Йоан Ес. Поп
АДЪТ БЕЗ ИЗХОД

Издателство за поезия ДА
София 2016
Език - български
Превод - Лора Ненковска
Брой страници: 75
ISBN - 978-619-7082-24-1


Но за какво ни е пътуването, обикалянето на непознати земи, когато в нас, а и в хората преди нас, а също и дълбоко в семейната история, се крият бездни, които не са разказани. Още повече, че пътуването във вътрешността е единствената посока, която не може да бъде отказана на поета.
Йоан Ес. Поп пише първата си стихосбирка в Йеуд, малко градче в северната част на Румъния, където е разпределен и работи като учител по литература в продължение на шест много дълги години – от 1983 до 1989 г. Това е време, в което все едно всичко е спряло – не се случва нищо, няма никакво движение, няма никаква надежда, все едно онази птица на нещастието – от стиховете му, е разтворила криле над главите на хората, а те вече дори не вдигат глава да я видят.
Лора Ненковска, преводачката, уточнява, че между името на градчето Йууд и думата за ад на румънски език има звукова прилика, която позволява тази игра на думи. Но дори без тази езикова игра, усещането за затвор, като и почти физическото усещане за студ и нещастие, очертават непристъпните граници на онзи безрадостен град.
По думите на Лора Ненковска, Йоан Ес. Поп е един от живите съвременни класици в Румъния, а първата му стихосбирка „Адът без изход“, излязла през 1994 г., е от онези дебюти, които се помнят. Стиховете на Йоан Ес. Поп наистина не приличат на други – той успява да извлече поезия от мрака – от бита, от студа, от болестта, от ярката светлина на голите крушки в общежитието, които убиват всяка надежда, че утре ще бъде по-добър ден. Но въпреки това тук можем да открием ирония – оръжието на слабите, на нещастните, които все не се отказват от битката, а се будят и на следващия ден започват отначало.

За пътниците, странстващи във вътрешността, Оля Стоянова, Портал Култура - 30 ноември 2017

Разпространява се от:

Армандо Ромеро/Armando Romero
ПОЕТЪТ ОТ СТЪКЛО/EL POETA DE VIDRIO

Издателство за поезия ДА
София 2017
Език - български
Превод - Ирен Иванчева, Кирил Мерджански
Брой страници: 98
Edición bilingüe búlgaro-español
ISBN - 978-619-7082-28-9

Ромеро е пътувал много и това личи в неговите стихотворения. Лирическият герой може да бъде ту в Богота, ту в Чикаго, ту във Венеция, ту да се остави на вълните на Егейско море. И да, съвсем очаквано, пътуването се оказва определящо за човека в тази поезия. Движението, неспирането, желанието за полет – реален и на духа, изграждат личността му.
В стихотворенията се търсят и основанията на самата поезия. „Защитава“ се нейната важност за света, за истината, за опазване на човешкото. Разбира се болезненият път, който често поетът трябва да извърви. Това, че често е „осъден“ на вечна болка. Но това е и болката на хората, която той е способен да приеме и носи.
В поезията на Ромеро ще открием и конкретни социални измерения – особено в тези, свързани със собствената му страна. Тя обаче е и „разговор“ със събратя по перо, отдава почит на учителите, не крие собствените предпочитания на поета – Селин, Паунд, Бродски, Кавафис, Елитис.

С глава при птиците, Катя Атанасова,
Портал Култура - 9 януари 2018



Разпространява се от:

---

Тадеуш Ружевич
НОЖЧЕТО НА ПРОФЕСОРА

Издателство за поезия ДА
София 2017
Език - български
Превод - Вера Деянова
Брой страници: 66
ISBN - 978-619-7082-27-2


Поемата, дала името на книгата, осмисля паметта за миналото. Миналото, което днес е само малко поотдалечено… Героят й, преживял лагерите, проф. Мечислав Порембски, приятел – Мечислав, Мечо, Метек – не разказва за това минало, не си спомня за него. Този, който среща читателя с отгласите от това минало, с невъзможността да бъде изговорено такова, каквото е, с „влаковете“, носели отчаяние и памет за Зло, влакове, които днес „приключват летежа си“, този, който го прави, е слушателят, събеседникът, авторът. Това минало, което в началото на поемата е обобщен образ на зло, отчаяние, страдание, постепенно е „пречупено“ през индивидуалното му човешко преживяване. Делничната среща, закуската с внимание към яйцето (в краткия текст на преводача в края на книгата се подчертава смислообразуващата му функция), обикновените реплики – нищо от това не носи предполагаемия драматизъм, травматичния спомен у някой, който е живял в ада на лагерите. Не, паметта за миналото не се проявява в някаква извънделнична, в изключителна, свръхнатоварена с трагизъм реалност. Нейната болезненост е някак приглушена у самия герой, който я носи. Нещо повече – плътността на образа на това минало се разроява сред днешното. Разроява се в обичайни действия, нормални, наглед дори незначещи кой знае какво разговори. Ножчето, което лагеристът Мечислав носи „в подгъва на раирания си халат“, „странно ножче“, можело да служи за какво ли не, ножче „от века на унищожението“, банален предмет, с банално предназначение, но в място, в което всичко може да бъде приравнено към подобна баналност – страхът, сълзите, издевателството, отчаянието, Злото.

За паметта и човечността, замълчавайки, Катя Атанасова, Портал Култура - 27 юни 2017

Разпространява се от:

---

2021 © Издателство за поезия ДА. Всички права са запазени. | Контакт