".....най-далечното разстояние, което изминава, е между вчера и днес; най-голямото приключение е разглеждането на стари снимки. Повествователният ритъм е бавен, даже протяжен и повторителен – като сезоните на природата, с която се търси съзнателна аналогия; любителят на приключенски романи бързо ще се отегчи и ще замине на кино. Вместо това, обаче, текстът предлага друг вид пътешествие, което героинята му извършва, докато си седи у дома. Това е приключението да пътуваш из себе си, напред и назад във времето, наречено човешки живот, да издърпваш нишки от кълбото на сплетените спомени, да тъчеш образа на съдбата си...."Милена Кирова, в. "Култура"

Начало> 1>> 2>>> 3>>>> 4>>>>>

Zimi i Leta Chetene

Знам, че не един и двама съвременни български автори, шумни автори, ще останат в литературата с това, че някога са били интервюирани за БНР от Силвия Чолева. Нещо повече - че в техните интервюта въпросите са били много по-важни от отговорите.

Знам също, че само този, който е преживял смърт, ще разбере какво преживя Силвия Чолева със смъртта на списанията „Сезон” и „алтера”. Защото за Чолева тези списания бяха деца, пред които тя имаше отговорността да ги храни, образова, възпитава. И Силвия се бори за тях докрай.

Знам, че тя беше много близка приятелка на Малина Томова. И след смъртта на Малина пое нейното жестоко наследство: да бъде среда, да създава среда да облагородява среда. Помня, че едва когато Малина си отиде, не един и двама нейни колеги откриха, че тя била и поетеса.

Знам, че няма кой да плати умората на Малина. Няма кой да плати умората и на Силвия. Силвия търчи с микрофон от събитие на събитие, чете глупави и нахални книги - и честно казва какво мисли, права или не. Няма съобразяване, няма тънки изчисления, няма предпазливо премълчаване. И откакто я познавам, заради своя неподкупен нрав, изгуби много приятелства – и реални, и фалшиви.
Още....

Zimi i Leta Chetene

Любовта
се влачи по пода на кухнята,
тътрузи се объркана по коридора към хола,
бастунът отхвърча надалеч,
напълно сама, напълно сама,
никой още не знае какво точно й е счупено,
тя самата вече не помни
кому да се обади.

Силвия?

Марин Бодаков, 2019

Zimi i Leta Chetene

На 29 октомври, в Галерия Сан Стефано Плаза, сред обектите от изложбата на Павел Койчев „Почти възможно” бе проведено Голямопоетическо четене “Зими и лета” посветено на 60 годишнината на Силвия Чолева. В четеното взеха участие поетите Иван Теофилов, Силвия Чолева, Яна Букова, Стефан Иванов, Александър Шурбанов, Илко Димитров, Белослава Димитрова, Кристин Димитрова, Надежда Радулова, Цочо Бояджиев, Марин Бодаков, Людмила Миндова, Николай Бойков и др.

Zimi i Leta Chetene

Силвия
Облекчението при раздяла.
Свежият грейпфрут рязва сърцето
всеки ден.
Всеки ден.

Марин Бодаков, 2002

Marianna Georgieva Скъпа Силвия, записано е, че който трупа знание, трупа тъга, но аз смятам, че поезията не е нито знание, нито тъга. Благодарна съм за всички моменти - от ежедневните до по-официалните, в които съм могла да натрупам повече от твоето грижовно, светло и поетично присъствие. И си пожелавам да ги има още по много и всякакви. Честита бъди!”
Марианна Георгиева!

Radoslav Chichev


Продължавай да поставяш внимателно възглавницата на думите. в картички, в писма, в разговори. вход към онова зелено и златно, което е в теб!
С обич, Радо Чичев!






Така в „Зими и лета“ усещането за безвремие води към вечното време на скептичната и парадоксална източна мъдрост. Тук с изострен страдалчески патос се размишлява върху широк кръг от битови, етични, естетически явления, чиято концентрична кръговост се начупва от неспокойното съзнание. Изход от безпътствата на модерната цивилизация се търси в своеобразно ново Дао.