|
|
 |
|
|
Линда Франс
ЕДНОВРЕМЕННАТА РОКЛЯ
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Превод - Надежда Радулова
Брой страници: 55
ISBN - 978-619-7082-36-4
Линда Франс е автор на седем поетически книги, съставител е на три антологии, преподавател по творческо писане. В София тя има един месец на разположение, пре0з който тя разширява своите интереси по отношение на растителността. Тя вече е посетила Университетската ботаническа градина и е посяла семената за нови поеми. Ходила е и до ботаническите градини във Варна и в Балчик, обиколила е и Витоша. Наименованието на нейната нова книга е "Да четем цветята". Франс обожава растенията, тяхната красота и връзките ? с тях. По нейни думи дълбоките ? взаимоотношения с растенията ? помагат и я вдъхновяват. Те ? дават възможността като през филтри да види любовта, живота, семейството, смъртта.
На Линда Франс ? предстои да издаде книга на български. Утре вечер от 18:00 часа в "Перото" ще можете да се срещнете с нея. Там ще бъде представена книгата "Едновременната рокля". Ще се съберат и българските автори, преведени в книгата "A Balkan Exchange: Eight Poets from Bulgaria & Britain".
Едновременната рокля на Линда Франс,
Култура.Бг
Разпространява се от:
Олав Х. Хауге
ПИТАЙ ВЯТЪРА
Издателство за поезия ДА
София 2016
Език - български
Превод - Мария Николова
Брой страници: 126
ISBN - 978-619-7082-20-3
Има и такива поети, чиито стихове представляват едно непрекъснато търсене на корените на поезията. Всеки стих е опит за отмятане на онзи воал, който загръща предметите, природата, човека до нас, опит за достигане до онова, чието съществуване чувството сляпо напипва – опит за познаване на истинската същност на нещата. По съществото си това усилие наподобява (ако използваме тази метафора) пълнене на сито с вода – но за разлика от пълненето на ситото, това усилие съвсем не е напразно. Искат се много упоритост, много отдаденост и, най-вече, много обич към света, за да се връщаш отново и отново към загадките му, да ги въртиш и преобръщаш и да опитваш на вкус думите, за да видиш кои ще паснат.
Такъв поет е норвежецът Олав Х. Хауге, чиято единствена издадена у нас стихосбирка – „Питай вятъра“ (Издателство за поезия ДА, София, 2016), разкрива един конкретен, оголващ, лишен от излишъци и украшения, но чувствителен поглед, способен да съзира точно, поради неспособността си изкуствено да украсява и разкрасява. Хауге е своеобразно изключение в модерната литература на ХХ век – роден през 1908 г. в село в Западна Норвегия, поетът никога не напуска родното си място и там умира през 1994 г. Син на фермери, той работи като градинар през целия си живот и, както сам казва, с поезия се занимава, когато му остане време. Този отпечатък лежи върху цялото му творчество и е всъщност една от основните му характеристики – Хауге пише за онова, което познава със сетивата си, а то е животът сред норвежките планини, в които всичко сякаш се подчинява на по-древни от човешките закони. Основен закон изглежда е този на простотата – простота в картините, но и в думите. Именно него поетът прилага към поезията си – например в „Зелени ябълки“:
Олав Х. Хауге и поезията като пълнота на живота, Ралица Райкова, Портал Култура - 23 юни 2021
Разпространява се от:
Мириам Ван Хее
ТАМ СЪЩО ПАДА СВЕТЛИНА
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Превод - Боряна Кацарска
Брой страници: 78
ISBN - 978-619-7082-40-1
Времето е универсум, в който се стремя да намеря своето място. Мисля, че трябва да изразя това в стиховете си, а именно какво е за мен да живея в това време, на това място. Пиша, за да разбера своето време (и себе си). Не искам да отправям послание, нито да казвам как би трябвало да бъде, а да се опитам да схвана и да опиша как е. От друга страна, времето е нещо изплъзващо се, толкова трудно е да го фиксираш. В много мои стихотворения се разкрива промяната с всичките й аспекти, временността на връзките и състоянията, които са ни скъпи, а заедно с това явления, като измяна, заплаха, раздяла и загуба, но също и очакване.
В състояние на концентрация и милост, Марин Бодаков в разговор с Мириам Ван Хее, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-4, 26 октомври 2018
Разпространява се от:
Збигнев Херберт
СЕДМИЯТ АНГЕЛ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Превод -
Брой страници: 124
ISBN - 978-619-7082-49-4
Книгата на Херберт отразява една много същностна свързаност на поета – с предходни култури и цивилизации, с творци и техните творения, с един свят, който и до днес наричаме „класически“. Но поетът „чете“ по нов начин митовете и „разказите“ („Хермес, кучето и звездата“, „По пътя към Делфи“). Неговият Хермес е самотен, какво от това, че е безсмъртен. Така както самотен е човекът. Аполон е жесток и си „играе с главата на Медуза, съсухрена и грозна от старост“.
Връзката с вещния свят, с предметите и природата е особено важна за Херберт. Този свят може да „преоткрие“ нас, човеците, но може и да ни сдобие с тъга – знанието, на което винаги сме се уповавали, може да се окаже мъртво. „Смъртта на думите“ е тъжна прогноза за бъдещето, в което „в черната пръст ще останат разхвърлени звуци“.
Поетът в „Седмият ангел“ се безпокои за човека. Но не за онзи, който е влязъл в историята, а за онзи, който е извън нея. Защото индивидуално човешкото е важно за Херберт, той би искал то да бъде неотменна част от общия човешки ход.
Другият смисъл на нещата
Катя Атанасова, Култура / Брой 6 (2959), Юни 2019
Разпространява се от:
Иван Херцег
НЕПРАВИЛНОСТИ
Издателство за поезия ДА
София 2014
Език - български
Превод - Людмила Миндова
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-05-0
В своята книга „Неправилност" Херцег диалогизира за любовта, желанието, отделянето от света, за надеждите, далечините, бягствата, за празнотата, изгубеността и дезориентацията на крехката общност от двама. В тези стихотворения диалогът преминава в монолог - в последния, граничен и често съдбовен говор на границата на смисъла и значенията след реалния, тотален и абсолютно недвусмислен провал. След бягството в не-времето, в нищото, след скока в реално невъзможното, еднакво далеч и от мъртвите, и отживите.
Ервин Яхич, хърватски поет, критик, есеист
В стихосбирката „Неправилности" Иван Херцег почти обсесивно тематизира - само на пръв поглед абсурдно - отсъстващото присъствие и присъстващото отсъствие. В стихотворенията от тази книга отсъствието и присъствието са всичко: обичаният човек, думите, понятията, образите, конкретната реалност, всемирът, отвъдността...
Давор Шалат, хърватски поет, преводач, литературен критик
Поетиката на Иван Херцег е по следите на онези поетики, които се обръщат към един изпълнен със знаци свят. Плащ от знаци, който покрива света; плащ, за който мисли Мишел Фуко, когато пише за думите и нещата.
Никола Петкович, хърватски поет, есеист, литературовед
За стихосбирката "Американски поеми" на Иван Христов, Юлияна Тодорова, Електронно списание LiterNet, 17 септември 2015
Разпространява се от:
Иван Христов
АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ
Издателство за поезия ДА
София 2013
Език - български
Брой страници: 84
ISBN - 978-619-7082-04-3
Поетичната книга "Американски поеми" на Иван Христов се появи при мен неочаквано след препоръка на приятелка. Признавам, че не съм запозната с творчеството му и, разбираемо, това някак ме разлюбопитства какви точно са стихотворенията. Обикновено, когато българин прелети до САЩ в Америка, толкова впечатления се втурват към съзнанието и душата му, че вероятността да напише стихотворение изобщо не е изненадваща. Е, качеството на стиховете на Иван действително ме оставиха приятно изненадана.
Малката стихосбирка е двуезична благодарение на превода на американката Анджела Родел. За англоговорящ читател тази особеност всъщност е немалко предимство, просто защото така може да сравнява и двете версии на едно стихотворение и да се наслаждава на четенето. Със сигурност мога да заявя, че Анджела е свършила отлична работа, превеждайки съдържанието, духа и емоционалния заряд на стихотворенията на Иван Христов. И, смея да твърдя, да се направи това, не е лесно. Българският и английският език се съотнасят лингвистично и, по-важното - поетично - така както е необходимо, когато се превежда поезия - само ако поетът и преводачът му имат също така "магическата" връзка и двамата да харесват общата си работа и да се стремят да достигнат добро качество за евентуалния читател.
За стихосбирката "Американски поеми" на Иван Христов, Юлияна Тодорова, Електронно списание LiterNet, 17 септември 2015
Разпространява се от:
Радослав Чичев
СВЕТКАВИЦИ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 68
ISBN - 978-619-7082-56-2
„Страхът се храни с въображение“, пише Радослав Чичев в новата си поетична книга „Светкавици“. Художничката Росица Ралева точно е уловила произхода на тези светкавици – контрастната зелена корица и червените разклонения на мълниите, които се раждат от въображението – веднъж могат да бъдат разчетени като обърнати наопаки дървета и тяхната корона от клони, друг път приличат на непроследимата им коренова система. А в следващия момент тънките червени нишки все едно рисуват сложната плетеница на капилярите в човешкото тяло. По различни начини може да се разчете тази корица, защото не само страхът, но и поезията, пък и всяко изкуство, се храни с въображение.
„…Страхът може да бъде пътеводител“, пише Радослав Чичев, но като че ли тук думата сърце е по-точният ориентир, още повече че първата част от тази книга е наречена „Сърце“. „Чух сърцето ми да бие някъде отвън, но не се учудих ни най-малко“, пише Чичев и дори признава, че в един момент сам е изненадан, че в почти всяко стихотворение тук се среща думата „сърце“. Сърцето не само като знак за емоционална връзка с другите, но като белег на тленното и на вечното – онова, което тупти, но „което не виждаш“.
Радослав Чичев е поет, драматург, журналист, автор е на стихосбирките „От прашинката на деня“, „Сърцето на ловеца е лисица“ и „5.6“. Както и на пиесите „Колекционерката“, „Траевремене“ и „Звездата на Планк“. При Радослав Чичев са ясно проследими основните теми, които го интересуват и сякаш преминават от текст в текст – движението отвътре навън, вътрешните сътресения, които силно отекват навън. И въпреки че „Светкавици“ сякаш доразвива тези теми, всъщност се е получила една много различна книга – по-откровена и по-болезнена. Радослав Чичев тук сякаш се отказва от играта с езика, от изящната словесна еквилибристика, отказва се от всякакво излишество, от ненужните жестове и излишното поетизиране. Дървета, вятър, вода, светкавици, шкаф с инструменти, круша, която пада на земята – тази поезия е сетивна, наблюдателна, тиха.
Изследване на тъгата
Оля Стоянова, Портал Култура, 13 април 2020
Разпространява се от:
Силвия Чолева
ОТИВАНЕ ВРЪЩАНЕ
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Брой страници: 75
ISBN - 978-619-7082-59-3
Книгата „Отиване връщане“ на Силвия Чолева е плод на няколко пътувания до Прага, осъществени след падането на Стената и отварянето на границите. В основата ? са дневникови бележки, а поетично-есеистичната ? форма ни отвежда до едно пътуване, което пренарежда и пренаписва личната история.
„Границите тъкмо бяха отворени, хората емигрираха, аз останах. За първи път излизах извън затвора НРБ, пътувах с автобус. Пътуване към света и към себе си. Открих Прага, себе си продължавам да търся. Понякога Прага е тук, понякога е там, същото важи и за София“, казва Силвия Чолева.
„В годината, когато пътуванията рязко намаляха и външното движение се усмири, вътрешните пътувания сякаш набъбнаха до обеми, които тепърва ще се преживяват. Книгата на Силвия Чолева излиза именно в такъв момент (който е рано да определим като преходен или не) и ми напомни моето първо излизане и престой другаде, срещата с непознатите (аз), дневниците (които ме е страх да отворя), традицията да се поседи преди дълъг път“, пише в блога си Иван П. Петров.
Силвия Чолева: Отиване връщане, Blog of Ivan, 19 декември 2020
Разпространява се от:
Хаджем Хайдаревич
ПО ПЪТЯ КЪМ МОРЕТО
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Превод - Христо Попов
Брой страници: 101
ISBN - 978-619-7082-72-2
„Пътят на Хаджем Хайдаревич е пътят на истинския писател, праведника, създал с писменото си слово едни от най-красивите страници от съвременната литература на Босна и Херцеговина."
Божидар Пророчич
„В книгата „Сутиеска" Хаджем Хайдаревич следва филигранната нишка, която пронизва всичките му предишни стихосбирки. В неговите лирически вариации има толкова много болка, толкова силно въздействащи спомени, но лирическият аз изразява своите тревоги с изискан език и с много достойнство."
Фарук Диздаревич
„Хаджем Хайдаревич е изключително ангажиран поет, ако под ангажиран имаме предвид знаците на времето и пространството, за които по някакъв начин „свидетелства" и в които възникват лирическите текстове. В книгата „Септемврийският дъжд зашива разпилените нерви" поетът събира останките на един насилствено унищожен космос, като с всяка частица възстановява цялото, както археологът въз основа на един фрагмент реконструира формата на древна ваза. В тази стихосбирка, както в цялото си творчество, Хайдаревич се изявява като изключителен майстор на езика. Стиховете му се редят и текат като неговите реки, които ни привличат към техните, както би казал поетът, четири устия. Октавио Пас твърди, че ритъмът на стиховете трябва да следва приливите, сърдечния ритъм и ритъма на дъжда. Тези ритми пулсират силно в стиховете на Хайдаревич чрез неговия изискан език и ни носят музиката на голямата, истинската поезия."
Миле Стоич
Разпространява се от:
2022 - 2023 © Издателство за поезия ДА. Всички права са запазени. | Контакт
| | |
