположности. Има и щедра разточителност и лаконично пълноводие, които не омръзват, а са недостатъчни, макар и налични. Редуването на кратки и дълги стихотворения са като диалог и след него, тишина, въздишки, кимвания, погледи. Ако поезията въобще учи на нещо, то тази учи на светлина и на приемане на многообразието от гледна точка на светлината, учи и на въвеждане в една светла помирителна зрялост.

Още няколко последни неща.
Хубаво е да има нежност.
Ако април е месецът на Елиът, то септември е месецът на Андраде.
Единственото, което ми липсва в тази книга на „Да“, е речникът, но не може всичко и това не е лошо.
Писал е стиховете си на мраморна маса, но има мекота в тях.
В едно от редките си интервюта той казва „когато бях млад, исках да стана светец, но бе прекалено трудно за мен и затова избрах да стана поет“. И слава Богу.