|
|
 |
|
|
Еуженио де Андраде
БЯЛО ВЪРХУ БЯЛО
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Превод - Мария Георгиева, Цочо Бояджиев
Брой страници: 80
ISBN - 978-619-7082-68-5
Еуженио де Андраде е литературният псевдоним на Жозе Фонтиняш. Роден е на 19. януари 1923 г. в португалското село Повоа де Аталая. Започва да пише поезия през 1936 г. и публикува първата си поема „Нарцис“ през 1939 г. Еуженио де Андраде става известен с появата на стихосбирката „Ръцете и плодовете” (1948 г.) Работи 35 години като административен инспектор към Министерството на здравеопазването. Получава множество португалски литературни награди – Награда на международната асоциация на литературните критици през 1986 г., Награда Дон Диниш през 1988 г., Голямата награда за поезия на Португалската асоциация на писателите през 1989 г., както и най-престижната литературна награда – Камойнш (2001 г.) Въпреки известността си Еуженио де Андраде се стреми да се дистанцира от т. нар. социален, литературен и светски живот и поради тази причина публичните му изяви са малко.
Автор е на 27 тома поезия, както и на детски книги, проза, превежда на португалски език Сафо, Федерико Гарсия Лорка, Янис Рицос, Рьоне Шар, Хорхе Луис Борхес. В творчеството си демонстрира независимост от различните литературни движения, в чиито условия се появяват творбите му.
Еуженио де Андраде е считан за един от най-забележителните писатели на XX век, той е сред най-четените и превеждани португалски поети. Умира в Порто през 2005 г. след продължително боледуване.
Еуженио де Андраде - Бяло върху бяло
Разпространява се от:
Божана Апостолова
ЗА ТЕБ
Издателство за поезия ДА
София 2016
Език - български
Брой страници: 55
ISBN - 978-619-7082-21-0
Смъртта е любов, следователно е не-смърт, „Завинаги“ не оставя място за съмнение: „Влюбена съм в ръцете ти, които отсъстват“. Изключителна е, непобедима е тази поетическа стратегия – дори и в най-страшните си дни, дори и в най-отчаяните си дни да пишеш за любовта, която бди над смъртта, за да я прекрои в не-смърт, в живот. Едно писане на ръба, което обаче винаги остава от страната на надеждата, не на унинието.
Нагоре. Тръгвам. Но не напосоки, не където ми видят очите, а там, където е хоризонтът на събитията, точката на сингулaрността, от която спонтанно избликва любовта, която е поезия, и от която като стихия ме връхлита поезията, която е любов. Поезия Любов…
Поезия Любов, Митко Новков, Литературен вестник - 28 юли 2016
Разпространява се от:
Крум Ацев
ТОВА-ОНОВА
Издателство за поезия ДА
София 2015
Език - български
Илюстрации - Капка Кънева
Брой страници: 96
ISBN - 978-619-7082-16-6
Изток без Изток. Запад без Запад. Мистика без мистика. Усилие без усилие. Кой беше Крум. Какъв беше. На представянето на „Това-онова” (издателство за поезия „ДА”, 2016) стана дума, че по даоистки, Крум Ацев e внушавал дълбока вътрешна Пустота. Според едни тълкувания, жените се втурвали да запълват въпросната Пустота… А според мен, запълваха я думите ни, изумлението ни от Китай, потребността ни от мъдрост. Големият преводач оставаше чепат и непроницаем - дори когато през десетилетията сам се е превеждал в стиховете, до които получаваме достъп сега. Той ни отвръщаше другояче. На западните брътвежи реагираше малословно, но репликите му бяха опнати от бистра, безмерна свобода. Такива са и стихотворенията му в „Това-онова” – отворени към сезоните в природата (и човека), объркващи с причудливостта на естеството си, с жилави и изящни есенции. Стихотворения на човек „не на фокус”.
Художничката на книгата „Това-онова” Капка Кънева, с която Крум Ацев започна работата по знаменития том „Бели облаци” (от древнокитайската поезия до японските тристишия хайку), публикуван след смъртта му, припомни колко недиалогичен беше този човек, който обаче все пак премисляше - и се съобразяваше - с някои предложения.
Човек от живот, Марин Бодаков
Култура - Брой 22 (3124), 17 юни 2016
Разпространява се от:
Енис Батур
КОЙ СИ, КАКВО СИ?
Издателство за поезия ДА
София 2015
Език - български
Превод - Хюсеин Мевсим
Брой страници: 109
ISBN - 978-619-7082-10-4
В едно интервю известният турски кинорежисьор Нури Билге Джейлан казва: „Правя филми, за да изследвам природата на човека. Опитвам се да разбера тъмната страна на живота.“ Във филмите си той прави дисекция на обикновения човек. Енис Батур дисектира себе си, интелектуалеца, историята, класиците. Докато Джейлан се опитва да освети тъмната част от човешкия характер, Батур изследва тъмната страна на света, но не се мъчи да го осветли, а оставя читателя сам да излезе от тази тъмнина, да намери посоката си, да преосмисли битието си. Той е само наблюдател. Общото между Джейлан и Батур е стремежът им към опознаване, изследване на човека, живота, света. Двамата разсъждават от различни гледни точки, но задават едни и същи въпроси: Кой си? Какво си?
За него писането е свещенодействие и в същото време вид вдишване и издишване, чрез което се поддържа жив. Той не съществува на този свят, само защото се е родил, а живее в този свят, като „прескача“ до миналите векове, търси пролука да погледне към бъдещето. Ясно осъзнава мисията си на поет, писател и с виртуозно майсторство подрежда думите в текст. Сам Енис Батур дава в Речника в книгата следното определение за поезията онази дейност, която започва вътре в мидата, когато тя стигне дъното и се затвори. Енис Батур се чете трудно, но се превежда още по-трудно.
Кой си, Енис Батур, какво си?, Айше Рубева,
Литературен вестник, Год. 24, бр. 36, 11-17 ноември 2015, с. 3
Разпространява се от:
Марин Бодаков
СЕВЕРНА ТЕТРАДКА
Издателство за поезия ДА
София 2013
Език - български
Илюстрации - Кирил Златков
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-01-2
Думите на Марин опипват сигурните, неподвеждащи територии. – И те се оказват малки, причудливи, разпилени – части от различни цялости. Думите на Марин по правило явяват. Затова текстовете му за едни са трудноразбираеми, за други – саморазбиращи се: напомнят онтични фрагменти, недоказуеми наличности. Думите на Марин явяват малките разтърсващи неща, които всички носим, но скриваме, които толкова отдавна не искаме да знаем за себе си, че вече наистина не ги знаем. С наивистична директност Северна тетрадка ни изправя пред всепоглъщащите им мащаби, като просто припомня колко самите ние сме малки, измерими с не повече от тях. И с овладяна тъга разгръща един екзистенциалистки план на самоопознаването. Човекът от Тетрадката негласно признава: най-многото, за което мога да пиша, съм аз, но това аз дори не е цялост – моето аз са проговарящите мои части, всяка от които еднакво ми и не ми принадлежи. Признание, проектирано в откъслечни, плахи, но чувствени образи; в пулсации на разпиляване и събиране на аза; в спокойни откази… – за да остане трайната алюзия за поетичното. Това впрочем е много, твърде много за неговата неуловима субстанция. То е като да направиш поетичното, без да го докосваш, като да го изречеш, без да го назоваваш. Тетрадката успява – без никаква натрапеност, само с отнемания, докато се усетиш в пространство от намеци – съвсем обратно на вкоренената бодлерианска гора от символи; докато разбереш, че си на границата на разбираемото – в нещо като експеримент докъде може да се отнема изказ, без да изчезне смисълът; докато се запиташ кой е минимумът думи, правещи смисъл.
Около поетиката на несъмненото (по „Северна тетрадка“ на Марин Бодаков), Елка Димитрова, Литературен вестник / Брой 25, год. 23, 02-08 юли 2014
Разпространява се от:
Марин Бодаков
БИТКАТА ЗА ТЕБ
Издателство за поезия ДА
София 2016
Език - български
Илюстрации - Кирил Златков
Брой страници: 68
ISBN - 978-619-7082-13-5
"Битката е между мен и мен, но аз търпя и друго движение в момента - преди фаворизирах мига, смятах, че това е изключителното събитие в изкуството. Сега ми се струва, че все повече се приближавам към разказа, търся добрия разказ, с който да кажа: "Да, и лошите мигове са ценни." Това призна в студиото на "Денят започва с култура" журналистът и поет Марин Бодаков по повод новата си поетична книга - "Битката за теб". "Въпросът е да улуча коя точно е моята битка и да не позволя да бъда въвличан в чужди битки и да взимам страна във воини, които не са мои. Мисля, че това е основната битка, която води всеки един от нас", сподели още авторът.
Ето какво пише Кирил Василев за книгата: Един от парадоксите на тази книга е, че близостта до мрака и усилието да се изоставят надеждата и желанието оголват още повече реалността на любовта, която единствена вижда отделния и отделното. Вижда го отвъд смъртта. И затова „благодаря“ е думата на всички думи.
За "кого" е битката за теб, Евелина Митева, Литературен вестник / Брой 3, год. 26, 25-31 януари 2017
Разпространява се от:
Марин Бодаков
МЕЧКА СТРАХ
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Илюстрации - Кирил Златков
Брой страници: 59
ISBN - 978-619-7082-45-6
"Битката е между мен и мен, но аз търпя и друго движение в момента - преди фаворизирах мига, смятах, че това е изключителното събитие в изкуството. Сега ми се струва, че все повече се приближавам към разказа, търся добрия разказ, с който да кажа: "Да, и лошите мигове са ценни." Това призна в студиото на "Денят започва с култура" журналистът и поет Марин Бодаков по повод новата си поетична книга - "Битката за теб". "Въпросът е да улуча коя точно е моята битка и да не позволя да бъда въвличан в чужди битки и да взимам страна във воини, които не са мои. Мисля, че това е основната битка, която води всеки един от нас", сподели още авторът.
Ето какво пише Кирил Василев за книгата: Един от парадоксите на тази книга е, че близостта до мрака и усилието да се изоставят надеждата и желанието оголват още повече реалността на любовта, която единствена вижда отделния и отделното. Вижда го отвъд смъртта. И затова „благодаря“ е думата на всички думи.
Марин Бодаков: Мечка Страх, Blog of Ivan, 4 февруари 2019
Разпространява се от:
Гойко Божович
ИМЕТО НА ЕЗИКА
Издателство за поезия ДА
София 2016
Език - български
Превод - Людмила Миндова
Брой страници: 46
ISBN - 978-619-7082-18-0
Гойко Божович (1972, Плевля) e поет, литературен критик и есеист, главен редактор на белградското издателство „Архипелаг”. Той пише своите стихотворения като археолог, който споделя с нас не за откритото по време на разкопките, а за това, което няма да бъде открито никога. А е така, защото това са разкопки навътре в нас и те винаги са осъществявани от първо лице. Лирическият Аз на Божович живее сред повторенията, на фона на войната; и изглежда странно спокоен насред хроничната катастрофа. Неговото качество е да вижда рядкостите, но да ги загатва приглушено, едва-едва, за да е сигурен, че ще ги опази. Леденият дъх на митологията лизва поетическото слово – и го вмраморява. Сам Божович наблюдава как всичко чезне… и затова превръща всеки човек в Човека. Пред неговите безнадеждни обобщения читателят няма как да остане безразличен.
Разпространява се от:
Цочо Бояджиев
КНИГА НА ИРОНИИТЕ
И ОПРОЩЕНИЯТА
Издателство за поезия ДА
София 2016
Език - български
Превод - Людмила Миндова
Брой страници: 75
ISBN - 978-619-7082-17-3
„Стихове за същностното. Сътворени са от поет, чиито мисли и чувства се отнасят до действително значимото, намерено от търсещия дух. Стихове, изповядващи преживяното от сърцето и съзнанието, възприели многоликия живот с различните му измерения, наричани от нас надежда и тъга, порив, болка и благодат. Стихове, които ще запомним и ще препрочитаме, защото са онова въздействащо единство на образи и прозрения, което прави от поезията опорна точка и хоризонт в нелекия път на познанието и самопознанието.“
Книга на ирониите и опрощенията, Божидар Кунчев, Портал Култура - 28 юли 2016
Разпространява се от:
Цочо Бояджиев
ОБРАТНОТО НА СЛЪНЧОГЛЕДА
Издателство за поезия ДА
София 2017
Език - български
Брой страници: 223
ISBN - 978-619-7082-32-6
Поезията на Цочо Бояджиев е именно от този вид изкуство, което не подхваща чужди битки. „Обратното на слънчогледа” съдържа стихове, писани от 1970 г. досега. И макар авторът лично да ги е подбрал, тоест, дори да оставим вратата отворена за допускането, че общата им тоналност е регулирана от позицията на една по-нова дата, тонът им впечатлява с единството си, с монохромността си, със своята вярност на себе си. Междувременно, докато тези стихове са били писани, у нас са се случвали преустройства и полуреволюции, социални турбуленции и геополитически преориентации, но подобни външни дразнения не са отразени. Стихотворенията в „Обратното на слънчогледа” не могат да бъдат датирани според съдържанието си, защото политическото изобщо не ги занимава. Социалното присъства единствено като бърз ескиз на лицата наоколо на обществено място. Няма унесени психологизации или ровене из чуждите намерения. Тази поезия дълбае в едно – човешката ситуация – и оттам идва тягата й. Тя е за пътя на живота, за смисъла му, за поносимостта или непоносимостта на неизбежните промени, за силата или безсилието на думите, за света, който носим в паметта си, за смъртта, с която всеки трябва да се научи да живее. Дърво, което „обръща гръб на светлината”, защото „истината за човека е във тъмното”. Очи, които търсят вътрешното слънце.
За постоянството на слънчогледа,
Кристин Димитрова, Култура - Брой 39 (3184), 17 ноември 2017
Разпространява се от:
Цочо Бояджиев
КУХАТА СЪРЦЕВИНА НА ЖИВОТА
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Брой страници: 72
ISBN - 978-619-7082-62-3
Първоначално смятах, че мога да обединя неговите иронии, опрощения, разкаяния и утешения под една-единствена дума: тъга. Но тази дума вече е притежание на нашия приятел Георги Господинов. А и най-вероятно греша: по-подходящото събирателно е мекота.
И именно за човешката мекота са стихотворенията на Бояджиев - те идват от нея и живописно я пресъздават. Меланхолията се надгражда до мекота. Не ме разбирайте погрешно: не става дума за отпуснатост или за малодушие. Напротив, тези стихотворения излъчват една много приятна, всъщност безценна умора от живота. От пълноценния живот.
Те, разбира се, са много умни, но нямат откривателски и изобретателски претенции. Прочее, стиховете и в тази Цочова книга излъчват притегателна интелектуална благост. Кротост. Любовна кротост. Някак още с появата си стихотворенията на Цочо са на терена на класическото, в друго, не наше време.
По буквите: Бояджиев, Радичков, Сампсън, Марин Бодаков, Дневник, 26 декември 2020
Разпространява се от:
Цочо Бояджиев
ЕПИСТОЛАРИУМ
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Брой страници: 80
ISBN - 978-619-7082-67-8
Може ли общуването да спре, когато думите са тук? Цочо Бояджиев внимателно изрязва парчета от писма и им отговаря. И тази поезия е смирена пред границите на онова, което не ? е дадено – разговора като ромон, в който „отвързани са думите от смисъла / и смисълът е, че са твои думи“, конкретиката на плана да отидеш с някого в Жеравна, вместо да оставиш Жеравна да се разпадне на звуковите си и семантични асоциации. Дори божественото в поезията не е достатъчно – защото „бог движи ръката на поета, / но трябва си и гъшето перо“.
Не е „хватка“ замисълът на книгата, а опит за захващане, за задържане. И в същото време – за отваряне на процеп, в който думите да продължат да бъдат част от разговор. Процеп, в който читателят отчаяно ще се опита да пропъхне и своите думи, макар и пощальонът да е ненадежден и злоумишлен. Щадяща и безутешна е тази поезия, заскобяваща своето майсторство, да не заглуши нещо по-важно.
"По буквите" - Дън, Бояджиев, Елми,
Зорница Христова, Тоест, 9 октомври 2021
Разпространява се от:
София Бранц
ПРЕДИ ДА СЕ ЗАТВОРЯТ ВРЕМЕНАТА
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Брой страници: 137
ISBN - 978-619-7082-58-6
Тази книгата е специална, защото е съставена от три много различни
стихосбирки, писани сякаш от три близначки: първата дебютира в
„Трима млади поети“ с късни средношколски и ранни студентски
стихотворения, втората е преходна – не е едносъщна, но третата е
онова, което заслужава не само да се прочете, но и да се препрочете
няколко пъти.
Браво на хрумката на издателите да постъпят смело и да съберат
всичките налични стихотворения на Бранц, дори и онези, които са
останали извън книгите и`. Защото едва ли някога ще бъдат отново
върнати към нов, трети пореден земен живот.
Идеята да бъдат привикани под един картонен покрив всичките лични
състояния носи риск, защото по-ранните неща тук съжителстват със
зрелите. И са несравними като опити за самопознание – едните са
изсвирени нехайно и приповдигнато, но и със заразителна тоналност, в
последните настроението постепенно преминава в безгранична ирония
и автоирония. Такива са и странно изречените прогнози и особени
диагнози за онези дни, а вероятно и за днешните. Кръвообращението
като цяло се сгъстява, емоциите се усложняват, изказът става все понадменно мрачен, неудовлетворението от себе си и от света, който
обитава, макар и временно, става все по-малко прикрито. Но стилът
е достатъчно сдържан и съдържателно сложен за бързо възприемане.
И докато разгадаваме арабеските на мисълта, увлечени от тази
особена, но самотна игра на криеница с читателите, те катастрофират
челно с поредица от предчувствия, финалното от които е предстоящата
кремация.
Сега това е шокиращо. Но някога – едва ли…
Преди да се затворят времената, Румен Леонидов,Факел, 21 ноември 2020
Разпространява се от:
Мириам Ван Хее
ТАМ СЪЩО ПАДА СВЕТЛИНА
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Превод - Боряна Кацарска
Брой страници: 78
ISBN - 978-619-7082-40-1
Времето е универсум, в който се стремя да намеря своето място. Мисля, че трябва да изразя това в стиховете си, а именно какво е за мен да живея в това време, на това място. Пиша, за да разбера своето време (и себе си). Не искам да отправям послание, нито да казвам как би трябвало да бъде, а да се опитам да схвана и да опиша как е. От друга страна, времето е нещо изплъзващо се, толкова трудно е да го фиксираш. В много мои стихотворения се разкрива промяната с всичките й аспекти, временността на връзките и състоянията, които са ни скъпи, а заедно с това явления, като измяна, заплаха, раздяла и загуба, но също и очакване.
В състояние на концентрация и милост, Марин Бодаков в разговор с Мириам Ван Хее, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-4, 26 октомври 2018
Разпространява се от:
Красимир Варадиев
С(Р)АМОТА
Издателство за поезия ДА
София 2016
Език - български
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-22-7
Награда за поезия „Иван Николов“ 2017
Красимир Вардиев не се бои да заяви различността си, това е болезнена за читателя поезия, но действаща пречистващо. „С(р)амота“ повдига много екзистенциални въпроси, в същото време е една дълбоко любовна творба. От години не съм срещал книга, която по толкова човешки начин да пресъздава чувството за невъзможност. Невъзможност да обичаме и да бъдем обичани. Такива книги истински липсват на българската литература, а появата им, за съжаление, става все по-голяма рядкост.
Владислав Христов
Открояваща се поетика, виртуозно леко писане, блестящи еквилибристики, вътрешни отражения в думите, неудържана чувствителност, несдържана чувственост. Поезия, изтъкана от загуби и позитиви, и балансът между тях. Ако някъде изглежда нелицеприятна, отвръщаш лице и четеш със сърцето си.
Йорданка Велева
Валентин Дишев и Красимир Вардиев с награда за поезия „Иван Николов“ 2017 г., Аз чета, 22 декемврии 2017
Разпространява се от:
Кирил Василев
ШЕСТВИЕТО
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Брой страници: 76
ISBN - 978-619-7082-69-2
"Това е разтърсваща книга. Майсторски построена, социално остра, екзистенциално оголена. И същевременно топла, пълна със строгост и разбиране, болка и съпричастие към човешката немощ и всекидневен героизъм. Една книга за крушението и оцеляването, особено актуална и особено необходима в пределната и трудна ситуация, в която се намираме всички днес."
Яна Букова
"Кирил Василев не е между популярните, но безспорно е един от най-сериозните автори на литературната сцена у нас. Неговият глас идва от най-мрачните дълбини на високия модернизъм. Това е глас не само просветен, но и вече просветлен. Глас, който си дава сметка за девалвацията на епифаниите днес, но продължава да очаква онези мигове, при които от случаен битов детайл внезапно избликва Битието - и бързо се вледенява в релефно скулптирани строги стихове."
Марин Бодаков
"По буквите" - последните литературни предложения на Марин Бодаков в "Тоест",
Дневник, 13 септември 2021
Разпространява се от:
Мария П. Василева
ПОВТОРЕНИЯ
Издателство за поезия ДА
София 2015
Език - български
Брой страници: 48
ISBN - 978-619-7082-09-8
Какво може да се очаква от книга, която повтаря заглавието си още на корицата? Всъщност стихосбирката „Повторения” на Мария Василева не го повтаря, а то е изписано 1,5 пъти, имаме едно цяло и едно разполовено заглавие, едно ненатрапчиво и смалено, и друго, с по-голям шрифт, но разместено, пренесено на задната корица. И още един въпрос. Може ли да наречем поезия в модерния и необходим смисъл на думата „повторения“ – текстове? Нали художественото слово издига себе си чрез новаторство и неповторимост и се снижава, допусне ли повтаряне (на нещо вече случило се, вече известно като вербален артефакт)? Книгата смело се представя чрез нонсенс, поезия, изграждаща повторения. И те са дублирани на корицата, защото вътре в стихотворенията, ако се четат поотделно, стават неуловими, загатнати, скрити на пръв поглед. Няма познати поетични конструкции или „аранжименти” и римейк на други, стари творби. В тази книга, за моя неочаквана изненада, открих поезия, която не прилича на вече познатото, което съм прочела, обговаряла и съпоставяла досега. „Интровертната поезия на Мария Василева” (според Кристин Димитрова), стихотворенията (или стихотворението, заради неотграничимостта на текстовете един от друг в книгата) инспирираха у мен един уют, комфорт, спокойствие, въпреки своята новост. Нямаше я конфронтацията между абсолютно непознатия текст и вътрешните ми „пирамиди” от мислени текстове и нагласи. Няма го моето „съпротивление” към тези дълго премислени „повторения” (цели 7 години след първата стихосбирка!). Когато четящият се остави на стиховете в книжката, усещането е сякаш той е част от ставащото на „този нисък бряг”. А случващото се е не друго, а приливи и отливи, вълни от стихотворен ритъм, образи и картини, които прииждат и се отдръпват, отново и отново, в своето премерено и неотменно повторение.
Прииждащите повторения на Мария Василева, Иглика Дионисиева
Литературен вестник, Год. 24, бр. 41/42 16-31 декември 2015, с. 6
Разпространява се от:
2021 © Издателство за поезия ДА. Всички права са запазени. | Контакт
| | |
