|
|
 |
|
|
Адам Загаевски
НЕВИДИМА РЪКА
Издателство за поезия ДА
София 2015
Език - български
Превод - Силвия Борисова
Брой страници: 112
ISBN - 978-619-7082-15-9
Заради строгата страст и страстното любопитство към живота на предметите и на света, към чудесата на живота, към живописта и музиката. Заради звънката и гръмка тишина в поезията му, която често търси епифанията. Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на одобрението, подкрепата, възхитата от света като цяло – а това е винаги по-трудно от протеста, критиката, иронията. Като цяло – да, но „опитай да възпееш осакатения свят“, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години. Затова Сюзън Зонтаг пише: „Загаевски не е естет. В поезията е задължителна по-висшата мяра – горко на писател, който поставя красотата над истината“.
За Адам Загаевски Йосиф Бродски казва: „Рядко се случва музата на поезията да говори толкова чисто и толкова силно. Забележителен диалог между Евтерпа и Клио…“.
Чеслав Милош: „Намирам у Загаевски стихове, които бих искал да са мои — например:
Пия от малкия извор,
моята жажда е по-голяма от океана.“
„Невидима ръка“ от Адам Загаевски в превод на Силвия Борисова,
Разпространява се от:
Нели Закс
СМЪРТТА ОЩЕ ПРАЗНУВА ЖИВОТА
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Превод - Любомир Илиев
Брой страници: 80
ISBN - 978-619-7082-70-8
"Поезията на Закс, от която лъха на дим от крематориум, живее от изумително непосредствената връзка с нейната изстрадана участ, обективира тази участ, очиства я от всичко случайно и лично. И стихосбирките ? от 1940-те и 1950-те години, и белязаната от умора нейна късна лирическа жътва са част от този единен, написан сякаш на един дъх прочувствен реквием за жертвите на Злото. Още повече че зрялата поезия на Нели Закс органически отхвърля марионетните стереотипи, които налага индустриалното общество, решително не приема заученото, автоматичното, инерционното, всичко онова, в което се провижда познатата `и до болка заплаха от „зловещия кукловод“, признавал, както е известно, само академичното изкуство и предавал на огъня книги и картини, преди да почне да хвърля в него хора."
Любомир Илиев
А ето и част от словото на Фридрих Витиг по случай удостояването на Нели Закс с Наградата за мир през 1965 г.:
„Нели Закс се слива с жестоката участ на своя народ, но с крехкия си глас сякаш преобразява зловещите
изпитания: земната тежест става лека като дихание, ужасът се превръща в строфа, дивото се обуздава и противно
на всякакъв предишен опит до нас стига музиката на побратимяването и мира.“
По буквите: Мишел Сер, Лидия Гинзбург, Нели Закс
Зорница Христова, 11 декември 2021
Разпространява се от:
Калоян Игнатовски
ПРИЯТЕЛЮ ТУНХАЙ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 66
ISBN - 978-619-7082-53-1
Този поет не е книжен човек. А човек на словото. Човек, с когото повикваме цитати/ от стиховете на някого/ от поезията на поведение на другиго. Много симпатична е тъкмо тази поезия на авторско поведение, която гарантира отсъствието на поета от шумотевицата на всичко. И към себе си, и към света, Игнатовски е приятно скептичен, подозрителен и любопитен – като всеки преводач. Изкуството на мисълта му предприема ту формата на бележка под линия, ту на преписка между преводачи, ту на подготовка за интервю… Някъде далеч откънтяват нетуристически образи от Китай, Тибет, Норвегия – ехото им на страницата е прецизна формулировка на собственото му ненатрапчиво състояние. В стихотворенията има много въздух и изящество. (…)оставяш бърз процеп/ изхвърляш незабелязано трупа/ така че той да не усети, пише Калоян. Наистина, тази поезия не е оттук.
Ходене по буквите
Марин Бодаков, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, К-50 – брой 37, 30 ноември 2019/B>
Разпространява се от:
Стефан Икога
НЕПУКИСТИКА
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Брой страници: 63
ISBN - 978-619-7082-46-3
Иронията е основен похват в неговия стил на писане. Като творчески дух стои над нещата в живота, но пак в тях живее и чрез тях. Не се страхува да признае, че не е ,,модерен поет”, дори онова, което не знае. В този раздиран от противоречия свят не вярва, че ,,поезията има форма и ненавижда идеята, че поезията е безформена” - против и за дадаизма. Всеки да живее по вкуса си, стига да не пречи на другите.
Критикува творчеството, излязло от релсите на нормалното, което не се чете и не се разбира, сиреч сюрреалистичното, със своята скука, но съзнателно тиражирана. Как се въртим в повтарящ се кръг, докато разберем ,,колко малък всъщност е Космосът” на човека. Води борба със скуката, която ни убива, но с текстове без поуки. Според него ,,те са за децата и бабите”. Но какво пък?! Така е устроен, така мисли.
Неговото писане е като дишането - жизнено необходимо, за да съществува. И как многообразието на непукизма е моден акорд на безразличието към всичко и от всичко. Разгаря в себе си омразата към самоувереността на носещите се надменно и ,,едновременно / имащи и искащи още от всичко по много”. Не величае и своя ,,антипод”: ,,Обичам хората. Мразя това, че са разделени / на групи лесни за мразене”. Защото бог ни е пуснал по земята недоправени.
Нестандартен глас в стандартен живот
Георги Майоров, Литературен свят
Разпространява се от:
Ани Илков
ДО КРАЯ НА СМЪРТТА
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Брой страници: 60
ISBN - 978-619-7082-74-6
кармАмрак
краят вече идва
но и началото е близо
душата хвърля котва
и духът ти слиза
да се разходи сред животните
които ще го изядат
за да го върнат във живота
чрез свойта плът
отново и отново -
това ли е индуската програма
да се въртиш в месомелачката
докато вече няма
остатъци от дух
във твойта смърт -
тъй милиардите звезди догарят
материята е свещена! нека царят
да вдигне своята корона от калта
землиста се оказва светостта
в пустинята огнището гори
после угасва - и това си ти
Разпространява се от:
Ани Илков
ПОДГОТОВКА ЗА НАПУСКАНЕ
НА СЪРЦЕТО
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 56
ISBN - 978-619-7082-57-9
Второто издание на "Подготовка за напускане на сърцето" от Ани Илков, макар и в трудни времена, е вече сред българските читатели. Художник на книгата е RASSIM@, а новото оформление е на Надежда Олег Ляхова. Ани Илков уточнява, че текстът общува с картините на художника RASSIM@ по един органичен начин.
В стихосбирката големият български поет е вплел и четири нови стихотворения, за да допълни апокалиптичната картина, която събира и любовта, но и смъртта.
Разрязване на себе си, Катя Атанасова, Култура / Брой 1 (2964), януари 2020
Разпространява се от:
Стефан Иванов
НАВЪТРЕ
Издателство за поезия ДА
София 2014
Език - български
Брой страници: 124
ISBN - 978-619-7082-07-4
Новата ти стихосбирка „Навътре“ излезе пет години след предишната „Списъци“. Как се промени за тези пет години? Има ли нещо, което през 2009 не би написал, а го има в „Навътре“?
Голяма част от предишната е писана в Париж, докато учех там, и е доста по-сурова, затворена, отчуждена и дори, може би, неразбираема. Така ми се вижда днес. Може и да греша. Преди пет години смятах, че е изпълнена с любопитство, с разбиране и с обич към случките на всекидневието. Към грозното и красивото. Към заобикалящото ни като цяло. Към случайните гледки, на които човек е свидетел. И от които нещо в теб казва „щрак“, шашнат си, мръднало е нещо, започва верижна реакция, колелото се завърта и писането вече не е игра на думи или упражнение. Нещо е блеснало за миг и можеш да се опиташ да регистрираш блясъка. Да го хванеш. Ще дам пример. Първото стихотворение в „Списъци“ е за една подобна софийска случка. Чаках за сандвич на опашка от десетина човека, бях някъде по средата. Някой ме потупа по рамото. Беше клошарка. „Господине, колко е часът?“, каза тя. „Един и половина“, отвърнах. Тя се разрида, докосна ме по лакътя. Държеше календарче с Богородица и Младенеца. „Не искам да го купя“, казах й. „За тебе е“, отвърна тя. Взех го. Минута по-късно пак ме потупа, държеше химикалка. „Не мога да я взема“ казах. „Това е нещо важно за теб“ – и ми я натика в ръцете. Взех сандвича, седнах, започнах да ям. Тя се приближи, загледах се – в счупените й нокти, в ожулените й ръце, в износените обувки. Подаде ми един лев. Излезе, без да погледне или заговори друг.
Стефан Иванов: Времето ни рони и трябва да полагаме усилия за близост, Светла Енчева, Маргиналия, 6 февруари, 2015
Разпространява се от:
Вангел Имреоров
СЛЕД ТРИ МИНУТИ
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Брой страници: 70
ISBN - 978-619-7082-66-1
Признавам си, че взех тази книга с известна боязън. Причината беше, че не успях да намеря много общ език с първата стихосбирка на автора. Изненадата ми беше много приятна, когато след последната страница усетих тихата радост от езика и детайла, от поетичния минимализъм, ако си позволя да перефразирам редактора Марин Бодаков от карето на четвърта корица, от финото боравене с наблюдението и по-дистанцираното преживяване на разказваните ситуации. Струва ми се, че има сериозно израстване между първата и втората книга на автора, изтъняване на перото, което е станало още по-прецизно, а мастилото – още по-изчистено от наноси. В един изключително забързан ден, тази стихосбирката успя да забави вътрешното ми време и да даде така нужното закотвяне.
Вангел Имреоров: След три минути,
BlogofIvan, Портал Култура, 1 септември 2021
Разпространява се от:
Клаудиу Комартин
КОБАЛТ
Издателство за поезия ДА
София 2017
Език - български
Превод - Лора Ненковска
Брой страници: 78
ISBN - 978-619-7082-35-7
Няма да става дума за химическия елемент, но цветовете му, свойствата му, както и етимологията – от немски „дух“, „джудже“, не са без връзка с книгата със стихотворения и поеми на младия (роден през 1983 г.) румънски поет Клаудиу Комартин. Въпреки че вече е бил у нас, по различни поводи, но все свързани с литература, въпреки че е представял тук и списанието, на което е главен редактор – „Поезис Интернационал“, не бих казала, че е известно име дори и сред по-ревностните почитатели на поезията. Или може би само за мен е съвсем нова среща.
Комартин има три издадени стихосбирки, като още първата – „Кукловодът и други безсъници“ (2003) печели наградата Михай Еминеску. Следват „Домашният цирк“ и „Сезон в Берчен“.
„Кобалт“ съдържа стихотворения и поеми, кратки лирически текстове в проза, въобще е книга, в която няма да „вървите“ в познати, още повече утъпкани жанрови пътеки. Това е първото, което прави впечатление – Комартин е много разнообразен, изключително свободен в изразяването си поет. Тази свобода, отказът да побереш смисъл в точно определена форма са важен вход към поезията му.
Духове и демони из поезията, Катя Атанасова, Портал Култура, БНР, 30 януари 2018
Разпространява се от:
Херман де Конинк
ПЛОЩИТЕ НА ПАМЕТТА
Издателство за поезия ДА
София 2015
Език - български
Превод - Боряна Кацарска
Брой страници: 156
ISBN - 978-619-7082-12-8
Има поезии, които са по особен начин близки, макар езикът, на който говорят, да кънти леко отстранено, чуждеещо из вътрешните пространства на четящия. Като музика на неовладяна нова реч, която обаче успява да въздейства по някакъв отвъддумен начин. Поезията на белгийския поет Херман де Конинк беше огледален сучай.
Поет, журналист и есеист. Определя себе си като „неореалист“, който желае поезията му да е достъпна, т.е. езикът ? да говори на обикновения човек. Най-малкото, което можем да кажем, е че владее думите, които черпи от най-обикновени събития и предмети около себе си и чрез които успява да преконструира и предаде по нов начин вече познатото.
Именно там се проявява силата му да стопява тривиалното и ежедневното в един по своему тих, смирен в известен смисъл поток, който играе не само с думите, но и с връзките между тях. Атмосферата, която поезията му създава е сплетена с определен меланхоличен, неостър екзистенциализъм, като тип преживян език, който не се бунтува в революции, нито разказва приказки край огъня, а по съзряло-помъдрял начин обговаря самата битийна текстура.
Херман де Конинк: Площите на паметта, Blog of Ivan, 3 февруари 2019
Разпространява се от:
Рутхер Копланд
КАКВОТО КАЗАХ, НЕКА
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Превод - Боряна Кацарска
Брой страници: 326
ISBN - 978-619-7082-61-6
като дете сънувах че искат да ме вземат със себе си
сега знам че някъде са щели да ме изоставят
Така Рутхер Копланд пише за едни гъски. Да, точно за гъски в стихотворение, което се занимава с усещането за дълбочина. И температурата на това стихотворение сякаш е точно нула градуса, но знаем, че в нас тя ще продължи да пада – и да се появят кристалните структури на психиката. Блясъкът на приемането и покоя.
Нищо учудващо: Копланд е и прочут професор по психиатрия.
Защо има опасност лириката на колоса Копланд да мине под актуалните читателски радари, да остане незабелязана? Защото тя наистина е настроена на много, много фина честота. И ни хваща по бели гащи.
Много по-лесно е да се опише какво не е тя: ни най-малко не е зрелищна, в нея няма едри думи и жестове, прилагателните имена почти липсват. И същевременно няма никакъв флирт с неяснотата и загадъчността. Липсата и пълнотата взаимно се неутрализират.
По буквите: Копланд, Москова, Надаш
Марин Бодаков, Тоест, 16 януари 2021
Разпространява се от:
Мартин Костов
ДОМ
Издателство за поезия ДА
София 2014
Език - български
Брой страници: 104
ISBN - 978-619-7082-06-7
Започнах да чета Мартин Костов отзад напред, тоест сблъсках се първо с „Февруари” и след това влязох в неговия „Дом”. За да остана и да видя пространството или бездната от липса на дома му през своите очи.
Още с тази своя първа книга това момче категорично заявява, че е влязло в дома на българската литература, за да остане. Без значение, дали литературата е съгласна с този факт или не. Насилствено нахлуване в тялото й или споделена любов… това се разбира от следващите книги на Мартин Костов. Тоест, прочетете ги веднага, за да разплетете интригата. Лично за мен той остава категорично. Но сега за „Дом”, която той издава само на 17 (Издателство за поезия „ДА“, 2014).
Темата за дома, неговата липса в буквален и преносен смисъл, безкрайността и безнадеждността на търсенето му в другия, е водеща за текстовете в тази книга. А думите им са път и спасение, и сякаш единствена възможност за живот сред бездомността.
Човекът в тези текстове търси дом за душата си в тялото. Своето и това на другия. А там е празно и пълно едновременно. Страшно и уютно. Тъмно и светло. Детайл по детайл той описва този дом – тухла, кабел, стени, клечка…строи илюзия като антидот на възможната лудост.
Той иска да остане някъде, на място, което да нарече свое. И във време, което да сподели.
Мартин Костов – “Дом” или къде живее душата, Ива Спиридонова, списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017
Разпространява се от:
Ингер Кристенсен
ПИСМО ПРЕЗ АПРИЛ
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Превод - Росица Цветанова
Брой страници: 86
ISBN - 978-619-7082-60-9
Изключителната, спрягана неведнъж за „Нобел“ поетеса Ингер Кристенсен (1935–2009) е убедена, че поезията е игра, трагична игра. Ние я играем със свят, който я играе с нас. Тоест това са две игри. Какво има предвид голямата датска поетеса?
Тя принадлежи на направлението на систематичната поезия, типична за 60-те години на ХХ век, при която формата доминира над съдържанието. Структурата на текста е предзададена от формален принцип – и тук обичайно примерът е със стихосбирката на Кристенсен „Азбука“ (1981), която следва датската азбука, но броят на стиховете във всяко стихотворение прогресира според редицата числа на Фибоначи… – 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89… Кристенсен стига до буквата Н – и осъзнава границите на експеримента. Изследователите смятат, че въпреки прецизната структурираност, характерна за този подход, при него се подбужда появата на поетична серия, при която изливането на радостта на света е противопоставено на страховете и силите, готови да го унищожат.
Изследователката Анне Грю Хаугланд казва: „Основният въпрос, който задава Кристенсен, съвпада с един от основните въпроси на съвременната наука: природата ли е движещата сила зад Творението? Опитите за тълкуване на творческия потенциал в природата и формирането на нови нива в процеса на създаване взеха решаващ обрат с появата на компютъра през 60-те и 70-те години. Бързото нарастване на компютърната мощност даде възможност да се изчислят последиците, причинени от взаимодействието на системните елементи.“
По буквите: Граматиков, Кристенсен, Славейков, Марин Бодаков, Тоест, 26 септември 2020
Разпространява се от:
Ларш Собю Кристенсен
ТАРАЛЕЖОВО СЛЪНЦЕ
Издателство за поезия ДА
София 2013
Език - български
Превод: Анюта Качева
Брой страници: 84
ISBN - 978-619-7082-02-9
Сега, когато е много по-трудно да отстояваш и да казваш ДА на поезията, точно сега се появи и първата книга на издателство за поезия „ДА” – „Таралежово слънце” на Ларш Собю Кристенсен. Зад тази стихосбирка стоят много хора. Ще започна с преводача Анюта Качева, благодарение на която познаваме прозата на този световноизвестен норвежки писател, роден в Осло. Графичното оформление е дeло на Надежда Олег Ляхова. Редактори са Силвия Чолева и Калоян Игнатовски.
Ларш Собю Кристeнсен е добре познат на българския читател предимно като прозаик, но всъщност той започва своя творчески път именно като поет. И досега не спира да пише поезия. Разбира се, това се усеща и в неговата проза, но сега имаме възможността да се насладим изцяло на поетичното му слово.
„Таралежово слънце” е стихосбирка, разделена на три части, всяка от които има свой собствен замисъл. Но има и нещо обединяващо между тях и това е темата за времето. Подобно на „Книга на Еклисиаста или Проповедника” Ларш Собю Кристенсен има своя „Календар за тревожни умове”.
Ларш Собю Кристенсе е поет Сътворител. Затова той прави с времето каквото си иска. Времето като: „секундно цвете/ красива като състезателна кола/ и хербарий”. Времето в неговата цялост: „почувствай годишните кръгова как изтичат/ между пръстите ти…” Времето на словото: „животът е по-кратък от изговореното време/ устата е ковчег”. Времето, превърнато в миг: „стоя в сянката на дърво/ и вписвам името си в кората на дървото/ вече съм забравен/ а ти, дете, ще ме запомниш точно затова”. Времето като огледало: „разкажи градовете назад до огъня/ разкажи хората до първичния им дом”. Осъзнато време: „това е малко частица от време/ това е просто малко време”.
Ларш Собю Кристенсен казва своето "ДА", Литературен вестник, бр. 41/2013
Разпространява се от:
Теодора Куцарова
МНОГО ПО-КЪСНО
Издателство за поезия ДА
София 2017
Език - български
Брой страници: 95
ISBN - 978-619-7082-19-7
Това е поезия без орнаменти, без всякакви заврънкулки и украшения -крайно лаконична и въпреки това оставяща оаромно пространство от недоизказаност, аура от хипотетични смиели и пътища, по които всеки трябва да проходи сам.
Детството, любовта, поетичният усет за ставащите навред край нас малки чудеса, драматичните разриви между хората, които разпукват човешкото - това са големите теми на Теодора Куцарова. Простотата и непреднамереността са основните оръжия на нейната поезия - те сгъстяват поетичното, оживяват го така, както пулсациите на сърцето оживяват тялото. И нещо много важно: това е отворен свят, в него няма изолирани пространства, няма убежища, в които можеш да се скриеш, няма маски, с които можеш да подмениш истинското си лице.
Едвин Сугарев
Изпитвам особено сродство с минималистичната поетика на Теодора Куцарова. И нека веднага заявя, че тя притежава разпознаваем почерк. Почерк, който страни от афористичността, но същевременно с това прямо излага едно графично, нещо повече, едно неподправено трагично възприятие на действителността. Почерк, който е крайно интровертен - и затова се оттласква от баналността на езиковите компромиси - и по неизбежност става универсален. Почерк, който не търпи възражения. Пред нас е поезия, която не лъже - дори да се самонаранява.
Марин Бодаков
Безкомпромисна в болката, Евелина Митева, ПКултура - Брой 5 (3150), 10 февруари 2017
Разпространява се от:
Пейчо Кънев
ЖИВО МЕСО
Издателство за поезия ДА
София 2015
Език - български
Брой страници: 76
ISBN - 978-619-7082-14-2
Досадно е, когато трябва да се каже нещо препоръчително за сериозен автор, който има няколко издадени книги. Такъв е случаят с Пейчо Кънев. Но няма как да не отбележим една отличителна негова черта, особено характерна за „Живо месо”: внимателното изписване на думите; старанието, с което пълноводната, светлокафява река подрежда своите камъчета.
Елин Рахнев
Пейчо Кънев изгражда своите стихотворения както се изгражда тухлена стена – с кратки, бавни или бързи фрази, само за да разбие накрая с един замах тези стена или просто да й обърне гръб. И в двата случая поетическия жест е продиктуван от безпокойството за пътя, по който върви светът. Безпокойство, замесено от материята на обичащото омерзение и съпътстващия ужас. Този поет вярва, че нещата се случват само, за да се провалят и, проваляйки се, да ни напомнят за нашата отговорност. Чиста, силна поезия от поредния сирак на тишината.
Иво Рафаилов
Разпространява се от:
Пейчо Кънев
ПОСЛЕДНАТА ВЕЧЕРЯ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 86
ISBN - 978-619-7082-48-7
Пейчо Кънев по-ясно от всякога опитва да ни каже, че всеки един от нас е част от цялото, и от добрата, и от тъмната му страна, от гордата му поза на победител и от прахта, по която стъпваме. Мисля си, че това е книга на смирението, което не се е отказало. На копнежа, че всичко около нас има своето основание, дори и ние да не успяваме да го доловим докрай.
Тази книга на Пейчо Кънев е постоянно напомняне до всички нас, че поезията узурпира реалността. Той води читателите в много посоки, но постоянно ги завръща към познатото. Различните теми и символични повторения в творбите му създават наратив, който е по-голям от отделните стихотворения. Кънев ни издърпва в неговите светове, оставя ни да усетим интимността на гласа му, който изглежда, че се превръща в собствения ни глас. „Последната вечеря” принадлежи във всяка сериозна колекция с модерна поезия.
Разпространява се от:
2022 - 2023 © Издателство за поезия ДА. Всички права са запазени. | Контакт
| | |
