|
|
 |
|
|
Том Филипс
АВТОПОРТРЕТ С ТЮТЮНЕВИ МУСТАЦИ
СТИХОВЕ ОТ СОФИЙСКИТЕ МИ ДНИ
Издателство за поезия ДА
София 2026
Език - български
Превод - Кристин Димитрова
Брой страници: 76
ISBN - 978-619-7082-97-5
"Това е втората стихосбирка, публикувана в България от английския поет Том Филипс. В нея той размишлява върху живота си в София и изследва физическите, психическите и емоционалните пейзажи, с които се сблъсква в ежедневието си тук. Въпреки че по-голямата част от стихотворенията са написани първоначално на български, сборникът включва и редица английски стихотворения на Том, написани, докато е живял в София, и преведени от български автори."
Кристин Димитрова
"Още с първата си книга, публикувана у нас, „Непознати преводи“ („Скалино“, 2016), Том Филипс стана известен като деликатен пътешественик между културни и литературни традиции. Той осъществи едно пътешествие от Запад на Изток, от Европа към Балканите, от Великобритания към България, от английския език към българския език, но остана верен на една своя изначална родина и това е родината на Поезията. Според мен в тази своя нова книга той осъществява и едно ново пътешествие – от голямото към малкото, от света към дома, от тялото към сърцето, от убеждението към напомнянето."
Иван Христов
Разпространява се от:
Линда Франс
ЕДНОВРЕМЕННАТА РОКЛЯ
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Превод - Надежда Радулова
Брой страници: 55
ISBN - 978-619-7082-36-4
Линда Франс е автор на седем поетически книги, съставител е на три антологии, преподавател по творческо писане. В София тя има един месец на разположение, пре0з който тя разширява своите интереси по отношение на растителността. Тя вече е посетила Университетската ботаническа градина и е посяла семената за нови поеми. Ходила е и до ботаническите градини във Варна и в Балчик, обиколила е и Витоша. Наименованието на нейната нова книга е "Да четем цветята". Франс обожава растенията, тяхната красота и връзките ? с тях. По нейни думи дълбоките ? взаимоотношения с растенията ? помагат и я вдъхновяват. Те ? дават възможността като през филтри да види любовта, живота, семейството, смъртта.
На Линда Франс ? предстои да издаде книга на български. Утре вечер от 18:00 часа в "Перото" ще можете да се срещнете с нея. Там ще бъде представена книгата "Едновременната рокля". Ще се съберат и българските автори, преведени в книгата "A Balkan Exchange: Eight Poets from Bulgaria & Britain".
Едновременната рокля на Линда Франс,
Култура.Бг
Разпространява се от:
Олав Х. Хауге
ПИТАЙ ВЯТЪРА
Издателство за поезия ДА
София 2016
Език - български
Превод - Мария Николова
Брой страници: 126
ISBN - 978-619-7082-20-3
Има и такива поети, чиито стихове представляват едно непрекъснато търсене на корените на поезията. Всеки стих е опит за отмятане на онзи воал, който загръща предметите, природата, човека до нас, опит за достигане до онова, чието съществуване чувството сляпо напипва – опит за познаване на истинската същност на нещата. По съществото си това усилие наподобява (ако използваме тази метафора) пълнене на сито с вода – но за разлика от пълненето на ситото, това усилие съвсем не е напразно. Искат се много упоритост, много отдаденост и, най-вече, много обич към света, за да се връщаш отново и отново към загадките му, да ги въртиш и преобръщаш и да опитваш на вкус думите, за да видиш кои ще паснат.
Такъв поет е норвежецът Олав Х. Хауге, чиято единствена издадена у нас стихосбирка – „Питай вятъра“ (Издателство за поезия ДА, София, 2016), разкрива един конкретен, оголващ, лишен от излишъци и украшения, но чувствителен поглед, способен да съзира точно, поради неспособността си изкуствено да украсява и разкрасява. Хауге е своеобразно изключение в модерната литература на ХХ век – роден през 1908 г. в село в Западна Норвегия, поетът никога не напуска родното си място и там умира през 1994 г. Син на фермери, той работи като градинар през целия си живот и, както сам казва, с поезия се занимава, когато му остане време. Този отпечатък лежи върху цялото му творчество и е всъщност една от основните му характеристики – Хауге пише за онова, което познава със сетивата си, а то е животът сред норвежките планини, в които всичко сякаш се подчинява на по-древни от човешките закони. Основен закон изглежда е този на простотата – простота в картините, но и в думите. Именно него поетът прилага към поезията си – например в „Зелени ябълки“:
Олав Х. Хауге и поезията като пълнота на живота, Ралица Райкова, Портал Култура - 23 юни 2021
Разпространява се от:
Мириам Ван Хее
ТАМ СЪЩО ПАДА СВЕТЛИНА
Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Превод - Боряна Кацарска
Брой страници: 78
ISBN - 978-619-7082-40-1
Времето е универсум, в който се стремя да намеря своето място. Мисля, че трябва да изразя това в стиховете си, а именно какво е за мен да живея в това време, на това място. Пиша, за да разбера своето време (и себе си). Не искам да отправям послание, нито да казвам как би трябвало да бъде, а да се опитам да схвана и да опиша как е. От друга страна, времето е нещо изплъзващо се, толкова трудно е да го фиксираш. В много мои стихотворения се разкрива промяната с всичките й аспекти, временността на връзките и състоянията, които са ни скъпи, а заедно с това явления, като измяна, заплаха, раздяла и загуба, но също и очакване.
В състояние на концентрация и милост, Марин Бодаков в разговор с Мириам Ван Хее, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-4, 26 октомври 2018
Разпространява се от:
Збигнев Херберт
СЕДМИЯТ АНГЕЛ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Превод -
Брой страници: 124
ISBN - 978-619-7082-49-4
Книгата на Херберт отразява една много същностна свързаност на поета – с предходни култури и цивилизации, с творци и техните творения, с един свят, който и до днес наричаме „класически“. Но поетът „чете“ по нов начин митовете и „разказите“ („Хермес, кучето и звездата“, „По пътя към Делфи“). Неговият Хермес е самотен, какво от това, че е безсмъртен. Така както самотен е човекът. Аполон е жесток и си „играе с главата на Медуза, съсухрена и грозна от старост“.
Връзката с вещния свят, с предметите и природата е особено важна за Херберт. Този свят може да „преоткрие“ нас, човеците, но може и да ни сдобие с тъга – знанието, на което винаги сме се уповавали, може да се окаже мъртво. „Смъртта на думите“ е тъжна прогноза за бъдещето, в което „в черната пръст ще останат разхвърлени звуци“.
Поетът в „Седмият ангел“ се безпокои за човека. Но не за онзи, който е влязъл в историята, а за онзи, който е извън нея. Защото индивидуално човешкото е важно за Херберт, той би искал то да бъде неотменна част от общия човешки ход.
Другият смисъл на нещата
Катя Атанасова, Култура / Брой 6 (2959), Юни 2019
Разпространява се от:
Иван Херцег
НЕПРАВИЛНОСТИ
Издателство за поезия ДА
София 2014
Език - български
Превод - Людмила Миндова
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-05-0
В своята книга „Неправилност" Херцег диалогизира за любовта, желанието, отделянето от света, за надеждите, далечините, бягствата, за празнотата, изгубеността и дезориентацията на крехката общност от двама. В тези стихотворения диалогът преминава в монолог - в последния, граничен и често съдбовен говор на границата на смисъла и значенията след реалния, тотален и абсолютно недвусмислен провал. След бягството в не-времето, в нищото, след скока в реално невъзможното, еднакво далеч и от мъртвите, и отживите.
Ервин Яхич, хърватски поет, критик, есеист
В стихосбирката „Неправилности" Иван Херцег почти обсесивно тематизира - само на пръв поглед абсурдно - отсъстващото присъствие и присъстващото отсъствие. В стихотворенията от тази книга отсъствието и присъствието са всичко: обичаният човек, думите, понятията, образите, конкретната реалност, всемирът, отвъдността...
Давор Шалат, хърватски поет, преводач, литературен критик
Поетиката на Иван Херцег е по следите на онези поетики, които се обръщат към един изпълнен със знаци свят. Плащ от знаци, който покрива света; плащ, за който мисли Мишел Фуко, когато пише за думите и нещата.
Никола Петкович, хърватски поет, есеист, литературовед
За стихосбирката "Американски поеми" на Иван Христов, Юлияна Тодорова, Електронно списание LiterNet, 17 септември 2015
Разпространява се от:
Иван Христов
АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ
Издателство за поезия ДА
София 2013
Език - български
Брой страници: 84
ISBN - 978-619-7082-04-3
Поетичната книга "Американски поеми" на Иван Христов се появи при мен неочаквано след препоръка на приятелка. Признавам, че не съм запозната с творчеството му и, разбираемо, това някак ме разлюбопитства какви точно са стихотворенията. Обикновено, когато българин прелети до САЩ в Америка, толкова впечатления се втурват към съзнанието и душата му, че вероятността да напише стихотворение изобщо не е изненадваща. Е, качеството на стиховете на Иван действително ме оставиха приятно изненадана.
Малката стихосбирка е двуезична благодарение на превода на американката Анджела Родел. За англоговорящ читател тази особеност всъщност е немалко предимство, просто защото така може да сравнява и двете версии на едно стихотворение и да се наслаждава на четенето. Със сигурност мога да заявя, че Анджела е свършила отлична работа, превеждайки съдържанието, духа и емоционалния заряд на стихотворенията на Иван Христов. И, смея да твърдя, да се направи това, не е лесно. Българският и английският език се съотнасят лингвистично и, по-важното - поетично - така както е необходимо, когато се превежда поезия - само ако поетът и преводачът му имат също така "магическата" връзка и двамата да харесват общата си работа и да се стремят да достигнат добро качество за евентуалния читател.
За стихосбирката "Американски поеми" на Иван Христов, Юлияна Тодорова, Електронно списание LiterNet, 17 септември 2015
Разпространява се от:
Мирослав Христов
ОЧАКВАНИ МЕСТА
Издателство за поезия ДА
София 2024
Език - български
Брой страници: 60
ISBN - 978-619-7082-89-0
„Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето и имат своите запомнящи се герои и действия. Без съмнение, това е рискован опит, при който опасността, поезията да се смали и обезличи, е напълно реална. Мирослав Христов не само е преодолял тази опасност, но е създал образци на разгръщаща се в истории поезия. Смятам, че новата му поетична книга заслужава специално внимание, не само поради собствените достойнства на текстовете, но и поради обстоятелството, че този творчески подход е сравнително нов за съвременната българска поезия.“
Илко Димитров
„Стихотворенията в книгата въвличат постепенно читателя в познати места и ситуации, за да го отведат, без той да ги напуска напълно, към нещо друго и непознато. Това друго обикновено не е формулирано съвсем ясно, не е превърнато в сентенция или знаков образ в края на стихотворението, но е осезаемо и присъстващо. То се родее с усещането за елегична свобода и лекота, в която нещо едновременно е изгубено и спасено.“
Кирил Василев
Разпространява се от:
Радослав Чичев
СВЕТКАВИЦИ
Издателство за поезия ДА
София 2019
Език - български
Брой страници: 68
ISBN - 978-619-7082-56-2
„Страхът се храни с въображение“, пише Радослав Чичев в новата си поетична книга „Светкавици“. Художничката Росица Ралева точно е уловила произхода на тези светкавици – контрастната зелена корица и червените разклонения на мълниите, които се раждат от въображението – веднъж могат да бъдат разчетени като обърнати наопаки дървета и тяхната корона от клони, друг път приличат на непроследимата им коренова система. А в следващия момент тънките червени нишки все едно рисуват сложната плетеница на капилярите в човешкото тяло. По различни начини може да се разчете тази корица, защото не само страхът, но и поезията, пък и всяко изкуство, се храни с въображение.
„…Страхът може да бъде пътеводител“, пише Радослав Чичев, но като че ли тук думата сърце е по-точният ориентир, още повече че първата част от тази книга е наречена „Сърце“. „Чух сърцето ми да бие някъде отвън, но не се учудих ни най-малко“, пише Чичев и дори признава, че в един момент сам е изненадан, че в почти всяко стихотворение тук се среща думата „сърце“. Сърцето не само като знак за емоционална връзка с другите, но като белег на тленното и на вечното – онова, което тупти, но „което не виждаш“.
Радослав Чичев е поет, драматург, журналист, автор е на стихосбирките „От прашинката на деня“, „Сърцето на ловеца е лисица“ и „5.6“. Както и на пиесите „Колекционерката“, „Траевремене“ и „Звездата на Планк“. При Радослав Чичев са ясно проследими основните теми, които го интересуват и сякаш преминават от текст в текст – движението отвътре навън, вътрешните сътресения, които силно отекват навън. И въпреки че „Светкавици“ сякаш доразвива тези теми, всъщност се е получила една много различна книга – по-откровена и по-болезнена. Радослав Чичев тук сякаш се отказва от играта с езика, от изящната словесна еквилибристика, отказва се от всякакво излишество, от ненужните жестове и излишното поетизиране. Дървета, вятър, вода, светкавици, шкаф с инструменти, круша, която пада на земята – тази поезия е сетивна, наблюдателна, тиха.
Изследване на тъгата
Оля Стоянова, Портал Култура, 13 април 2020
Разпространява се от:
Силвия Чолева
ОТИВАНЕ ВРЪЩАНЕ
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Брой страници: 75
ISBN - 978-619-7082-59-3
Книгата „Отиване връщане“ на Силвия Чолева е плод на няколко пътувания до Прага, осъществени след падането на Стената и отварянето на границите. В основата ? са дневникови бележки, а поетично-есеистичната ? форма ни отвежда до едно пътуване, което пренарежда и пренаписва личната история.
„Границите тъкмо бяха отворени, хората емигрираха, аз останах. За първи път излизах извън затвора НРБ, пътувах с автобус. Пътуване към света и към себе си. Открих Прага, себе си продължавам да търся. Понякога Прага е тук, понякога е там, същото важи и за София“, казва Силвия Чолева.
„В годината, когато пътуванията рязко намаляха и външното движение се усмири, вътрешните пътувания сякаш набъбнаха до обеми, които тепърва ще се преживяват. Книгата на Силвия Чолева излиза именно в такъв момент (който е рано да определим като преходен или не) и ми напомни моето първо излизане и престой другаде, срещата с непознатите (аз), дневниците (които ме е страх да отворя), традицията да се поседи преди дълъг път“, пише в блога си Иван П. Петров.
Силвия Чолева: Отиване връщане, Blog of Ivan, 19 декември 2020
Разпространява се от:
Хаджем Хайдаревич
ПО ПЪТЯ КЪМ МОРЕТО
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Превод - Христо Попов
Брой страници: 101
ISBN - 978-619-7082-72-2
„Пътят на Хаджем Хайдаревич е пътят на истинския писател, праведника, създал с писменото си слово едни от най-красивите страници от съвременната литература на Босна и Херцеговина."
Божидар Пророчич
„В книгата „Сутиеска" Хаджем Хайдаревич следва филигранната нишка, която пронизва всичките му предишни стихосбирки. В неговите лирически вариации има толкова много болка, толкова силно въздействащи спомени, но лирическият аз изразява своите тревоги с изискан език и с много достойнство."
Фарук Диздаревич
„Хаджем Хайдаревич е изключително ангажиран поет, ако под ангажиран имаме предвид знаците на времето и пространството, за които по някакъв начин „свидетелства" и в които възникват лирическите текстове. В книгата „Септемврийският дъжд зашива разпилените нерви" поетът събира останките на един насилствено унищожен космос, като с всяка частица възстановява цялото, както археологът въз основа на един фрагмент реконструира формата на древна ваза. В тази стихосбирка, както в цялото си творчество, Хайдаревич се изявява като изключителен майстор на езика. Стиховете му се редят и текат като неговите реки, които ни привличат към техните, както би казал поетът, четири устия. Октавио Пас твърди, че ритъмът на стиховете трябва да следва приливите, сърдечния ритъм и ритъма на дъжда. Тези ритми пулсират силно в стиховете на Хайдаревич чрез неговия изискан език и ни носят музиката на голямата, истинската поезия."
Миле Стоич
Разпространява се от:
2022 - 2023 © Издателство за поезия ДА. Всички права са запазени. | Контакт
| | |
