|
|
 |
|
|
Сафо
100+1 ФРАГМЕНТА
Превод Яна Букова
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Превод: Яна Букова
Художник: Яна Левиева, Неда Ангелова
Брой страници: 160
ISBN - 978-619-7082-51-7
В предговора се спирате на „клишето“ Сафо, митологизирането на древните поети, „довършването“ на стиховете им при превода или пък допълнителното „опоетизиране“, което преводачът извършва. Вие как се справихте с тези сложности и наслоявания?
Извърших дълго, подробно и доста уморително изследване (по-точно разследване) около всички факти, свързани както с биографичните данни на Сафо, така и с произхода и тълкуването на запазените фрагменти. Кръстосвах многократно всяка информация и всеки вариант за превод на текстовете. Сравнявах преводи на езиците, които владея. Работейки върху самите фрагменти, се постарах да се съсредоточа строго върху думите, да извлека максимално много поезия от вкуса, тежестта и окраската на всяка дума в тях.
Казвате, че единственото сигурно в разказите за Сафо е „моята Сафо“, т.е. личната гледна точка, индивидуалното възприемане на поезията ?. Каква е „вашата“ Сафо – какво ви пленяваше или пък измъчваше, когато я превеждахте?
Измъчваше ме огромната отговорност спрямо името на Сафо. Също така, тъй като запазеното е наистина много малко по обем (да не забравяме, че разполагаме само с едно цяло стихотворение, всичко останало са откъслеци), всяка фраза, всяка дума имат особено голяма тежест. Това правеше всеки преводачески избор особено труден. Колкото до „моята Сафо“, представата ми за нея е съвсем проста и изчистена: една гениална жена, пишеща великолепна поезия.
Близката Сафо, Иван П. Петров, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-43 – брой 30, 4 октомври 2019
Разпространява се от:
Сър Филип Сидни
АСТРОФИЛ И СТЕЛЛА
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Превод - Евгения Панчева
Брой страници: 150
ISBN - 978-619-7082-54-8
Почти напълно непознат за българския читател, сър Филип Сидни е една от емблематичните фигури на Английския ренесанс. Когато говорим за неговия най-бляскав период, т.нар. елизабетинска епоха, автоматично го свързваме най-вече с името на Шекспир. И с пълно основание – в различните жанрове, с които работи – лирика, кратък епос, драма – Барда успява да постигне онзи художествен синтез, който откроява най-значимите творци на епохата, Леонардо или Микеланджело например. Но както Леонардо и Микеланджело са немислими без своите предшественици, така и Шекспир твори в много жива и динамична, активно експериментираща среда. Изумително е как в рамките на последните петнайсетина години на XVI в. в елизабетинска Англия избуява, направо избухва, такова изобилие от талант. Около очевидните върхови постижения – сонетите на Сидни, Спенсъровия епос, драмите на Марлоу – гравитира създаденото от цяла плеяда забележителни автори – Томас Кид, Робърт Грийн, Джордж Чапман, Самюъл Даниъл, Майкъл Дрейтън.
Краткият живот на първия голям английски сонетист сър Филип Сидни прилича на произведение на изкуството – обичан от съвременниците си, високопоставен и високообразован благородник, ценен от кралицата придворен и дипломат, мислител, описан от Джордано Бруно като „един от най-редките и ярки духове на света“, пътешественик, пребродил Европа, воин, поет, теоретик на литературата. При цялото това многообразие на хипостази Сидни не е професионалист в никоя област. Всичко, което прави, излъчва аристократизъм и непринуденост, онази криеща изкуството sprezzatura, за която говори Балтасаре Кастильоне в „Придворният“.
Златният свят на поезията. Разговор с Евгения Панчев
Катя Атанасова, Култура / Брой 2 (2965), Февруари 2020
Разпространява се от:
Едвин Сугарев
ПОМНИ СМЪРТТА
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Брой страници: 105
ISBN - 978-619-7082-43-2
Тази чувствителност до голяма степен определя и последната му книга „Помни смъртта“ въпреки подчертано „европейския“ наслов (калка на латинско-християнското memento mori). „Източното“ не е тотално доминиращо, нито пък се изчерпва само с първия цикъл „Тибетски флагове“, който пряко, номинално го обозначава. Тук, както и в повечето книги на Едвин, то плътно насища цялата книга, без непременно да е външно, формално натрапено (например във вид на хайку) – насища я именно като чувствителност, която обгръща цялата книга като сияние. Като отношение към света и битието, към природата и ценностите. Присъства чрез онова сливане на природа и битийност, което е присъщо на източната светонагласа: вглеждането в малки, мимолетни парченца от света, видени сами за себе си, в духа на дзен, по един абсолютен и същевременно прост, всекидневен начин. Но също – по западен маниер – и като начин за дълбинна интериоризация, за влизане на лирическия Аз в самия себе си, за пълното му сливане с естеството („въздухът те обитава“; „да оставиш линиите на ръцете ти да продължат в пукнатините зеещи на старата земя“). Един напълно „западен“ Аз, който мощно, тотално присъства в книгата, говори от свое име.
Бих си позволил да обобщя, че тази дзен чувствителност у Едвин е нещо твърде голямо, твърде дълбоко и истинско, за да държи сметка на формалните си проявления; тя е цялостно отношение към живота, начин на присъствие в него. Затова свободно прелива в християнското. Поетическият свят на книгата е доминиран от един Бог, който е несъмнено християнски, макар и максимално приближен до природния абсолют; приближаване, което е по своему, по различни начини, и в западната, и в източната традиция, изтъняващо границата между тях, сливащо ги.
За смъртта и други смисли
Пламен Антов, Култура / Брой 3 (2952), Ноември 2018
Разпространява се от:
Джонатан Суифт/Jonathan Swift
ИЗБРАНА ПОЕЗИЯ/SELECTED POETRY
Издателство за поезия ДА
София 2017
Език - български
Превод - Евгения Панчева
Брой страници: 220
ISBN - 978-619-7082-34-0
Наричат Джонатан Суифт англо-ирландки писател, но по-справедливо е да бъде наречен англичанинът-ирландски патриот. Той е роден в Дъблин, в семейство, преселило се от Западна Англия. Завършва Тринити Колидж. След години получава и магистърска степен в Оксфорд. Литературната му биография започва с поезия по времето, когато е секретар на английския дипломат и есеист Уилям Темпъл и помага при подготовката на неговите мемоари. Самият Темпъл отбелязва литературната дарба на Суифт пред английския елит. Но това е само началото на ярката и бурна съдба на Суифт като писател, общественик, публицист, сатирик, памфлетист и дори свещеник в англиканската църква в Ирландия – той служи като декан-настоятел в катедралата „Свети Патрик“ в Дъблин. Джонатан Суифт е и неофициалният лидер, огласил декларация за правата на ирландския народ. Автор е на много памфлети, притчи и есета, най-известните сред които са издадени в „Приказка за бъчвата“, „Битката на книгите“, „Ирландски истории“.
Джонатан Суифт – избрана поезия, БНР, 1 декември 2017
Разпространява се от:
Съвременна португалска поезия
В ТЪЖНИТЕ ДНИ НЕ ГОВОРИМ ЗА ПТИЦИ
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Превод - Мария Георгиева, Цочо Бояджиев
Брой страници: 255
ISBN - 978-619-7082-41-8
Като за начало – как беше избрано заглавието на сборника „В тъжните дни не говорим за птици“
Цочо Бояджиев: Използвахме заглавието на едно стихотворение на Филипа Леал.
Мария Георгиева: Това е стих на Филипа Леал, най-младата от всички автори, представени в сборника. Проф. Бояджиев го предложи, на мен много ми допадна и дори не сме коментирали други варианти. Лично за мен това заглавие много подхожда на цялостното настроение на подбраната поезия.
На какъв принцип е направена селекцията на авторите и произведенията?
Цочо Бояджиев: Водещият принцип беше съзвучността на представените творби с нашето разбиране за добра поезия. Разбира се, при такъв подход трябва да уточним, че нашият сборник не представя съвременната португалска поезия в нейната пълнота, в богатството на темите и стилистиката ?. До голяма степен подборът е субективен, съобразен с нашия литературен вкус. От друга страна, това са стихотворения, които успяхме да преведем – според нас – прилично, така че те да зазвучат като писани на български. Най-сетне в подборката трябваше да се съобразим и с проблема за авторските права: в сборника попаднаха поети, които любезно предоставиха правото да бъдат преведени и издадени от нас.
За превода на португалска поезия, Мария Георгиева & Цочо Бояджиев,
Портал Култура - 11 декември 2018
Разпространява се от:
Богдан Тетовски
ОТНОВО СМЕ ПОЕТИ
Издателство за поезия ДА
София 2017
Език - български
Брой страници: 120
ISBN - 978-619-7082-26-5
Много е хубаво, че читателите могат да се срещнат с поезията на Богдан Тетовски. Издателството заслужава уважение, че се връща към този поет, който е от поколение (Константин Павлов, Владимир Башев, Стефан Цанев, Любомир Левчев, Христо Фотев, Радой Ралин и др.), което отдавна е започнало творческия си път, а доста от емблематичните му представители вече не са между живите. Разбира се, тук „поколение“ споменаваме най-вече в чисто времеви план, а не като идеология, творчески търсения и реализация.
За непознаващите името на Тетовски – поетическите му изяви започват през втората половина на 50-те на миналия век с публикации в тогавашната литературна периодика. Но първата му стихосбирка – „Човекът зад вестника“, излиза точно преди смъртта му през 1998 г. След нея са издадени още две. Богдан Тетовски е първият носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“.
Струва ми се, че подборът на стихотворенията в „Отново сме поети“ дава една по-цялостна представа за поезията на Тетовски, за важните теми в нея, за поетическия му език и стил, „удостоверява“ защо той има място в историята на литературата ни, от една страна, и от друга – защо може да е знаков пример за намерен свой език, личен почерк в българската поезия.
Привидно неподвижни думи, Катя Атанасова, Портал Култура - 11 юли 2017
Разпространява се от:
Владимир Трендафилов
ПОЛУЧИХ ЖИВОТА СИ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 155
ISBN - 978-619-7082-55-5
В навечерието на Коледа едно издание събра разнородна публика – поети, университетски преподавател и приятели на автора Владимир Трендафилов - „Получих живота си“ (Издателство за поезия „ДА“, 2019). Книгата е съставена от Кристин Димитрова и съдържа практически всички стихове на Владо, включително и някои непубликувани досега, непубликувани преводи и забележителен послеслов на Кристин, емоционален и проникновен. Само авторът вече не е между нас, но някои от участниците в събитието долавяха присъствието му. Мнозина сякаш чуваха неповторимия му смях. Това написа за „въпреки.com” проф. Николай Аретов, литературовед и преподавател.
В подобни случаи често прибягваме до клишето „…беше необикновена личност“ или нещо подобно. Тривиално, но за Владимир Трендафилов то е напълно вярно. Не само необикновена, но и многостранна – поет, преводач, университетски професор, литературен историк и темпераментен критик. Това традиционно подреждане е доста проблематично, не съм сигурен как би го направил Владо, кое би поставил на първо място. Вероятно по различно време би поставял на първо място различни неща. Не знам, не съм сигурен.
Критичен поглед: Ще запомним Владо с усмивката и младия му смях
Николай Аретов, Въпреки, декември 2019
Разпространява се от:
2021 - 2022 © Издателство за поезия ДА. Всички права са запазени. | Контакт
| | |
