dapoetry

Владимир Левчев
МАРС

Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Брой страници: 41
ISBN - 978-619-7082-37-1

В “Марс” обаче виждам нов Левчев. Виждам голям поет. Виждам онзи автор, който вече не превръща актуалните теми на света в свои собствени, а, напротив, неговите собствени теми имат мощта неусетно да се превърнат в наши. Политическите и интимните безпокойства на един добър и объркан от ставащото на планетата човек пълноценно общуват със собствените ни страхове, сенки и сънища. Говорят без заобикалки. Книгата е страшно тънка - и в нея няма празно стихотворение. Владимир Левчев е напипал онази критическа дистанция към съвременността, при която резигнацията се превръща в мъдрост, а срамът - в надежда. Затова, когато в “Марс” говори наистина на едро, Владо говори с тиха доблест - и вече напълно му вярвам. Всеки е сам в коридора си. И всеки,/ който стигне/ до сърцевината на света/ бива изяден.

Хадене по буквите,
Марин Бодаков, Култура - Брой 16 (3205), 27 април 2018

Разпространява се от:

Ева Липска
СКЪПА ГОСПОЖО ШУБЕРТ

Издателство за поезия ДА
София 2014
Език - български
Превод - Вера Деянова
Брой страници: 104
ISBN - 978-619-7082-08-1

Себастиан Кудас: Това не беше просто едно падане. Хората я събориха.
- Да. Тогава действително започна нова епоха в Европа. Разбира се, гледахме постоянно телевизия. Знаехме, че започват промени, но не и каква ще бъде посоката на всички тези преобразувания. Усещането беше като при прехода между двата века - ХХ и ХХІ. Тепърва щеше да се формира Европейският съюз такъв, какъвто го познаваме днес, всичко едва започваше, без никакъв по-специален ориентир. По-късно, през 1990 г., моят приятел, историкът Владислав Бартошевски, човек-институция у нас, го назначиха посланик в Австрия и тогава той ме попита дали бих искала да работя в Полския институт във Виена. Изобщо не съм си представяла, че някога мога да стана държавен чиновник. Но Бартошевски заложи на патриотичната тоналност: „Но това е нова Полша, Ева”, „Родината те зове”... И се съгласих, но само за една година. Станаха обаче цели десет...
- Днес, когато теглите чертата...
- ... позитивите са много повече от негативите. Най-после престанахме да просим за паспорти. Почти изчезна представата за граница. Появи се усещането, че светът се приближава до нас. Поляците вече пътуват и работят из цяла Европа.

В часа на скептицизма, Разговор с Ева Липска по повод книгата й „Скъпа госпожо Шуберт...”,
Култура - Брой 6 (3063), 13 февруари 2015

Разпространява се от:

Костас Монтис
КОГО ЖИВЕЯ?

Издателство за поезия ДА
София 2017
Език - български
Превод - Яна Букова
Художник - Яна Левиева
Брой страници: 255
ISBN - 978-619-7082-25-8

Костас Монтис е роден през 1914 г. в гр. Фамагуста. След 1974 г. прочутото пристанище в източната част на Кипър ще остане в окупираните територии - една от множеството загуби, белязали живота му. Смъртта разграбва детските му години с последователността на древните трагедии. Отправна точка (може би) на плодородната меланхолия, кроткия стоицизъм на стиховете му. На осем години изгубва, в разстояние само на две седмици, двамата си по-големи братя Йоргос и Никос от левкемия и туберкулоза. На десет години е, когато умира от туберкулоза майка му. На шестнайсет остава без баща, сам с трите си по-големи сестри. Съдбата му е изцяло свързана със съдбата на неговия остров. Кипър му причинява радост и болка както живо същество. Като ученик участва в бунта от 1931 г. срещу колониалните власти. Отказва английската стипендия, която му се полага като първенец на класа, както и възможността да следва в Англия. Взема участие във въоръжената освободителна борба 1955-59 г. Турското нашествие през 1974 г. остава за него огромна и незарастваща рана. Избира да бъде пристрастен. Неспособен е да запази дистанция. Превръща острова в цял свят и целия свят в свой остров. Несъществува несправедливост, която да не го засяга - от войната във Виетнам до смъртта на Ян Палах. Нито болка, която да е достатъчно далечна.

Разпространява се от:

Адам Надашди
КАКВА ЩЕ Е ГРАДИНАТА МИ?

Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български
Превод - Николай П. Бойков
Брой страници: 167
ISBN - 978-619-7082-47-0

Петер Естерхази ви нарича голям любовен поет. Какво обаче означава любов за вас? Какво е съотношението между eros, philia и agape в собственото ви творчество?
Любовта означава всичко за мен. От пубертета я преследвам, понякога търся, понякога я насилвам. Понеже винаги съм чувствал истинската любов към мъже, не беше леко да порасна и да се примиря. Съотношенията в творчеството ми? Хубав въпрос, благодаря; не съм мислил за това досега, но бих отговорил така: представени са в едно и също съотношение. Разбира се, може би eros е в по-малко, но той – поради природата си – по-добре топли, по-гръмко говори и така изглежда по-голям, отколкото е.
Дали фактът, че сте езиковед, променя структурата и подсилва многозначността на вашия лирически изказ?
По същество, не. Може би, дотолкова се усеща езиковедската основа, че се движа в по-широка стилистическа скала от повечето поети, по-лесно смесвам възвишеното с ниското. Но това не e свързвано съзнателно с езиковедската ми образованост: аз мога да пиша само инстинктивно. Пробождам се и оставям да изтече бликващото от мен.

Адам Надашди: Да изтече бликващото от мен…
Марин Бодаков, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-35- брой 22, 21 юни 2019

Разпространява се от:

Красимир Нейков
ЕСТЕСТВЕНИ НЕЩА

Издателство за поезия ДА
София 2017
Език - български
Брой страници: 59
ISBN - 978-619-7082-31-9

Още повече, че поезията в книгата на Нейков не е „площадна“, иска да бъде по-скоро четена, отколкото слушана, макар че поетическото в кратките ? стегнати форми може да бъде уловено с ухото. Да продължа с описанието: тя е от типа разделяне вътре–вън, преди–сега, поезия на травмата. Първото стихотворение – „Картография“, е за запознаване: „Усеща болка при всяко/изместване от идеалната линия“. Поетическият човек следи процесите на болката и я разполага на картата спрямо общото, предразсъдъка, очакванията на другите, света. Следи и описва разминаванията. Това е описание и на зрелостта, защото първоначално човекът следи отстоянията между себе си и света, ориентира се къде е, разбира какъв е, после между себе си и не-себе си (какъв иска да бъде, какъв можеше да бъде). Така разделителните линии са най-малко две.
Най-малко, защото след първото стихотворение поезията започва да става субектна. Появява се другият, всъщност Тя. Третата разделителна линия е между себе си и важния Друг. Колко обвързващо фундаментално може да звучи предположението: ами ако тя чака мен? Или желанието тя да дойде отново сама. Това не е просто любовно, което има характеристика единственост. От една страна, всичко е безименно и отчуждено, от друга, съществува мечтата за плътност на любовното, за пълнота и монолитност. Съвременният герой на тази поезия измисля жената и я иска, но също и когато той реши, я изтрива. Действа острото противоречие между егоистичното аз и необходимостта от Другия. На този етап „само тялото/помни най-важните/детайли/вътре“. Кое е приемливо за другите и кое за мен? Жената сама по себе си също е алиенирана и „ляга сама в леглото“, но той се колебае и „предполага вината ?“. Ето такива неща занимават героя на тази поезия в първата част на книгата.

Жанр и дъжд, Десислава Неделчева, Портал Култура - 17 септември 2018

Разпространява се от:

Красимир Нейков
ПОСЛЕДЕН КАДЪР

Издателство за поезия ДА
София 2023
Език - български
Брой страници: 62
ISBN - 978-619-7082-79-1

Красимир Нейков е интересен случай в съвременната българска поезия. Юрист е по образование, но интересът му към хуманитарните науки още в съвсем млада възраст го отвежда до поезията. А в света на поезията той определено плува в свои води. Още през 2014 г. е сред отличените автори на тридесет и първото издание на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев", а след това печели голямата награда на „Литературен вестник“ за млад поет. Поетичният му талант кристализира в излязлата през 2017 г. негова дебютна стихосбирка „Естествени неща”. Читателите, а и литературните критици приеха Красимир Нейков като едно от важните имена от поколението поети, родени в началото на 90-те. Това признание го окуражи и той не спря да се развива в полето на съвременната българска лирика и ето – пред нас е вече новата му книга. Красимир я е нарекъл „Последен кадър”, но аз си мисля, че това всъщност е неговата първа голяма стъпка в голямата поезия, в поезията, която носи смисъл, която оставя следи. И във втората си стихосбирка Нейков е верен на себе си, формата е пределно сгъстена и плътна. Всички излишества са премахнати, читателят остава сам с текстовете. Единствено в тази самота можем да се насладим на богатия поетичен език, на многообразието от теми, които вълнуват автора.
Владислав Христов

Разпространява се от:

Антоанета Николова
СЕГА РЕКАТА Е ПРЕЛЯЛА

Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-63-0

Виждаме ли природата в многогласието ??

Ако само за миг се отдалечим от всички технологични подпори, с които сме се въоръжили, за да не останем насаме със себе си, ако само за миг се вслушаме в тишината, многогласието и на външната, и на вътрешната природа ще нахлуе с цялата си красота и цветност. То е тук, чака ни. Понякога си мисля, че дори технологичната изкуственост е някакъв негов вариант.

На мен ми се струва, че в поезията ви стои и въпросът как чрез думите можем да изразим това, което е отвъд тях?

Да, този въпрос силно ме вълнува. Бих искала да намерим думите, които не са нашето назоваване на нещата, а са самоизговорът на самите неща. Струва ми се, че много сме се отдалечили от това истинско звучене на думите. Но го има. То звучи в силната поезия и затова тя резонира дълбоко в нас, и то така, че забравяме начина, по който е изречена. Като в притчата от Джуандзъ за забравата на думите. Такова нещо съм усетила в стиховете на Иван Методиев и Николай Кънчев, а напоследък и в стиховете на Николай Милчев.

Изричане на естеството, Радослав Чичев, Портал "Култура", 26 декември 2020

Разпространява се от:

Галина Николова
ВЪОБРАЖАЕМИ ГРАДИНИ

Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Брой страници: 60
ISBN - 978-619-7082-75-3

решения

висят над главата ми
тежки чепки
презряло грозде
нападнато от оси

да ги откъсна не става
да си тръгна не бива
да ги оставя не мога

а времето си върви

Разпространява се от: