Песен на песните

ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ
СОЛОМОНОВИ

Издателство за поезия ДА

София 2023
Език - български
Превод - Георги Рупчев, Иван Методиев
Илюстрации - Николай Майсторов
Брой страници: 82
ISBN - 978-619-7082-84-5


„Нека кажа в началото, че заглавието на тази библейска книга, поднесена ни в превод от двама бележити наши поети, би могло да въведе в заблуждение неподготвения читател. Защото то не означава нито поема, състояща се от осем песни, нито сборник от различни любовни песни, но - в духа на библейския, старозаветния език - изразява превъзходна степен: .Песен на песните" означава най-прекрасната песен, съвършената песен, песента над всички песни. Аналогични изрази в библейския език са например „Светая Светих" (най-святото място в светилището на Храма) или „небето на небесата" (небето над всички небеса). Самото заглавие на книгата следователно вече представлява предизвикателство 3а всеки, който би се решил да я преведе на своя собствен език.
„Песен на песните" обаче е и предизвиквалата най-много спорове сред тълкувателите библейска книга. Спори се дори за жанровото ѝ определение: едни тълкуватели (в по-ново време) я разбират като поетическа драма, други пък я свързват с изпълняваните до много късно на сватбените тържества в Сирия и Израил хвалебни песнопения в чест на младоженците. Спори се и 3а нейното авторство - макар по прадревна традиция тя да се приписва на самия цар Соломон, възпяващ с нея своята възлюбена Суламит, определени изследователи се съмняват в неговото авторство, в „имперсонирането" на този могъщ иудейски владетел в обикновен пастир, а на възлюбената му - в овчарка, скитаща нощем „по улиците и стъгдите на града", и поради това смятат, че тя - най-малкото - има фолклорни корени.

Калин Янакиев, из предговора към книгата

По буквите: Радулова, Рупчев/Методиев, Дъфи
Зорница Христова, 22 декември 2023



Разпространява се от:




Каръл Ан Дъфи КОЙ ТЕ ОБИЧА

Каръл Ан Дъфи
КОЙ ТЕ ОБИЧА

Издателство за поезия ДА

София 2023
Език - български
Превод - Калоян Игнатовски
Брой страници: 88
ISBN - 978-619-7082-82-1


Стихотворенията на Каръл Ан Дъфи в „Кой те обича“ предразполагат към театрализация, поне наум, по време на четенето.
Първо, защото много от тях говорят от името на някого. Деметра. Медуза. Жената на Дарвин. Жената на Икар! Делфините, изпълняващи номера за пред хората. Жена в метрото през 1941 г., която е бременна и не помни нищо. Учителка по английски, когато в класа гостува поет. Учителка по английска литература, която изпитва.
Ролята на тези персонажи никога не е еднозначна. В някои случаи стихотворението е ребус и името на персонажа е отговорът на загадката – но ти го забелязваш едва когато си се блъскал в образ подир образ и си разпознал там първо себе си.
И вече не сме блажени, защото светът няма да
стане дълбок, за да мечтаем в него. Другият знае това
и от обич става мое отражение.

„Делфините“

Друг път говорещият те кани със себе си на сцената, издърпва те за кръстосан разпит, вглежда се отчаяно в самия акт на четенето, пита и твоето четене ли е такова.

Зорница Христова

По буквите: Радулова, Рупчев/Методиев, Дъфи
Зорница Христова, 22 декември 2023



Разпространява се от:



Последен кадър

Красимир Нейков
ПОСЛЕДЕН КАДЪР

Издателство за поезия ДА

София 2023
Език - български
Брой страници: 62
ISBN - 978-619-7082-79-1


Красимир Нейков е интересен случай в съвременната българска поезия. Юрист е по образование, но интересът му към хуманитарните науки още в съвсем млада възраст го отвежда до поезията. А в света на поезията той определено плува в свои води. Още през 2014 г. е сред отличените автори на тридесет и първото издание на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев", а след това печели голямата награда на „Литературен вестник“ за млад поет. Поетичният му талант кристализира в излязлата през 2017 г. негова дебютна стихосбирка „Естествени неща”. Читателите, а и литературните критици приеха Красимир Нейков като едно от важните имена от поколението поети, родени в началото на 90-те. Това признание го окуражи и той не спря да се развива в полето на съвременната българска лирика и ето – пред нас е вече новата му книга. Красимир я е нарекъл „Последен кадър”, но аз си мисля, че това всъщност е неговата първа голяма стъпка в голямата поезия, в поезията, която носи смисъл, която оставя следи. И във втората си стихосбирка Нейков е верен на себе си, формата е пределно сгъстена и плътна. Всички излишества са премахнати, читателят остава сам с текстовете. Единствено в тази самота можем да се насладим на богатия поетичен език, на многообразието от теми, които вълнуват автора.
Владислав Христов


Разпространява се от:



ЩЕ ПРОИЗНАСЯМ САМО ГЛАСНИТЕ

Цочо Бояджиев
ЩЕ ПРОИЗНАСЯМ САМО ГЛАСНИТЕ

Издателство за поезия ДА

София 2023
Език - български
Брой страници: 52
ISBN - 978-619-7082-80-7


Цочо Бояджиев нарича поезията „Убежище за нашите меланхолии“. В неговия поетичен свят нюансите са меки, светлината приглушена, болката е осезаема, но притъпена от дистанцията на времето, от отдръпването от илюзиите, от някаква прояснена трезвост, яснота, сродена с тъгата. И тук вероятно е отговорът на зададения по-горе въпрос. Спецификата на тази поетика не е само вплитането на класическо и съвременно писане по начин, който не позволява да отнесем тези стихове към едната или към другата посока. Тя има допълнителни свойства и начини за въздействие, защото отива отвъд опростените определения и в някакъв смисъл ни казва, че независимо кога живее и в каква форма пише, добрият поет намира как да бъде и в своето време, и в отминалото – през образци и предшественици, а и в бъдещето, в което новите поколения ще го четат, за да откриват себе си и времето си.
Силвия Чолева

Тази поезия опитва да събере разбягалите се сектори на действителността. Познанието, познавателните възможности, но и съновиденията, пророчествата, сепването, разтърсването от съзерцателността и самата съзерцателност.
Борис Минков

Да приемаш спокойно разочарованията, да омекотяваш света, да пишеш, а зверовете на преносните значения да спят спокойно край поседналите ти за отдих колене – за всичко това е нужна сила, промислена, просветена сила. Марин Бодаков


Разпространява се от:




(НЕ)УДОБСТВОТО НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО

Лидия Димковска
(НЕ)УДОБСТВОТО НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО

Издателство за поезия ДА

София 2023
Език - български
Превод - Поли Муканова
Брой страници: 120
ISBN - 978-619-7082-78-4


През последните три десетилетия, от първата ? поетична публикация „Раждания от Изток“ (1992), през „Огънят на буквите“ (1994), „Изгризани нокти“ (1998), „Нобел срещу Нобел“ (2001), „pH неутрално за живот и смърт“ (2009), романите „Скрита камера“ (2004), „Резервен живот“ (2012) и „Но-Уи“ (2016), книгата с разкази „Когато напуснах Карл Либкнехт“ (2019), до последните стихосбирки „Черно на бяло“ (2016) и „Гранично състояние“ (2021), Лидия Димковска се утвърждава като несъмнено най-силният творчески глас на поколението македонски писатели, родени през седемдесетте години на XX век.
Гоце Смилевски

Лидия Димковска пише изключително добри стихотворения, които понякога приличат на роуд мууви и ти влизат под кожата. Матиас Елърс


Носещи болка, причудливо-закачливи, мъдри, обезоръжаващи. Тези стихотворения намират верните отговори с прецизна точност.
Хелън Морт

Лидия Димковска ни показва, артикулира, разкрива всичко, което животът e, а може би не искаме да осъзнаем. Думата ? е като пробождане с острие, което възкресява мъртвите, изправяйки ни пред всичко, от което искаме да се отречем.
Искра Гешоска

Специфичният авторски почерк на Лидия Димковска – както в поезията, така и в романите – е именно яростното писане, без задръжки и резерви, със собствената ? кожа като „гарант“ и свидетелство за дълбоките, свещените тайни на вечно скитащата душа, които не оставят никого равнодушен... Елизабета Шелева


Разпространява се от:




ДАВАМ ИМЕ НА ЕДНА ВРАНА

Ю Дзиен
ДАВАМ ИМЕ НА ЕДНА ВРАНА

Издателство за поезия ДА

София 2023
Език - български
Превод - Веселин Карастойчев
Брой страници: 194
ISBN - 978-619-7082-77-7


Изобщо, поезията на Ю Дзиен е обърната към реалността и се стреми да я види, стреми се да я разбере. Друг е въпросът, че постоянно се блъска в стъклената преграда пред нея; постоянно остава уловена в собственото си съзнание, колкото и да иска да постигне нещото само по себе си. Стихотворението, дало име на сборника, говори точно за това – за трудността да говориш за враната сама по себе си, да проумееш света извън собствената си представа за него.

Впрочем същата тема според мен е присмехулно подхваната в „Хей, свят, ела“. Ю Дзиен говори от името на човек, който в самотата си иска да приветства целия свят, всяка душа, която би дошла при него – жена, мъж, старица, мравка, комар, готов в проститутката да види невеста, в дрипавия – побратим, в покритата със струпеи баба – майка и т.н. Но когато в самотата му навлизат реални хора – съвсем банални жена, мъж, старица, мравка, комар, – те му остават напълно чужди, не будят никакво желание за общуване. Пропъжда ги, убива комара и отново започва да копнее светът да дойде при него. Въображаемият свят, разбира се.

С други думи, не бива да гледаме на поезията на Ю Дзиен като на реалистична поезия, тоест като описваща реалността. Тя е по-скоро хипнотизирана от пълнокръвието на света, от изобилието на случващото се в него и описва именно този свой захлас. Това много често е и функцията на метафората в много стихотворения – не да обясни реалността, а да добави към нея случване, размах, сюблимност. Което също си е романтически жест. Зорница Христова


Разпространява се от:



Луиз Глик - Триумфът на Ахил

Луиз Глик
ТРИУМФЪТ НА АХИЛ
ДИВИЯТ ИРИС
МЕДОУЛЕНДС

Издателство за поезия ДА

София 2022
Език - български
Превод - Надежда Радулова, Калоян Игнатовски
Брой страници: 192
ISBN - 978-619-7082-76-0

Нобелова награда за литература 2020
"Необикновено и богато въображение... Стихотворенията на Глик притежават деликатна мощ, изтъкани са от огън и въздух, а зад привидната им крехкост се крие жилавост"
- Стенли Кюниц

"Гласът на Глик е без аналог в съвременната американска поезия. Нейната поетическа територия се разполага в уединението на аналитичната мисъл. Енергията на поезията ?, подобна на лазер, пречиства, а също така обективизира и подрива, като оставя у читателя незаличимо впечатление."
- Рита Синьорели-Папас

"През целия си живот Глик ни показва как да накараме езика да означава нещо и в същото време да побира в себе си всичко."
- Клаудия Ранкин

Разпространява се от:



Галина Николова

Галина Николова
ВЪОБРАЖАЕМИ ГРАДИНИ

Издателство за поезия ДА

София 2022
Език - български
Брой страници: 60
ISBN - 978-619-7082-75-3

решения

висят над главата ми
тежки чепки
презряло грозде
нападнато от оси

да ги откъсна не става
да си тръгна не бива
да ги оставя не мога

а времето си върви








Разпространява се от:



Ани Илков

Ани Илков
ДО КРАЯ НА СМЪРТТА

Издателство за поезия ДА

София 2022
Език - български
Брой страници: 60
ISBN - 978-619-7082-74-6

кармАмрак

краят вече идва
но и началото е близо
душата хвърля котва
и духът ти слиза
да се разходи сред животните
които ще го изядат
за да го върнат във живота
чрез свойта плът
отново и отново -
това ли е индуската програма
да се въртиш в месомелачката
докато вече няма
остатъци от дух
във твойта смърт -
тъй милиардите звезди догарят
материята е свещена! нека царят
да вдигне своята корона от калта
землиста се оказва светостта

в пустинята огнището гори
после угасва - и това си ти

Разпространява се от:



ГАЛЕРИЯТА НА СЪРЦЕТО

Марин Бодаков
ГАЛЕРИЯТА НА СЪРЦЕТО

Издателство за поезия ДА, Издателство "Точица"

София 2022
Език - български
Брой страници: 383
ISBN - 978-619-7082-73-9

С неуморните си усилия да направи литературната и обществената среда по-пълнокръвни и смислени и с немногословното си, но не и лаконично творчество, в което тревогата се среща с надеждата, а самоиронията върви ръка за ръка с откровеността, Марин Бодаков беше един от любимите ни супергерои. Докато беше сред нас, знаехме, че винаги можем да го срещнем по литературни премиери, фестивали, дискусии, в “Български книжици“ или на поредния протест. Беше поет, журналист, преподавател, общественик, съпруг и баща, но сякаш се смяташе на първо място за читател, защото книгите бяха неговият свят. Затова и не спираше да говори за тях, да ги препоръчва, да ги подарява и да пише за тях в култовата си колонка във вестник “Култура“, намерила своето продължение първо във вестник “К.“, а после в независимата онлайн медия “Тоест“. В колонката си обикновено беше пестелив на думи. Не за друго, а защото сърце не му даваше да спре вниманието си само на едно заглавие. Но и думите му тежаха.

Открихме с пълна сила колко безценно е било неговото деликатно и ненатрапчиво присъствие, когато ни напусна ненадейно миналия септември, едва на петдесетгодишна възраст. Сякаш чак тогава осъзнахме колко автори е редактирал, колко журналисти е отгледал, колко читатели е възпитал, колко души е вдъхновявал и подкрепял. Марин беше един от малкото хора, които бяха винаги готови да ти кажат: “Давай, ти можеш!“ Но и да ти покажат, че винаги можеш повече. Прочее, той влагаше времето си повече в другите, отколкото в себе си и често въздъхваше, че е “момче за всичко“. Всъщност винаги е бил “Марин за всички“. Остави след себе си осем стихосбирки, два сборника с интервюта, две научни книги, една съпруга и две дъщери. А това, че този текст беше написан в минало време, е чиста формалност. Личности като Марин не могат да бъдат “бяха“. Те “са“. И точка.

Разпространява се от:



По пътя към морето

Хаджем Хайдаревич
ПО ПЪТЯ КЪМ МОРЕТО

Издателство за поезия ДА

София 2022
Език - български
Превод - Христо Попов
Брой страници: 101
ISBN - 978-619-7082-72-2

„Пътят на Хаджем Хайдаревич е пътят на истинския писател, праведника, създал с писменото си слово едни от най-красивите страници от съвременната литература на Босна и Херцеговина."
Божидар Пророчич

„В книгата „Сутиеска" Хаджем Хайдаревич следва филигранната нишка, която пронизва всичките му предишни стихосбирки. В неговите лирически вариации има толкова много болка, толкова силно въздействащи спомени, но лирическият аз изразява своите тревоги с изискан език и с много достойнство."
Фарук Диздаревич

„Хаджем Хайдаревич е изключително ангажиран поет, ако под ангажиран имаме предвид знаците на времето и пространството, за които по някакъв начин „свидетелства" и в които възникват лирическите текстове. В книгата „Септемврийският дъжд зашива разпилените нерви" поетът събира останките на един насилствено унищожен космос, като с всяка частица възстановява цялото, както археологът въз основа на един фрагмент реконструира формата на древна ваза. В тази стихосбирка, както в цялото си творчество, Хайдаревич се изявява като изключителен майстор на езика. Стиховете му се редят и текат като неговите реки, които ни привличат към техните, както би казал поетът, четири устия. Октавио Пас твърди, че ритъмът на стиховете трябва да следва приливите, сърдечния ритъм и ритъма на дъжда. Тези ритми пулсират силно в стиховете на Хайдаревич чрез неговия изискан език и ни носят музиката на голямата, истинската поезия."
Миле Стоич
Разпространява се от:




Джак Гилбърт - ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ РАЯ<ds

Джак Гилбърт
ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ РАЯ

Издателство за поезия ДА

София 2022
Език - български
Превод - Димитър Кенаров
Брой страници: 104
ISBN - 978-619-7082-71-5


Джак Гилбърт е роден през 1925 г. в град Питсбърг, щата Пенсилвания. Работи като пътуващ търговец, служител във фирма за борба с вредителите, металург. През 1962 г. излиза дебютната му стихосбирка, която го превръща в литературна знаменитост, но скоро след това той напуска САЩ и се оттегля от обществения живот. През следващите десетилетия живее в Италия, Гърция, Англия, Дания. За цялата си кариера публикува пет стихосбирки, всяка от които е оценена високо, макар че самият Гилбърт остава в публична сянка. Четвъртата му книга, „Да се откажеш от рая“, получава Националната награда на критиците на САЩ. „Известен с отказа си от известност“, както пише „Ню Йорк Таймс“ по повод смъртта му през 2012 г., Джак Гилбърт е един от скритите диаманти на американската поезия. Писателката Меган О’Рьорк го описва по следния начин: „Гилбърт не е просто забележителен поет. Той е поет, чиято прямота и яснота ще се харесат на много читатели... поет извън времето си, който практикува поетика на чистотата в един все по-какофоничен свят – лиричен призрак на една неслучила се литературна история“.

Джак Гилбърт умира през 2012 г. в старчески дом в Бъркли, Калифорния, но камбаната на поезията му продължава да звучи, макар да са малцина онези, които са имали щастието да чуят бистрия `и звук. За целия си живот той издава едва пет стихосбирки, но всяка от тях е значима, изпълнена със смисъл, докосваща сърцето. „Да се откажеш от рая“, излязла през 2005 г., остава все пак любимата му. Непреклонният му отказ от публичност вероятно го е лишил от по-широка популярност сред читателите на поезия и го е оставил на ръба на литературния канон (въпреки всъщност немалкото официални награди), но отказът е този, който му е позволил също така да се превърне в големия поет, който имаме днес пред себе си. Гилбърт отказва рая, защото той вече живее в него, в истинския, тук, на земята.


„Гилбърт не е просто забележителен поет. Неговата прямота и яснота ще допаднат на много читатели – на тези, които не могат да понасят самосъзерцаващата се мъглявост на голяма част от съвременната поезия… Гилбърт е рядкост, особено в днешни дни: поет извън времето си, който практикува изчистена поетика в един все по-какофоничен свят – лиричен призрак на една неслучила се литературна история.“
Меган О’Рурк, „Слейт“

„Когато става въпрос за светоглед, ние сме склонни да се сблъскаме с фалшивия избор: или сме реалисти, които твърдят, че светът е ужасен, или наивни оптимисти, които твърдят, че светът е прекрасен и си затварят очите. Гилбърт избира средния път, по-добрия път, мисля: той ни казва, че светът е ужасен и прекрасен едновременно и трябва да му се радваме.“
Меган Елизабет Гилбърт, „Атлантик“

Разпространява се от:




Смъртта още празнува живота

Нели Закс
СМЪРТТА ОЩЕ ПРАЗНУВА ЖИВОТА

Издателство за поезия ДА

София 2021
Език - български
Превод - Любомир Илиев
Брой страници: 80
ISBN - 978-619-7082-70-8


"Поезията на Закс, от която лъха на дим от крематориум, живее от изумително непосредствената връзка с нейната изстрадана участ, обективира тази участ, очиства я от всичко случайно и лично. И стихосбирките ? от 1940-те и 1950-те години, и белязаната от умора нейна късна лирическа жътва са част от този единен, написан сякаш на един дъх прочувствен реквием за жертвите на Злото. Още повече че зрялата поезия на Нели Закс органически отхвърля марионетните стереотипи, които налага индустриалното общество, решително не приема заученото, автоматичното, инерционното, всичко онова, в което се провижда познатата `и до болка заплаха от „зловещия кукловод“, признавал, както е известно, само академичното изкуство и предавал на огъня книги и картини, преди да почне да хвърля в него хора."
Любомир Илиев

А ето и част от словото на Фридрих Витиг по случай удостояването на Нели Закс с Наградата за мир през 1965 г.:
„Нели Закс се слива с жестоката участ на своя народ, но с крехкия си глас сякаш преобразява зловещите изпитания: земната тежест става лека като дихание, ужасът се превръща в строфа, дивото се обуздава и противно на всякакъв предишен опит до нас стига музиката на побратимяването и мира.“


По буквите: Мишел Сер, Лидия Гинзбург, Нели Закс
Зорница Христова, 11 декември 2021


Разпространява се от:





Шествието

Кирил Василев
ШЕСТВИЕТО

Издателство за поезия ДА

София 2021
Език - български
Брой страници: 76
ISBN - 978-619-7082-69-2

"Това е разтърсваща книга. Майсторски построена, социално остра, екзистенциално оголена. И същевременно топла, пълна със строгост и разбиране, болка и съпричастие към човешката немощ и всекидневен героизъм. Една книга за крушението и оцеляването, особено актуална и особено необходима в пределната и трудна ситуация, в която се намираме всички днес."
Яна Букова

"Кирил Василев не е между популярните, но безспорно е един от най-сериозните автори на литературната сцена у нас. Неговият глас идва от най-мрачните дълбини на високия модернизъм. Това е глас не само просветен, но и вече просветлен. Глас, който си дава сметка за девалвацията на епифаниите днес, но продължава да очаква онези мигове, при които от случаен битов детайл внезапно избликва Битието - и бързо се вледенява в релефно скулптирани строги стихове."
Марин Бодаков



"По буквите" - последните литературни предложения на Марин Бодаков в "Тоест"
Дневник, 13 септември 2021


Разпространява се от:







Еуженио де Андраде

Еуженио де Андраде
БЯЛО ВЪРХУ БЯЛО

Издателство за поезия ДА

София 2021
Език - български
Превод - Мария Георгиева, Цочо Бояджиев
Брой страници: 80
ISBN - 978-619-7082-68-5


Еуженио де Андраде е литературният псевдоним на Жозе Фонтиняш. Роден е на 19. януари 1923 г. в португалското село Повоа де Аталая. Започва да пише поезия през 1936 г. и публикува първата си поема „Нарцис“ през 1939 г. Еуженио де Андраде става известен с появата на стихосбирката „Ръцете и плодовете” (1948 г.) Работи 35 години като административен инспектор към Министерството на здравеопазването. Получава множество португалски литературни награди – Награда на международната асоциация на литературните критици през 1986 г., Награда Дон Диниш през 1988 г., Голямата награда за поезия на Португалската асоциация на писателите през 1989 г., както и най-престижната литературна награда – Камойнш (2001 г.) Въпреки известността си Еуженио де Андраде се стреми да се дистанцира от т. нар. социален, литературен и светски живот и поради тази причина публичните му изяви са малко.
Автор е на 27 тома поезия, както и на детски книги, проза, превежда на португалски език Сафо, Федерико Гарсия Лорка, Янис Рицос, Рьоне Шар, Хорхе Луис Борхес. В творчеството си демонстрира независимост от различните литературни движения, в чиито условия се появяват творбите му.
Еуженио де Андраде е считан за един от най-забележителните писатели на XX век, той е сред най-четените и превеждани португалски поети. Умира в Порто през 2005 г. след продължително боледуване.



Еуженио де Андраде - Бяло върху бяло

Разпространява се от:





Епистолариум

Цочо Бояджиев
ЕПИСТОЛАРИУМ

Издателство за поезия ДА

София 2021
Език - български
Брой страници: 80
ISBN - 978-619-7082-67-8


Може ли общуването да спре, когато думите са тук? Цочо Бояджиев внимателно изрязва парчета от писма и им отговаря. И тази поезия е смирена пред границите на онова, което не ? е дадено – разговора като ромон, в който „отвързани са думите от смисъла / и смисълът е, че са твои думи“, конкретиката на плана да отидеш с някого в Жеравна, вместо да оставиш Жеравна да се разпадне на звуковите си и семантични асоциации. Дори божественото в поезията не е достатъчно – защото „бог движи ръката на поета, / но трябва си и гъшето перо“.
Не е „хватка“ замисълът на книгата, а опит за захващане, за задържане. И в същото време – за отваряне на процеп, в който думите да продължат да бъдат част от разговор. Процеп, в който читателят отчаяно ще се опита да пропъхне и своите думи, макар и пощальонът да е ненадежден и злоумишлен. Щадяща и безутешна е тази поезия, заскобяваща своето майсторство, да не заглуши нещо по-важно.



"По буквите" - Дън, Бояджиев, Елми
Зорница Христова, Тоест, 9 октомври 2021


Разпространява се от:








Не са чудовища

Вангел Имреоров
СЛЕД ТРИ МИНУТИ

Издателство за поезия ДА

София 2021
Език - български
Брой страници: 70
ISBN - 978-619-7082-66-1


Признавам си, че взех тази книга с известна боязън. Причината беше, че не успях да намеря много общ език с първата стихосбирка на автора. Изненадата ми беше много приятна, когато след последната страница усетих тихата радост от езика и детайла, от поетичния минимализъм, ако си позволя да перефразирам редактора Марин Бодаков от карето на четвърта корица, от финото боравене с наблюдението и по-дистанцираното преживяване на разказваните ситуации. Струва ми се, че има сериозно израстване между първата и втората книга на автора, изтъняване на перото, което е станало още по-прецизно, а мастилото – още по-изчистено от наноси. В един изключително забързан ден, тази стихосбирката успя да забави вътрешното ми време и да даде така нужното закотвяне.



Вангел Имреоров: След три минути
BlogofIvan, Портал Култура, 1 септември 2021


Разпространява се от:









Бей Дао

Бей Дао
ПЕЙЗАЖИ НАД НУЛАТА

Издателство за поезия ДА

София 2021
Език - български
Превод - Веселин Карастойчев
Брой страници: 106
ISBN - 978-619-7082-65-6


И все пак.
Чета математически прецизните формулировки, съставящи ред по ред неговите стихотворения. Енигматични. Магнетични. Центростремителни. И пред мен има две възможности: едната е да чета Бей Дао в неговия контекст, а другата е - изобщо да не се съобразявам с него.
В първия случай се уповавам на монографията на Веселин Карастойчев "Думи в полет", посветена на проблемите в съвременната китайска поезия - и когато попадна на лексемата "слънце", вече ще знам, че Бей Дао я десакрализира; лексемата е почистена от политическите наноси върху нейния смисъл. По същия начин, когато чета "аз не вярвам" в стихотворение, ще знам, че става дума за вярата в доминиращата политическа доктрина.
Бей Дао, а след него и поетите от неговото поколение, се отвръща от официозната поетика - той е сред редакторите на първото неофициално литературно списание в Китай. Същевременно пред Бей Дао има извънредна задача: той може да бъде опонент на конюнктурната лирика, с която пропагандната машина на китайската държава облъчва населението, но един ден по историческа неизбежност въпросната идеологическа агитация ще бъде сменена с нова идеологическа агитация.



По буквите: Бей Дао, Бодлер, Прешерн
Марин Бодакев, Дневник, 29 юни 2021


Разпространява се от:






Не са чудовища

Никола Петров
НЕ СА ЧУДОВИЩА

Издателство за поезия ДА

Език - български
Брой страници: 50
ISBN - 978-619-7082-64-7

Страшното в приказките е едно, чудовищата на реалността друго. Какво откриваш в този сблъсък между фантазия и реалност?
В приказките чудовищата често са отделени от нас. В митологията на съвремието сякаш е същото: говорим за лоши хора, за „социопати“, сякаш ние, добрите, сме неспособни на зло. Тази въображаема чуждост на злото ни дава комфорт: кара го да изглежда разобличимо и екзотично. В реалността чудовището е по-често трагичен образ с оправдани (пред себе си) намерения. То е твърде близо до нас, а понякога и вътре в нас, което го прави по-страшно.
От една страна мисълта, че злото може да не разпознава себе си като зло, е смущаваща, защото започваш да се съмняваш кой си и на какво си способен. Но от друга страна ти помага да простиш. Сякаш в тази книга изследваш потайностите на душата. Тъмните ? части. Какво е за теб нощта в стиховете ти и нюансите на тъмното?
Тъмнината не би била тъмнина, ако го нямаше деня. Ако едно стихотворение няма нищо светло и нищо човешко, то би било повече скучно, отколкото мрачно, тъй като мракът се ражда именно в контраста с надеждата. Затова и нощта ме интересува най-вече като част от контраста, от нюансите. Ако контрастите се фойерверките на изкуството, то нюансите са правдоподобността му. С времето започваш да се интересуваш предимно от нюансите. Но на мен ми харесва да слагам и от двете, когато пиша.



Удивление от времето
Радослав Чичев, Портал Култура, 10 октомври 2021


Разпространява се от:





Сега реката е преляла

Антоанета Николова
СЕГА РЕКАТА Е ПРЕЛЯЛА

Издателство за поезия ДА

София 2020
Език - български
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-63-0


Виждаме ли природата в многогласието ??

Ако само за миг се отдалечим от всички технологични подпори, с които сме се въоръжили, за да не останем насаме със себе си, ако само за миг се вслушаме в тишината, многогласието и на външната, и на вътрешната природа ще нахлуе с цялата си красота и цветност. То е тук, чака ни. Понякога си мисля, че дори технологичната изкуственост е някакъв негов вариант.

На мен ми се струва, че в поезията ви стои и въпросът как чрез думите можем да изразим това, което е отвъд тях?

Да, този въпрос силно ме вълнува. Бих искала да намерим думите, които не са нашето назоваване на нещата, а са самоизговорът на самите неща. Струва ми се, че много сме се отдалечили от това истинско звучене на думите. Но го има. То звучи в силната поезия и затова тя резонира дълбоко в нас, и то така, че забравяме начина, по който е изречена. Като в притчата от Джуандзъ за забравата на думите. Такова нещо съм усетила в стиховете на Иван Методиев и Николай Кънчев, а напоследък и в стиховете на Николай Милчев.



Изричане на естеството
Радослав Чичев, Портал "Култура", 26 декември 2020


Разпространява се от:






Кухата сърцевина на живота

Цочо Бояджиев
КУХАТА СЪРЦЕВИНА НА ЖИВОТА

Издателство за поезия ДА

София 2020
Език - български
Брой страници: 72
ISBN - 978-619-7082-62-3

Голямата награда за поезия "Иван Николов" - 2021

Голямата награда за поезия

Първоначално смятах, че мога да обединя неговите иронии, опрощения, разкаяния и утешения под една-единствена дума: тъга. Но тази дума вече е притежание на нашия приятел Георги Господинов. А и най-вероятно греша: по-подходящото събирателно е мекота.
И именно за човешката мекота са стихотворенията на Бояджиев - те идват от нея и живописно я пресъздават. Меланхолията се надгражда до мекота. Не ме разбирайте погрешно: не става дума за отпуснатост или за малодушие. Напротив, тези стихотворения излъчват една много приятна, всъщност безценна умора от живота. От пълноценния живот.
Те, разбира се, са много умни, но нямат откривателски и изобретателски претенции. Прочее, стиховете и в тази Цочова книга излъчват притегателна интелектуална благост. Кротост. Любовна кротост. Някак още с появата си стихотворенията на Цочо са на терена на класическото, в друго, не наше време.

По буквите: Бояджиев, Радичков, Сампсън
Марин Бодаков, Дневник, 26 декември 2020


Капитанът душа отговаря на писма
Десислава Неделчева, Култура / Брой 9 (2982), Ноември 2021


Разпространява се от:





Каквото казах, нека

Рутхер Копланд
КАКВОТО КАЗАХ, НЕКА

Издателство за поезия ДА

София 2020
Език - български
Превод - Боряна Кацарска
Брой страници: 326
ISBN - 978-619-7082-61-6


като дете сънувах че искат да ме вземат със себе си
сега знам че някъде са щели да ме изоставят

Така Рутхер Копланд пише за едни гъски. Да, точно за гъски в стихотворение, което се занимава с усещането за дълбочина. И температурата на това стихотворение сякаш е точно нула градуса, но знаем, че в нас тя ще продължи да пада – и да се появят кристалните структури на психиката. Блясъкът на приемането и покоя.
Нищо учудващо: Копланд е и прочут професор по психиатрия.
Защо има опасност лириката на колоса Копланд да мине под актуалните читателски радари, да остане незабелязана? Защото тя наистина е настроена на много, много фина честота. И ни хваща по бели гащи.
Много по-лесно е да се опише какво не е тя: ни най-малко не е зрелищна, в нея няма едри думи и жестове, прилагателните имена почти липсват. И същевременно няма никакъв флирт с неяснотата и загадъчността. Липсата и пълнотата взаимно се неутрализират.



По буквите: Копланд, Москова, Надаш
Марин Бодаков, Тоест, 16 януари 2021


Разпространява се от:

Разпространява се от:




Писмо през април

Ингер Кристенсен
ПИСМО ПРЕЗ АПРИЛ

Издателство за поезия ДА

София 2020
Език - български
Превод - Росица Цветанова
Брой страници: 86
ISBN - 978-619-7082-60-9


Изключителната, спрягана неведнъж за „Нобел“ поетеса Ингер Кристенсен (1935–2009) е убедена, че поезията е игра, трагична игра. Ние я играем със свят, който я играе с нас. Тоест това са две игри. Какво има предвид голямата датска поетеса?
Тя принадлежи на направлението на систематичната поезия, типична за 60-те години на ХХ век, при която формата доминира над съдържанието. Структурата на текста е предзададена от формален принцип – и тук обичайно примерът е със стихосбирката на Кристенсен „Азбука“ (1981), която следва датската азбука, но броят на стиховете във всяко стихотворение прогресира според редицата числа на Фибоначи… – 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89… Кристенсен стига до буквата Н – и осъзнава границите на експеримента. Изследователите смятат, че въпреки прецизната структурираност, характерна за този подход, при него се подбужда появата на поетична серия, при която изливането на радостта на света е противопоставено на страховете и силите, готови да го унищожат.
Изследователката Анне Грю Хаугланд казва: „Основният въпрос, който задава Кристенсен, съвпада с един от основните въпроси на съвременната наука: природата ли е движещата сила зад Творението? Опитите за тълкуване на творческия потенциал в природата и формирането на нови нива в процеса на създаване взеха решаващ обрат с появата на компютъра през 60-те и 70-те години. Бързото нарастване на компютърната мощност даде възможност да се изчислят последиците, причинени от взаимодействието на системните елементи.“


По буквите: Граматиков, Кристенсен, Славейков
Марин Бодаков, Тоест, 26 септември 2020


Разпространява се от:





Отиване връщане

Силвия Чолева
ОТИВАНЕ ВРЪЩАНЕ

Издателство за поезия ДА

София 2020
Език - български
Брой страници: 75
ISBN - 978-619-7082-59-3


Книгата „Отиване връщане“ на Силвия Чолева е плод на няколко пътувания до Прага, осъществени след падането на Стената и отварянето на границите. В основата ? са дневникови бележки, а поетично-есеистичната ? форма ни отвежда до едно пътуване, което пренарежда и пренаписва личната история.
„Границите тъкмо бяха отворени, хората емигрираха, аз останах. За първи път излизах извън затвора НРБ, пътувах с автобус. Пътуване към света и към себе си. Открих Прага, себе си продължавам да търся. Понякога Прага е тук, понякога е там, същото важи и за София“, казва Силвия Чолева.
„В годината, когато пътуванията рязко намаляха и външното движение се усмири, вътрешните пътувания сякаш набъбнаха до обеми, които тепърва ще се преживяват. Книгата на Силвия Чолева излиза именно в такъв момент (който е рано да определим като преходен или не) и ми напомни моето първо излизане и престой другаде, срещата с непознатите (аз), дневниците (които ме е страх да отворя), традицията да се поседи преди дълъг път“, пише в блога си Иван П. Петров.


Силвия Чолева: Отиване връщане
Blog of Ivan, 19 декември 2020


Разпространява се от:




София Бранц

София Бранц
ПРЕДИ ДА СЕ ЗАТВОРЯТ ВРЕМЕНАТА

Издателство за поезия ДА

София 2020
Език - български
Брой страници: 137
ISBN - 978-619-7082-58-6


Тази книгата е специална, защото е съставена от три много различни стихосбирки, писани сякаш от три близначки: първата дебютира в „Трима млади поети“ с късни средношколски и ранни студентски стихотворения, втората е преходна – не е едносъщна, но третата е онова, което заслужава не само да се прочете, но и да се препрочете няколко пъти.
Браво на хрумката на издателите да постъпят смело и да съберат всичките налични стихотворения на Бранц, дори и онези, които са останали извън книгите и`. Защото едва ли някога ще бъдат отново върнати към нов, трети пореден земен живот.
Идеята да бъдат привикани под един картонен покрив всичките лични състояния носи риск, защото по-ранните неща тук съжителстват със зрелите. И са несравними като опити за самопознание – едните са изсвирени нехайно и приповдигнато, но и със заразителна тоналност, в последните настроението постепенно преминава в безгранична ирония и автоирония. Такива са и странно изречените прогнози и особени диагнози за онези дни, а вероятно и за днешните. Кръвообращението като цяло се сгъстява, емоциите се усложняват, изказът става все понадменно мрачен, неудовлетворението от себе си и от света, който обитава, макар и временно, става все по-малко прикрито. Но стилът е достатъчно сдържан и съдържателно сложен за бързо възприемане. И докато разгадаваме арабеските на мисълта, увлечени от тази особена, но самотна игра на криеница с читателите, те катастрофират челно с поредица от предчувствия, финалното от които е предстоящата кремация.
Сега това е шокиращо. Но някога – едва ли…


Преди да се затворят времената
Румен Леонидов,Факел, 21 ноември 2020


Разпространява се от:





МПОДГОТОВКА ЗА НАПУСКАНЕ НА СЪРЦЕТО

Ани Илков
ПОДГОТОВКА ЗА НАПУСКАНЕ
НА СЪРЦЕТО

Издателство за поезия ДА

София 2019
Език - български
Брой страници: 56
ISBN - 978-619-7082-57-9


Второто издание на "Подготовка за напускане на сърцето" от Ани Илков, макар и в трудни времена, е вече сред българските читатели. Художник на книгата е RASSIM@, а новото оформление е на Надежда Олег Ляхова. Ани Илков уточнява, че текстът общува с картините на художника RASSIM@ по един органичен начин.
В стихосбирката големият български поет е вплел и четири нови стихотворения, за да допълни апокалиптичната картина, която събира и любовта, но и смъртта.




Разрязване на себе си
Катя Атанасова, Култура / Брой 1 (2964), януари 2020


Разпространява се от:










Светкавици

Радослав Чичев
СВЕТКАВИЦИ

Издателство за поезия ДА

София 2019
Език - български
Брой страници: 68
ISBN - 978-619-7082-56-2

„Страхът се храни с въображение“, пише Радослав Чичев в новата си поетична книга „Светкавици“. Художничката Росица Ралева точно е уловила произхода на тези светкавици – контрастната зелена корица и червените разклонения на мълниите, които се раждат от въображението – веднъж могат да бъдат разчетени като обърнати наопаки дървета и тяхната корона от клони, друг път приличат на непроследимата им коренова система. А в следващия момент тънките червени нишки все едно рисуват сложната плетеница на капилярите в човешкото тяло. По различни начини може да се разчете тази корица, защото не само страхът, но и поезията, пък и всяко изкуство, се храни с въображение.
„…Страхът може да бъде пътеводител“, пише Радослав Чичев, но като че ли тук думата сърце е по-точният ориентир, още повече че първата част от тази книга е наречена „Сърце“. „Чух сърцето ми да бие някъде отвън, но не се учудих ни най-малко“, пише Чичев и дори признава, че в един момент сам е изненадан, че в почти всяко стихотворение тук се среща думата „сърце“. Сърцето не само като знак за емоционална връзка с другите, но като белег на тленното и на вечното – онова, което тупти, но „което не виждаш“.
Радослав Чичев е поет, драматург, журналист, автор е на стихосбирките „От прашинката на деня“, „Сърцето на ловеца е лисица“ и „5.6“. Както и на пиесите „Колекционерката“, „Траевремене“ и „Звездата на Планк“. При Радослав Чичев са ясно проследими основните теми, които го интересуват и сякаш преминават от текст в текст – движението отвътре навън, вътрешните сътресения, които силно отекват навън. И въпреки че „Светкавици“ сякаш доразвива тези теми, всъщност се е получила една много различна книга – по-откровена и по-болезнена. Радослав Чичев тук сякаш се отказва от играта с езика, от изящната словесна еквилибристика, отказва се от всякакво излишество, от ненужните жестове и излишното поетизиране. Дървета, вятър, вода, светкавици, шкаф с инструменти, круша, която пада на земята – тази поезия е сетивна, наблюдателна, тиха.

Изследване на тъгата
Оля Стоянова, Портал Култура, 13 април 2020


Разпространява се от:





Получих живота си

Владимир Трендафилов
ПОЛУЧИХ ЖИВОТА СИ

Издателство за поезия ДА

София 2019
Език - български
Брой страници: 155
ISBN - 978-619-7082-55-5

В навечерието на Коледа едно издание събра разнородна публика – поети, университетски преподавател и приятели на автора Владимир Трендафилов - „Получих живота си“ (Издателство за поезия „ДА“, 2019). Книгата е съставена от Кристин Димитрова и съдържа практически всички стихове на Владо, включително и някои непубликувани досега, непубликувани преводи и забележителен послеслов на Кристин, емоционален и проникновен. Само авторът вече не е между нас, но някои от участниците в събитието долавяха присъствието му. Мнозина сякаш чуваха неповторимия му смях. Това написа за „въпреки.com” проф. Николай Аретов, литературовед и преподавател.
В подобни случаи често прибягваме до клишето „…беше необикновена личност“ или нещо подобно. Тривиално, но за Владимир Трендафилов то е напълно вярно. Не само необикновена, но и многостранна – поет, преводач, университетски професор, литературен историк и темпераментен критик. Това традиционно подреждане е доста проблематично, не съм сигурен как би го направил Владо, кое би поставил на първо място. Вероятно по различно време би поставял на първо място различни неща. Не знам, не съм сигурен.

Критичен поглед: Ще запомним Владо с усмивката и младия му смях
Николай Аретов, Въпреки, декември 2019


Разпространява се от:








Астрофил и Стела

Сър Филип Сидни
АСТРОФИЛ И СТЕЛЛА

Издателство за поезия ДА

София 2019
Език - български
Превод - Евгения Панчева
Брой страници: 150
ISBN - 978-619-7082-54-8


Почти напълно непознат за българския читател, сър Филип Сидни е една от емблематичните фигури на Английския ренесанс. Когато говорим за неговия най-бляскав период, т.нар. елизабетинска епоха, автоматично го свързваме най-вече с името на Шекспир. И с пълно основание – в различните жанрове, с които работи – лирика, кратък епос, драма – Барда успява да постигне онзи художествен синтез, който откроява най-значимите творци на епохата, Леонардо или Микеланджело например. Но както Леонардо и Микеланджело са немислими без своите предшественици, така и Шекспир твори в много жива и динамична, активно експериментираща среда. Изумително е как в рамките на последните петнайсетина години на XVI в. в елизабетинска Англия избуява, направо избухва, такова изобилие от талант. Около очевидните върхови постижения – сонетите на Сидни, Спенсъровия епос, драмите на Марлоу – гравитира създаденото от цяла плеяда забележителни автори – Томас Кид, Робърт Грийн, Джордж Чапман, Самюъл Даниъл, Майкъл Дрейтън.
Краткият живот на първия голям английски сонетист сър Филип Сидни прилича на произведение на изкуството – обичан от съвременниците си, високопоставен и високообразован благородник, ценен от кралицата придворен и дипломат, мислител, описан от Джордано Бруно като „един от най-редките и ярки духове на света“, пътешественик, пребродил Европа, воин, поет, теоретик на литературата. При цялото това многообразие на хипостази Сидни не е професионалист в никоя област. Всичко, което прави, излъчва аристократизъм и непринуденост, онази криеща изкуството sprezzatura, за която говори Балтасаре Кастильоне в „Придворният“.

Златният свят на поезията. Разговор с Евгения Панчев
Катя Атанасова, Култура / Брой 2 (2965), Февруари 2020


Разпространява се от:





Приятелю Тунхай

Калоян Игнатовски
ПРИЯТЕЛЮ ТУНХАЙ

Издателство за поезия ДА

София 2019
Език - български
Брой страници: 66
ISBN - 978-619-7082-53-1

Този поет не е книжен човек. А човек на словото. Човек, с когото повикваме цитати/ от стиховете на някого/ от поезията на поведение на другиго. Много симпатична е тъкмо тази поезия на авторско поведение, която гарантира отсъствието на поета от шумотевицата на всичко. И към себе си, и към света, Игнатовски е приятно скептичен, подозрителен и любопитен – като всеки преводач. Изкуството на мисълта му предприема ту формата на бележка под линия, ту на преписка между преводачи, ту на подготовка за интервю… Някъде далеч откънтяват нетуристически образи от Китай, Тибет, Норвегия – ехото им на страницата е прецизна формулировка на собственото му ненатрапчиво състояние. В стихотворенията има много въздух и изящество. (…)оставяш бърз процеп/ изхвърляш незабелязано трупа/ така че той да не усети, пише Калоян. Наистина, тази поезия не е оттук.


Ходене по буквите
Марин Бодаков, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, К-50 – брой 37, 30 ноември 2019/B>


Разпространява се от:












Месо и птици

Белослава Димитрова
МЕСО И ПТИЦИ

Издателство за поезия ДА

София 2019
Език - български
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-52-4

Награда за поезия „Николай Кънчев“ 2019


Поезията на Белослава Димитрова в „Месо и птици“ е, както пише Ани Илков, „радикален лирически разказ“. Да, тя е радикална, сурова и „необработена“. Тя е честна до бруталност – не е достатъчно да изразиш, това не стига. И тази честност, която се е случвало да я открием другаде, при други писатели, не е художествена честност. Тя е житейска, болезнена, затова и е невъзможно да бъде „заподозряна“. Ако говорим за „разказ“ тук, той е за личната катастрофа, за семейството не като огнище на нашето „заедно“, а като огнище на разпад, място, в което „демонът отключва злото“, където всеки „мрази живота си / мрази душата си...“, където нямаш много възможности. Можеш да се изправиш срещу това „сама вътре в себе си“, да „проявиш“ воля, да „стиснеш себе си за гушата“.
В „Месо и птици“ тялото е призвано да извършва много. То носи болката, „поема удара“, то я и отнема, остава студено и безстрастно, „обезлесено“. То страда, но е и инструмент за преработване на страданието. То е мъртво, но и живо – „Пулсът е тук / Сърцето е тук/ Кръвта се върти / Вдишвам!“
В тази поезия ще открием едновременно драмата да си млад и да те стигне непоносимото, да се опитваш да си обясниш живота в неговата тъмна, ужасна страна, която си мислиш, че не съществува или пък е далеч – далеч във времето, далеч при другите. Но злощастието се стоварва върху теб и ти „лежиш“ премазан. Трупаш „своята болка и срам“, избираш да го правиш в самота. Едновременно с това героинята в „Месо и птици“ е с опита на възрастен, опит, който уморява, не спестява отчаянието. Но позволява хладна отстраненост. Отчуждение. Регистриране на факта, че никога няма да го има предишното ни „ние“. И съзнавайки това, приема тази двойственост – „Дете и старец в мен“...


Разрязване на себе си
Катя Атанасова, Култура / Брой 1 (2964), януари 2020


Разпространява се от:




ик



Сафо 100+1 Фрагмента

Сафо
100+1 ФРАГМЕНТА
Превод Яна Букова


Издателство за поезия ДА
София 2018
Език - български

Превод: Яна Букова
Художник: Яна Левиева, Неда Ангелова
Брой страници: 160
ISBN - 978-619-7082-51-7


В предговора се спирате на „клишето“ Сафо, митологизирането на древните поети, „довършването“ на стиховете им при превода или пък допълнителното „опоетизиране“, което преводачът извършва. Вие как се справихте с тези сложности и наслоявания?
Извърших дълго, подробно и доста уморително изследване (по-точно разследване) около всички факти, свързани както с биографичните данни на Сафо, така и с произхода и тълкуването на запазените фрагменти. Кръстосвах многократно всяка информация и всеки вариант за превод на текстовете. Сравнявах преводи на езиците, които владея. Работейки върху самите фрагменти, се постарах да се съсредоточа строго върху думите, да извлека максимално много поезия от вкуса, тежестта и окраската на всяка дума в тях.
Казвате, че единственото сигурно в разказите за Сафо е „моята Сафо“, т.е. личната гледна точка, индивидуалното възприемане на поезията?. Каква е „вашата“ Сафо – какво ви пленяваше или пък измъчваше, когато я превеждахте?
Измъчваше ме огромната отговорност спрямо името на Сафо. Също така, тъй като запазеното е наистина много малко по обем (да не забравяме, че разполагаме само с едно цяло стихотворение, всичко останало са откъслеци), всяка фраза, всяка дума имат особено голяма тежест. Това правеше всеки преводачески избор особено труден. Колкото до „моята Сафо“, представата ми за нея е съвсем проста и изчистена: една гениална жена, пишеща великолепна поезия.

Близката Сафо
Иван П. Петров, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-43 – брой 30, 4 октомври 2019


Разпространява се от:







Изход

Марианна Георгиева
ИЗХОД

Издателство за поезия ДА

София 2019
Език - български
Брой страници: 60
ISBN - 978-619-7082-50-0


– “Изход”, чиято премиера мина неотдавна, е третата ви книга, какво научихте за себе си от първите две?
– Може би това, което със сигурност преживях като опит, е, на първо място, ужасът да напишеш нещо и да го покажеш някому. Когато написах първата си книга (бях леко принудена да го направя, в най-добрия смисъл на тази дума), се сблъсках с дълбочината на изначалното недоверие и песимизъм, които явно съм изградила, защото след като натиснах send и изпратих ръкописа на първата си книга “Длъжникът”, загасих всички лампи вкъщи и стоях в тъмното, имайки чувството, че ще настъпи краят на света. От днешна гледна точка си давам сметка, че в този акт има дълбока надежда, както и че това е въпрос не само на талант да боравиш с думите, не само на среща – да намериш подходящия кореспондент в смисъл на този, който ще получи твоето литературно послание, ами и на шанс – защото понякога не се случва така, че тази първа надежда да бъде утвърдена. Но всеки има интуиция и трябва да я слуша по отношение на това кого и за какво иска да попита. Била съм свидетел на това как утвърден писател обяснява колко е трудно, ако се наложи да каже на някого, че текстът му не става. Аз, без да имам подобен менторски опит, също съм се питала – дали е редно и как трябва да се постъпи, ако една литературна заявка не отговаря на някакви критерии.


Параноята е много талантлива писателка
Марин Бодаков, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-34- брой 21, 14 юни 2019


Разпространява се от:






Седмият Ангел

Збигнев Херберт
СЕДМИЯТ АНГЕЛ

Издателство за поезия ДА

София 2019
Език - български
Превод - Здравко Кисьов
Брой страници: 124
ISBN - 978-619-7082-49-4


Книгата на Херберт отразява една много същностна свързаност на поета – с предходни култури и цивилизации, с творци и техните творения, с един свят, който и до днес наричаме „класически“. Но поетът „чете“ по нов начин митовете и „разказите“ („Хермес, кучето и звездата“, „По пътя към Делфи“). Неговият Хермес е самотен, какво от това, че е безсмъртен. Така както самотен е човекът. Аполон е жесток и си „играе с главата на Медуза, съсухрена и грозна от старост“.
Връзката с вещния свят, с предметите и природата е особено важна за Херберт. Този свят може да „преоткрие“ нас, човеците, но може и да ни сдобие с тъга – знанието, на което винаги сме се уповавали, може да се окаже мъртво. „Смъртта на думите“ е тъжна прогноза за бъдещето, в което „в черната пръст ще останат разхвърлени звуци“.
Поетът в „Седмият ангел“ се безпокои за човека. Но не за онзи, който е влязъл в историята, а за онзи, който е извън нея. Защото индивидуално човешкото е важно за Херберт, той би искал то да бъде неотменна част от общия човешки ход.

Другият смисъл на нещата
Катя Атанасова, Култура / Брой 6 (2959), Юни 2019


Разпространява се от:







Последната вечеря

Пейчо Кънев
ПОСЛЕДНАТА ВЕЧЕРЯ

Издателство за поезия ДА

София 2019
Език - български
Брой страници: 86
ISBN - 978-619-7082-48-7

Пейчо Кънев по-ясно от всякога опитва да ни каже, че всеки един от нас е част от цялото, и от добрата, и от тъмната му страна, от гордата му поза на победител и от прахта, по която стъпваме. Мисля си, че това е книга на смирението, което не се е отказало. На копнежа, че всичко около нас има своето основание, дори и ние да не успяваме да го доловим докрай.
Тази книга на Пейчо Кънев е постоянно напомняне до всички нас, че поезията узурпира реалността. Той води читателите в много посоки, но постоянно ги завръща към познатото. Различните теми и символични повторения в творбите му създават наратив, който е по-голям от отделните стихотворения. Кънев ни издърпва в неговите светове, оставя ни да усетим интимността на гласа му, който изглежда, че се превръща в собствения ни глас. „Последната вечеря” принадлежи във всяка сериозна колекция с модерна поезия.




Разпространява се от:








Каква ще е градината ми

Адам Надашди
КАКВА ЩЕ Е ГРАДИНАТА МИ?

Издателство за поезия ДА

София 2018
Език - български
Превод - Николай П. Бойков
Брой страници: 167
ISBN - 978-619-7082-47-0


Петер Естерхази ви нарича голям любовен поет. Какво обаче означава любов за вас? Какво е съотношението между eros, philia и agape в собственото ви творчество?
Любовта означава всичко за мен. От пубертета я преследвам, понякога търся, понякога я насилвам. Понеже винаги съм чувствал истинската любов към мъже, не беше леко да порасна и да се примиря. Съотношенията в творчеството ми? Хубав въпрос, благодаря; не съм мислил за това досега, но бих отговорил така: представени са в едно и също съотношение. Разбира се, може би eros е в по-малко, но той – поради природата си – по-добре топли, по-гръмко говори и така изглежда по-голям, отколкото е.
Дали фактът, че сте езиковед, променя структурата и подсилва многозначността на вашия лирически изказ?
По същество, не. Може би, дотолкова се усеща езиковедската основа, че се движа в по-широка стилистическа скала от повечето поети, по-лесно смесвам възвишеното с ниското. Но това не e свързвано съзнателно с езиковедската ми образованост: аз мога да пиша само инстинктивно. Пробождам се и оставям да изтече бликващото от мен.

Адам Надашди: Да изтече бликващото от мен…
Марин Бодаков, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-35- брой 22, 21 юни 2019


Разпространява се от:








Непукистика

Стефан Икога
НЕПУКИСТИКА

Издателство за поезия ДА

София 2018
Език - български
Брой страници: 63
ISBN - 978-619-7082-46-3


Иронията е основен похват в неговия стил на писане. Като творчески дух стои над нещата в живота, но пак в тях живее и чрез тях. Не се страхува да признае, че не е ,,модерен поет”, дори онова, което не знае. В този раздиран от противоречия свят не вярва, че ,,поезията има форма и ненавижда идеята, че поезията е безформена” - против и за дадаизма. Всеки да живее по вкуса си, стига да не пречи на другите.
Критикува творчеството, излязло от релсите на нормалното, което не се чете и не се разбира, сиреч сюрреалистичното, със своята скука, но съзнателно тиражирана. Как се въртим в повтарящ се кръг, докато разберем ,,колко малък всъщност е Космосът” на човека. Води борба със скуката, която ни убива, но с текстове без поуки. Според него ,,те са за децата и бабите”. Но какво пък?! Така е устроен, така мисли.
Неговото писане е като дишането - жизнено необходимо, за да съществува. И как многообразието на непукизма е моден акорд на безразличието към всичко и от всичко. Разгаря в себе си омразата към самоувереността на носещите се надменно и ,,едновременно / имащи и искащи още от всичко по много”. Не величае и своя ,,антипод”: ,,Обичам хората. Мразя това, че са разделени / на групи лесни за мразене”. Защото бог ни е пуснал по земята недоправени.


Нестандартен глас в стандартен живот
Георги Майоров, Литературен свят


Разпространява се от:






Мечка страх

Марин Бодаков
МЕЧКА СТРАХ

Издателство за поезия ДА

София 2018
Език - български
Илюстрации - Кирил Златков
Брой страници: 59
ISBN - 978-619-7082-45-6


"Битката е между мен и мен, но аз търпя и друго движение в момента - преди фаворизирах мига, смятах, че това е изключителното събитие в изкуството. Сега ми се струва, че все повече се приближавам към разказа, търся добрия разказ, с който да кажа: "Да, и лошите мигове са ценни." Това призна в студиото на "Денят започва с култура" журналистът и поет Марин Бодаков по повод новата си поетична книга - "Битката за теб". "Въпросът е да улуча коя точно е моята битка и да не позволя да бъда въвличан в чужди битки и да взимам страна във воини, които не са мои. Мисля, че това е основната битка, която води всеки един от нас", сподели още авторът.
Ето какво пише Кирил Василев за книгата: Един от парадоксите на тази книга е, че близостта до мрака и усилието да се изоставят надеждата и желанието оголват още повече реалността на любовта, която единствена вижда отделния и отделното. Вижда го отвъд смъртта. И затова „благодаря“ е думата на всички думи.



Марин Бодаков: Мечка Страх
Blog of Ivan, 4 февруари 2019


Разпространява се от:






Черно

Илко Димитров
ЧЕРНО

Издателство за поезия ДА

София 2018
Език - български
Брой страници: 188
ISBN - 978-619-7082-44-9


Добре известно е, че колкото черното е по-истинско, толкова по-малко то излъчва. Образи и ритъм, смисъл и културни диалози… влияния, школи и традиции, всичко се абсорбира. Любезният читател остава пред книгата и не подозира, че я държи в ръцете си. Чете я, но всъщност чете себе си… защото книгата я няма. Тя е в Черното и тегли драгия зрител именно натам. Затова и поезията на Илко Димитров е някак апофатична. По-лесно е да кажем какво не е тя. Изхождайки от презумцията, че „светът отново е неузнаваемо различен“, лирическият наратив може да се опише като разказ за това, че „когато се появят новите сетива, идва и новата реалност”. Въпросът е какво може да знаем за тази реалност. Как да я разкажем? Доколко е споделима? Защото един от стиховете (този на 83 стр.) проблематизира именно това: „колко все по-невъзможно е да се мисли обобщено“. И понеже всяко мислене е своего рода обобщение, поетиката на „Черно“ има своето родство по избор с дзен притчите. Не би било безкрайно глупаво, ако всяко от стихотворенията се опише като коан, чрез който се бичува здравият разум. Сякаш текстовете са антидот, необходим, за да се излезе от токсичната омая на самовлюбената, нарцистична визия за митопоетичност. Поезията не е нито митична, нито поетична. Дори не е поезия, внушава ни „Черно“.

За смъртта и други смисли
Николай Петков, Култура / Брой 4 (2957), Април 2019


Разпространява се от:





Помни смъртта

Едвин Сугарев
ПОМНИ СМЪРТТА

Издателство за поезия ДА

София 2018
Език - български
Брой страници: 105
ISBN - 978-619-7082-43-2


Тази чувствителност до голяма степен определя и последната му книга „Помни смъртта“ въпреки подчертано „европейския“ наслов (калка на латинско-християнското memento mori). „Източното“ не е тотално доминиращо, нито пък се изчерпва само с първия цикъл „Тибетски флагове“, който пряко, номинално го обозначава. Тук, както и в повечето книги на Едвин, то плътно насища цялата книга, без непременно да е външно, формално натрапено (например във вид на хайку) – насища я именно като чувствителност, която обгръща цялата книга като сияние. Като отношение към света и битието, към природата и ценностите. Присъства чрез онова сливане на природа и битийност, което е присъщо на източната светонагласа: вглеждането в малки, мимолетни парченца от света, видени сами за себе си, в духа на дзен, по един абсолютен и същевременно прост, всекидневен начин. Но също – по западен маниер – и като начин за дълбинна интериоризация, за влизане на лирическия Аз в самия себе си, за пълното му сливане с естеството („въздухът те обитава“; „да оставиш линиите на ръцете ти да продължат в пукнатините зеещи на старата земя“). Един напълно „западен“ Аз, който мощно, тотално присъства в книгата, говори от свое име.
Бих си позволил да обобщя, че тази дзен чувствителност у Едвин е нещо твърде голямо, твърде дълбоко и истинско, за да държи сметка на формалните си проявления; тя е цялостно отношение към живота, начин на присъствие в него. Затова свободно прелива в християнското. Поетическият свят на книгата е доминиран от един Бог, който е несъмнено християнски, макар и максимално приближен до природния абсолют; приближаване, което е по своему, по различни начини, и в западната, и в източната традиция, изтъняващо границата между тях, сливащо ги.

За смъртта и други смисли
Пламен Антов, Култура / Брой 3 (2952), Ноември 2018


Разпространява се от:





Уважаеми пътници

Кристин Димитрова
УВАЖАЕМИ ПЪТНИЦИ

Издателство за поезия ДА

София 2018
Език - български
Брой страници: 84
ISBN - 978-619-7082-42-5


Чел съм стихосбирката на Кристин в ръкопис. Чел съм я и като отпечатана книга. И винаги я чета така, сякаш я чета за пръв път. Казвал съм, че Кристин е напълно разпознаваема и напълно неподражаема, но тук думата ми е за друго. Тази книгата стряска. Затова забравям някои, повечето текстове. И за мен постоянно са нови, безпардонни, смътни. “Уважаеми пътници” е свят на бутафории. Всичко е плоско. Всичко е плитко. Претъпкано с мили вехтории, от които едва се диша. И заради които само се диша. Тук-таме тапетът е разпран и отзад се вижда Нищото. Единственото, което реално съществува, е човекът. Не кой да е човек, а твърде умната Кристин. Самотният човек, който понася всичко зловещо и причудливо. И успява да види чудеса. Да ги направи. Да види опакованите в тапети хора, да проникне в машинарията им. И то точно тогава, когато се разделя с тях – и очаква нова, още по-голяма раздяла. Един изключително прозорлив човек, който вижда захабените тапети на съществуването. В тази книга има много повече болест, отколкото смърт. Детството е отвратително и произвежда настоящето. Детството е хубаво само с връстниците. Има руини от хумор. Метеорити от някогашен сарказъм, които ни цапардосват. Има ги приказното средновековие на рицаря Кристин и въздушните катедрали на фейсбук и туитър. Има го вакуумът на истината, имплозията на истината. През последните седмици и месеци неведнъж от сериозни хора чувам, че поезията трябва да се занимава с изворите на злото. Но виждат злото само в другите. Кристин го вижда как пропълзява навсякъде и ни обвързва с паяжините си. Това е най-тъмната книга на Кристин. Най-тъмната любов. Най-силната.
Марин Бодаков

Спирка Кристин
Марин Бодаков, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, К-16 – брой 4, 8 февруари 2019


Разпространява се от:





В тъжните дни не говорим за птици

Съвременна португалска поезия
В ТЪЖНИТЕ ДНИ НЕ ГОВОРИМ ЗА ПТИЦИ

Издателство за поезия ДА

София 2018
Език - български
Превод - Мария Георгиева, Цочо Бояджиев
Брой страници: 255
ISBN - 978-619-7082-41-8


Като за начало – как беше избрано заглавието на сборника „В тъжните дни не говорим за птици“
Цочо Бояджиев: Използвахме заглавието на едно стихотворение на Филипа Леал.
Мария Георгиева: Това е стих на Филипа Леал, най-младата от всички автори, представени в сборника. Проф. Бояджиев го предложи, на мен много ми допадна и дори не сме коментирали други варианти. Лично за мен това заглавие много подхожда на цялостното настроение на подбраната поезия.
На какъв принцип е направена селекцията на авторите и произведенията?
Цочо Бояджиев: Водещият принцип беше съзвучността на представените творби с нашето разбиране за добра поезия. Разбира се, при такъв подход трябва да уточним, че нашият сборник не представя съвременната португалска поезия в нейната пълнота, в богатството на темите и стилистиката ?. До голяма степен подборът е субективен, съобразен с нашия литературен вкус. От друга страна, това са стихотворения, които успяхме да преведем – според нас – прилично, така че те да зазвучат като писани на български. Най-сетне в подборката трябваше да се съобразим и с проблема за авторските права: в сборника попаднаха поети, които любезно предоставиха правото да бъдат преведени и издадени от нас.

За превода на португалска поезия
Мария Георгиева & Цочо Бояджиев, Портал Култура - 11 декември 2018


Разпространява се от:






Там също пада светлина

Мириам Ван Хее
ТАМ СЪЩО ПАДА СВЕТЛИНА

Издателство за поезия ДА

София 2018
Език - български
Превод - Боряна Кацарска
Брой страници: 78
ISBN - 978-619-7082-40-1

Времето е универсум, в който се стремя да намеря своето място. Мисля, че трябва да изразя това в стиховете си, а именно какво е за мен да живея в това време, на това място. Пиша, за да разбера своето време (и себе си). Не искам да отправям послание, нито да казвам как би трябвало да бъде, а да се опитам да схвана и да опиша как е. От друга страна, времето е нещо изплъзващо се, толкова трудно е да го фиксираш. В много мои стихотворения се разкрива промяната с всичките й аспекти, временността на връзките и състоянията, които са ни скъпи, а заедно с това явления, като измяна, заплаха, раздяла и загуба, но също и очакване.

В състояние на концентрация и милост
Марин Бодаков в разговор с Мириам Ван Хее, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, K-4, 26 октомври 2018


Разпространява се от:















Щастлива като кучешка опашка

Линда Грегърсън
МАШИНИ ЗА ДИШАНЕ

Издателство за поезия ДА

София 2018
Език - български
Превод - Надежда Радулова
Брой страници: 111
ISBN - 978-619-7082-39-5


Има само две теми – любовта и смъртта. В някои животи има дълги периоди, в които смъртта не е осъзната – хора, които са благословени със здраве и не са били близо до умирането. Много пъти смъртта настъпва в болницата, а не у дома, но аз съм човек, който цял живот е бил болен, майка ми почти умира след раждането ми, нейната майка е умряла с раждането ?. Прекарах много време в клиники и болници, а след това и най-малката ми дъщеря, втората ми дъщеря почти умря, защото при раждането получи мозъчен кръвоизлив и ние не знаехме дали тя ще оживее, тя беше само на три часа, когато това се случи. Така че през целия си живот съм била със съзнанието за уязвимостта на тялото, за това, че здравето, което имаме, всъщност е много крехко и не бива да се приема за даденост. Ще ви разкажа една история, свързана с моя баща – той беше много близък с невероятния ми чичо Джейкъб, който живя деветдесет или деветдесет и две години. И когато беше около осемдесетгодишен, баща ми веднъж ми каза за него, че той не иска да умира. Това бяха единствените думи на баща ми и аз усетих, че той беше разочарован от това, че чичо ми не може да приеме факта, че някога ще умре. Баща ми възприемаше това като лъжа. Той винаги е бил изключително честен, още докато бях много малка, той говореше за умирането, за това, че животът е краен. Аз също имах това усещане за неговия характер – че той е изграден около това знание, без да си представя, че може да избегне умирането, или неясно как да се защити от него. И се опасявам, че много, много дълбоко това ми е повлияло и затова, когато аз видя или прочета за хора, които срещат смъртта, протестирайки: „това не се случва, това не може да се случи на мен“, това ми се струва отвратително. Наистина. Защо не ти? Това се случва на всеки.

Архитектурата на писането
Линда Грегърсън, Портал Култура, 18 юни 2018


Разпространява се от:





Нощта на влюбените

Йосип Ости
НОЩТА НА ВЛЮБЕНИТЕ

Издателство за поезия ДА

София 2018
Език - български
Превод - Людмила Миндова
Брой страници: 117
ISBN - 978-619-7082-38-8

Въпреки всичко, което съм написал досега, а то – дали поезия, проза или есеистика – както казват, не е малко, аз смятам самия себе си преди всичко за читател. Което не означава, че слагам знак за равенство между читателя и поета или писателя. За разлика от тях читателят само чете, но не пише. От друга страна, дълбоко се съмнявам, че съществува поет или писател, който в същото време да не е и читател. Иначе всичко, което съм написал досега на който и да било език, смятам за една-единствена книга, която всички ние, пишещите, единствено допълваме.
Интересно е, че макар да публикувам стихотворения от съвсем млад, първата си стихосбирка гСънокрадла“ публикувах едва през 1971 г. Едва след като приключих кариерата си на атлет. Причината е, че не исках да публикувам по-рано, за да не кажат, че съм най-добър поет сред атлетите и най-добър атлет сред поетите. Тази моя книга беше обявена за най-добра дебютна книга в Босна и Херцеговина и за нея получих наградата на Требинските вечери на поезията. Тук бях включил и стихотворения в проза. Някои дори бяха определени като разкази. И струва ми се, че тях най-точно ги определи първият им рецензент, а по-късно и автор на предговора на книгата ми с избрани стихотворения Иван Фогъл, един от първите модерни критици след Втората световна война в Босна и Херцеговина, който ги нарече готкриване на поезията в разказването“. Бях съгласен с него, както и с мнението на сараевския филмов режисьор Бате Чангич – иначе голям любител на поезията, – който след една литературна вечер ми каза, че възприема всяко мое прочетено стихотворение като разказ.

Книгата, която допълваме
Разговор на Ана Бурова с поета Йосип Ости, Литературен вестник - 21 юни 2018




Разпространява се от:





Марс

Владимир Левчев
МАРС

Издателство за поезия ДА

София 2018
Език - български
Брой страници: 41
ISBN - 978-619-7082-37-1

В “Марс” обаче виждам нов Левчев. Виждам голям поет. Виждам онзи автор, който вече не превръща актуалните теми на света в свои собствени, а, напротив, неговите собствени теми имат мощта неусетно да се превърнат в наши. Политическите и интимните безпокойства на един добър и объркан от ставащото на планетата човек пълноценно общуват със собствените ни страхове, сенки и сънища. Говорят без заобикалки. Книгата е страшно тънка - и в нея няма празно стихотворение. Владимир Левчев е напипал онази критическа дистанция към съвременността, при която резигнацията се превръща в мъдрост, а срамът - в надежда. Затова, когато в “Марс” говори наистина на едро, Владо говори с тиха доблест - и вече напълно му вярвам. Всеки е сам в коридора си. И всеки,/ който стигне/ до сърцевината на света/ бива изяден.

Ходене по буквите
Марин Бодаков, Култура - Брой 16 (3205), 27 април 2018




Разпространява се от:












Едноименната рокля

Линда Франс
ЕДНОВРЕМЕННАТА РОКЛЯ

Издателство за поезия ДА

София 2018
Език - български
Превод - Надежда Радулова
Брой страници: 55
ISBN - 978-619-7082-36-4

Линда Франс е автор на седем поетически книги, съставител е на три антологии, преподавател по творческо писане. В София тя има един месец на разположение, пре0з който тя разширява своите интереси по отношение на растителността. Тя вече е посетила Университетската ботаническа градина и е посяла семената за нови поеми. Ходила е и до ботаническите градини във Варна и в Балчик, обиколила е и Витоша. Наименованието на нейната нова книга е "Да четем цветята". Франс обожава растенията, тяхната красота и връзките ? с тях. По нейни думи дълбоките ? взаимоотношения с растенията ? помагат и я вдъхновяват. Те ? дават възможността като през филтри да види любовта, живота, семейството, смъртта.
На Линда Франс ? предстои да издаде книга на български. Утре вечер от 18:00 часа в "Перото" ще можете да се срещнете с нея. Там ще бъде представена книгата "Едновременната рокля". Ще се съберат и българските автори, преведени в книгата "A Balkan Exchange: Eight Poets from Bulgaria & Britain".

Едновременната рокля на Линда Франс
Култура.Бг




Разпространява се от:










Кобалт

Клаудиу Комартин
КОБАЛТ

Издателство за поезия ДА

София 2017
Език - български
Превод - Лора Ненковска
Брой страници: 78
ISBN - 978-619-7082-35-7

Няма да става дума за химическия елемент, но цветовете му, свойствата му, както и етимологията – от немски „дух“, „джудже“, не са без връзка с книгата със стихотворения и поеми на младия (роден през 1983 г.) румънски поет Клаудиу Комартин. Въпреки че вече е бил у нас, по различни поводи, но все свързани с литература, въпреки че е представял тук и списанието, на което е главен редактор – „Поезис Интернационал“, не бих казала, че е известно име дори и сред по-ревностните почитатели на поезията. Или може би само за мен е съвсем нова среща.
Комартин има три издадени стихосбирки, като още първата – „Кукловодът и други безсъници“ (2003) печели наградата Михай Еминеску. Следват „Домашният цирк“ и „Сезон в Берчен“.
„Кобалт“ съдържа стихотворения и поеми, кратки лирически текстове в проза, въобще е книга, в която няма да „вървите“ в познати, още повече утъпкани жанрови пътеки. Това е първото, което прави впечатление – Комартин е много разнообразен, изключително свободен в изразяването си поет. Тази свобода, отказът да побереш смисъл в точно определена форма са важен вход към поезията му.

Духове и демони из поезията
Катя Атанасова, Портал Култура, БНР, 30 януари 2018


Разпространява се от:









Джонатан Суифт

Джонатан Суифт/Jonathan Swift
ИЗБРАНА ПОЕЗИЯ/SELECTED POETRY

Издателство за поезия ДА

София 2017
Език - български
Превод - Евгения Панчева
Брой страници: 220
ISBN - 978-619-7082-34-0

Джонатан Суифт
Наричат Джонатан Суифт англо-ирландки писател, но по-справедливо е да бъде наречен англичанинът-ирландски патриот. Той е роден в Дъблин, в семейство, преселило се от Западна Англия. Завършва Тринити Колидж. След години получава и магистърска степен в Оксфорд. Литературната му биография започва с поезия по времето, когато е секретар на английския дипломат и есеист Уилям Темпъл и помага при подготовката на неговите мемоари. Самият Темпъл отбелязва литературната дарба на Суифт пред английския елит. Но това е само началото на ярката и бурна съдба на Суифт като писател, общественик, публицист, сатирик, памфлетист и дори свещеник в англиканската църква в Ирландия – той служи като декан-настоятел в катедралата „Свети Патрик“ в Дъблин. Джонатан Суифт е и неофициалният лидер, огласил декларация за правата на ирландския народ. Автор е на много памфлети, притчи и есета, най-известните сред които са издадени в „Приказка за бъчвата“, „Битката на книгите“, „Ирландски истории“.

Джонатан Суифт – избрана поезия, БНР, 1 декември 2017

Разпространява се от:





Щастлива като кучешка опашка

Анна Швиршчинска
ЩАСТЛИВА КАТО КУЧЕШКА ОПАШКА

Издателство за поезия ДА

София 2017
Език - български
Превод - Лъчезар Селяшки
Брой страници: 127
ISBN - 978-619-7082-33-3


Чеслав Милош: "Започнах да превеждам стихотворения на Швиршчинска на английски език още докато тя беше жива и зная, че това бе за нея радост в последното ? боледуване, което завърши със смъртта ? през 1984 г. Понеже фамилното име на авторката е трудно за произнасяне от английско говорящите читатели, тя сама изяви желание да бъде назована Анна Свир, което впрочем беше неин псевдоним във времето на хитлеристката окупация. Стихотворенията ? в моя и на Ленард Нейтън превод се появиха най-напред със заглавие „Щастлива като кучешка опашка“, след това в книгата „Казвам на своето тяло“ през 1996 г. Според мен стихотворенията на Анна Швиршчинска принадлежат към забележителните достижения на световната поезия на ХХ век."



Анна Швиршчинска - "Щастлива като кучешка опашка"
Капитал, 26 октомври 2018


Разпространява се от:












Цочо Бояджиев

Цочо Бояджиев
ОБРАТНОТО НА СЛЪНЧОГЛЕДА

Издателство за поезия ДА

София 2017
Език - български
Брой страници: 223
ISBN - 978-619-7082-32-6

Поезията на Цочо Бояджиев е именно от този вид изкуство, което не подхваща чужди битки. „Обратното на слънчогледа” съдържа стихове, писани от 1970 г. досега. И макар авторът лично да ги е подбрал, тоест, дори да оставим вратата отворена за допускането, че общата им тоналност е регулирана от позицията на една по-нова дата, тонът им впечатлява с единството си, с монохромността си, със своята вярност на себе си. Междувременно, докато тези стихове са били писани, у нас са се случвали преустройства и полуреволюции, социални турбуленции и геополитически преориентации, но подобни външни дразнения не са отразени. Стихотворенията в „Обратното на слънчогледа” не могат да бъдат датирани според съдържанието си, защото политическото изобщо не ги занимава. Социалното присъства единствено като бърз ескиз на лицата наоколо на обществено място. Няма унесени психологизации или ровене из чуждите намерения. Тази поезия дълбае в едно – човешката ситуация – и оттам идва тягата й. Тя е за пътя на живота, за смисъла му, за поносимостта или непоносимостта на неизбежните промени, за силата или безсилието на думите, за света, който носим в паметта си, за смъртта, с която всеки трябва да се научи да живее. Дърво, което „обръща гръб на светлината”, защото „истината за човека е във тъмното”. Очи, които търсят вътрешното слънце.

За постоянството на слънчогледа
Кристин Димитрова, Култура - Брой 39 (3184), 17 ноември 2017




Разпространява се от:







Естествени неща

Красимир Нейков
ЕСТЕСТВЕНИ НЕЩА

Издателство за поезия ДА

София 2017
Език - български
Брой страници: 59
ISBN - 978-619-7082-31-9


Още повече, че поезията в книгата на Нейков не е „площадна“, иска да бъде по-скоро четена, отколкото слушана, макар че поетическото в кратките ? стегнати форми може да бъде уловено с ухото. Да продължа с описанието: тя е от типа разделяне вътре–вън, преди–сега, поезия на травмата. Първото стихотворение – „Картография“, е за запознаване: „Усеща болка при всяко/изместване от идеалната линия“. Поетическият човек следи процесите на болката и я разполага на картата спрямо общото, предразсъдъка, очакванията на другите, света. Следи и описва разминаванията. Това е описание и на зрелостта, защото първоначално човекът следи отстоянията между себе си и света, ориентира се къде е, разбира какъв е, после между себе си и не-себе си (какъв иска да бъде, какъв можеше да бъде). Така разделителните линии са най-малко две.
Най-малко, защото след първото стихотворение поезията започва да става субектна. Появява се другият, всъщност Тя. Третата разделителна линия е между себе си и важния Друг. Колко обвързващо фундаментално може да звучи предположението: ами ако тя чака мен? Или желанието тя да дойде отново сама. Това не е просто любовно, което има характеристика единственост. От една страна, всичко е безименно и отчуждено, от друга, съществува мечтата за плътност на любовното, за пълнота и монолитност. Съвременният герой на тази поезия измисля жената и я иска, но също и когато той реши, я изтрива. Действа острото противоречие между егоистичното аз и необходимостта от Другия. На този етап „само тялото/помни най-важните/детайли/вътре“. Кое е приемливо за другите и кое за мен? Жената сама по себе си също е алиенирана и „ляга сама в леглото“, но той се колебае и „предполага вината ?“. Ето такива неща занимават героя на тази поезия в първата част на книгата.



Жанр и дъжд
Десислава Неделчева, Портал Култура - 17 септември 2018


Разпространява се от:





Топло животно

Златозар Петров
ТОПЛО ЖИВОТНО

Издателство за поезия ДА

София 2017
Език - български
Брой страници: 39
ISBN - 978-619-7082-30-2

Някъде казваш, че намираш първата си книга за слаба. Същевременно издателят на “Топло животно и други стихотворения” (Издателство за поезия ДА, 2017) Силвия Чолева разказваше, че много трудно се съгласяваш на промени по текстовете си. Не вярваш ли в редакцията като необходим процес - или спонтанното излияние ти се струва завършено? Питам и за редакцията като инструмент за живеене - смяташ ли, че животът може да бъде редактиран?
Първата ми книга не е слаба. Тя е кошмарна. Иначе вярвам в съвета на Чехов – не слушай никого, та когато сбъркаш, грешката да е твоя, а не чужда. Животът не може да се редактира, но чувствам, че смъртта може. Имаме вече един пример за това. Не е малко.
Перифразирам твой стих. Къса смелост да легнеш с целия си ръст върху острието ли е поезията? Когато пишеш, болиш или отболяваш? Или единствено мислиш?
Допускам, че поезията е дълга, но излишна смелост. Защото най-често острието е тъпо. Убеден съм, че всеки човек през живота си може да напише едно добро стихотворение. Има между другото такъв поет у нас, с едно хубаво стихотворение – Божидар Божилов. Ако питаш мен, и това не е малко. Но той има над 30 поетически книги. Каква смелост, Боже мой… Когато пиша, гледам да не мисля много, защото иначе ще трябва да спра.

Поетът Златозар Петров: Всичко е справедливо
Антония Апостолова, Литературни разговори - 15 юни 2020




Разпространява се от:





Езикът казва

Амир Ор
ЕЗИКЪТ КАЗВА

Издателство за поезия ДА

София 2017
Език - български
Превод - Антония Апостолова, Роберт Леви
Брой страници: 66
ISBN - 978-619-7082-29-6


Освен поет, Амир Ор е романист и есеист, един от водещите гласове в съвременната световна литература. Роден е в Тел Авив през 1956 г. Има единадесет стихосбирки на иврит. Последните му книги са „Сърце звяр” (2010), „Пророчеството на лудия” (2012), „Плячка” (Избрани поеми 1977-2013) и „Криле” (2015). Преведен е на повече от четиридесет езика, получил е много престижни награди, сред които на Израелското министерство на културата за преводите си от старогръцки език. Работи като редактор на поредицата за поезия „Catuv”, а също и като редактор на международните поетични списания „Атлас” и „Блесок”. Той е национален координатор за инициативата на ООН „Поети за мир”. Амир Ор е един от основателите на Европейска асоциация на програмите по творческо писане (EACWP), на Международния кръг на поетите и на Световно движение за поезия (World Poetry Movement).
Ето какво казват двамата преводачи на Амир Ор - Антония Апостолова и Роберт Леви: "Да превеждаме тази поезия означаваше да се превърнем в поетични археолози, които разкриват натрупани един върху друг смислови пластове изпод любимото на Амир „море и пясък, пясък и море“. Всяка дума е поливалентна, щедро отдава значения, отвежда те навътре и надалеч, чак в Библейско време, така че преводачът се изправя пред изобилие от избори. Това обаче никак не е улеснение. Защото трябва да бъде предаден на български език поет със специфичен облик, при който всекидневното и насъщното се смесват с мистичното, неодушевеното оживява, живото става натюрморт, самите думи стават субекти. Всяка грешка в избора може да потопи поета Амир Ор. Тук още повече трябва да се внимава, защото освен всичко друго преводът засяга повече от два езика: не само български и английски, но и иврит, оригиналният език на написването на стиховете, а този древен език ползва само сегашно, бъдеще и минало свършено време."



Разпространява се от:






Поетът от стъкло

Армандо Ромеро/Armando Romero
ПОЕТЪТ ОТ СТЪКЛО/EL POETA DE VIDRIO

Издателство за поезия ДА

София 2017
Език - български
Превод - Ирен Иванчева, Кирил Мерджански
Брой страници: 98
Edición bilingüe búlgaro-español
ISBN - 978-619-7082-28-9

Поетът от стъкло


Ромеро е пътувал много и това личи в неговите стихотворения. Лирическият герой може да бъде ту в Богота, ту в Чикаго, ту във Венеция, ту да се остави на вълните на Егейско море. И да, съвсем очаквано, пътуването се оказва определящо за човека в тази поезия. Движението, неспирането, желанието за полет – реален и на духа, изграждат личността му.
В стихотворенията се търсят и основанията на самата поезия. „Защитава“ се нейната важност за света, за истината, за опазване на човешкото. Разбира се болезненият път, който често поетът трябва да извърви. Това, че често е „осъден“ на вечна болка. Но това е и болката на хората, която той е способен да приеме и носи.
В поезията на Ромеро ще открием и конкретни социални измерения – особено в тези, свързани със собствената му страна. Тя обаче е и „разговор“ със събратя по перо, отдава почит на учителите, не крие собствените предпочитания на поета – Селин, Паунд, Бродски, Кавафис, Елитис.

С глава при птиците
Катя Атанасова,
Портал Култура - 9 януари 2018




Разпространява се от:





Отново сме поети

Тадеуш Ружевич
НОЖЧЕТО НА ПРОФЕСОРА

Издателство за поезия ДА

София 2017
Език - български
Превод - Вера Деянова
Брой страници: 66
ISBN - 978-619-7082-27-2


Поемата, дала името на книгата, осмисля паметта за миналото. Миналото, което днес е само малко поотдалечено… Героят й, преживял лагерите, проф. Мечислав Порембски, приятел – Мечислав, Мечо, Метек – не разказва за това минало, не си спомня за него. Този, който среща читателя с отгласите от това минало, с невъзможността да бъде изговорено такова, каквото е, с „влаковете“, носели отчаяние и памет за Зло, влакове, които днес „приключват летежа си“, този, който го прави, е слушателят, събеседникът, авторът. Това минало, което в началото на поемата е обобщен образ на зло, отчаяние, страдание, постепенно е „пречупено“ през индивидуалното му човешко преживяване. Делничната среща, закуската с внимание към яйцето (в краткия текст на преводача в края на книгата се подчертава смислообразуващата му функция), обикновените реплики – нищо от това не носи предполагаемия драматизъм, травматичния спомен у някой, който е живял в ада на лагерите. Не, паметта за миналото не се проявява в някаква извънделнична, в изключителна, свръхнатоварена с трагизъм реалност. Нейната болезненост е някак приглушена у самия герой, който я носи. Нещо повече – плътността на образа на това минало се разроява сред днешното. Разроява се в обичайни действия, нормални, наглед дори незначещи кой знае какво разговори. Ножчето, което лагеристът Мечислав носи „в подгъва на раирания си халат“, „странно ножче“, можело да служи за какво ли не, ножче „от века на унищожението“, банален предмет, с банално предназначение, но в място, в което всичко може да бъде приравнено към подобна баналност – страхът, сълзите, издевателството, отчаянието, Злото.

За паметта и човечността, замълчавайки
Катя Атанасова, Портал Култура - 27 юни 2017


Разпространява се от:





Отново сме поети

Богдан Тетовски
ОТНОВО СМЕ ПОЕТИ

Издателство за поезия ДА

София 2017
Език - български
Брой страници: 120
ISBN - 978-619-7082-26-5


Много е хубаво, че читателите могат да се срещнат с поезията на Богдан Тетовски. Издателството заслужава уважение, че се връща към този поет, който е от поколение (Константин Павлов, Владимир Башев, Стефан Цанев, Любомир Левчев, Христо Фотев, Радой Ралин и др.), което отдавна е започнало творческия си път, а доста от емблематичните му представители вече не са между живите. Разбира се, тук „поколение“ споменаваме най-вече в чисто времеви план, а не като идеология, творчески търсения и реализация.
За непознаващите името на Тетовски – поетическите му изяви започват през втората половина на 50-те на миналия век с публикации в тогавашната литературна периодика. Но първата му стихосбирка – „Човекът зад вестника“, излиза точно преди смъртта му през 1998 г. След нея са издадени още две. Богдан Тетовски е първият носител на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“.
Струва ми се, че подборът на стихотворенията в „Отново сме поети“ дава една по-цялостна представа за поезията на Тетовски, за важните теми в нея, за поетическия му език и стил, „удостоверява“ защо той има място в историята на литературата ни, от една страна, и от друга – защо може да е знаков пример за намерен свой език, личен почерк в българската поезия.

Привидно неподвижни думи
Катя Атанасова, Портал Култура - 11 юли 2017


Разпространява се от:








Кого живея?

Костас Монтис
КОГО ЖИВЕЯ?

Издателство за поезия ДА

София 2017
Език - български
Превод - Яна Букова
Художник - Яна Левиева
Брой страници: 255
ISBN - 978-619-7082-25-8


Костас Монтис е роден през 1914 г. в гр. Фамагуста. След 1974 г. прочутото пристанище в източната част на Кипър ще остане в окупираните територии - една от множеството загуби, белязали живота му. Смъртта разграбва детските му години с последователността на древните трагедии. Отправна точка (може би) на плодородната меланхолия, кроткия стоицизъм на стиховете му. На осем години изгубва, в разстояние само на две седмици, двамата си по-големи братя Йоргос и Никос от левкемия и туберкулоза. На десет години е, когато умира от туберкулоза майка му. На шестнайсет остава без баща, сам с трите си по-големи сестри. Съдбата му е изцяло свързана със съдбата на неговия остров. Кипър му причинява радост и болка както живо същество. Като ученик участва в бунта от 1931 г. срещу колониалните власти. Отказва английската стипендия, която му се полага като първенец на класа, както и възможността да следва в Англия. Взема участие във въоръжената освободителна борба 1955-59 г. Турското нашествие през 1974 г. остава за него огромна и незарастваща рана. Избира да бъде пристрастен. Неспособен е да запази дистанция. Превръща острова в цял свят и целия свят в свой остров. Несъществува несправедливост, която да не го засяга - от войната във Виетнам до смъртта на Ян Палах. Нито болка, която да е достатъчно далечна.

Разпространява се от:





Адът без изход

Йоан Ес. Поп
АДЪТ БЕЗ ИЗХОД

Издателство за поезия ДА

София 2016
Език - български
Превод - Лора Ненковска
Брой страници: 75
ISBN - 978-619-7082-24-1


Но за какво ни е пътуването, обикалянето на непознати земи, когато в нас, а и в хората преди нас, а също и дълбоко в семейната история, се крият бездни, които не са разказани. Още повече, че пътуването във вътрешността е единствената посока, която не може да бъде отказана на поета.
Йоан Ес. Поп пише първата си стихосбирка в Йеуд, малко градче в северната част на Румъния, където е разпределен и работи като учител по литература в продължение на шест много дълги години – от 1983 до 1989 г. Това е време, в което все едно всичко е спряло – не се случва нищо, няма никакво движение, няма никаква надежда, все едно онази птица на нещастието – от стиховете му, е разтворила криле над главите на хората, а те вече дори не вдигат глава да я видят.
Лора Ненковска, преводачката, уточнява, че между името на градчето Йууд и думата за ад на румънски език има звукова прилика, която позволява тази игра на думи. Но дори без тази езикова игра, усещането за затвор, като и почти физическото усещане за студ и нещастие, очертават непристъпните граници на онзи безрадостен град.
По думите на Лора Ненковска, Йоан Ес. Поп е един от живите съвременни класици в Румъния, а първата му стихосбирка „Адът без изход“, излязла през 1994 г., е от онези дебюти, които се помнят. Стиховете на Йоан Ес. Поп наистина не приличат на други – той успява да извлече поезия от мрака – от бита, от студа, от болестта, от ярката светлина на голите крушки в общежитието, които убиват всяка надежда, че утре ще бъде по-добър ден. Но въпреки това тук можем да открием ирония – оръжието на слабите, на нещастните, които все не се отказват от битката, а се будят и на следващия ден започват отначало.

За пътниците, странстващи във вътрешността
Оля Стоянова, Портал Култура - 30 ноември 2017


Разпространява се от:




Естествени неща

Ивайло Добрев
ВМЕСТО ГЛАВОБОЛИЕ

Издателство за поезия ДА

София 2016
Език - български
Брой страници: 73
ISBN - 978-619-7082-23-4


първи урок/ брадичката/ докосва/ цигулката// последен урок/ цигулката/ докосва брадичката
(„Уроци по цигулка”)
Това е четвъртата и най-цялостната книга на Ивайло Добрев: изумлението, ядът и примирението на лирическия Аз най-после нежно са сплавени; субектът и обектът в текстовете изобретателно разменят местата си; към нас внезапно надзъртат сюрреалистични гледки; стихотворенията са прецизно изградени, изстудени... и много елегантни; категоричното и енигматичното редуват посланията си; има отправки към разни посоки в историята на българската поезия; накиселява млад и свободолюбив хумор...
точка по точка петно по петно/ едно е ясно/ нищо не е само помежду ни/ всичко е между всички.
Марин Бодаков

Ходене по буквите
Марин Бодаков, Култура - Брой 10 (3155), 17 март 2017


Разпространява се от:













Адът без изход

Красимир Вардиев
С(Р)АМОТА

Издателство за поезия ДА

София 2016
Език - български
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-22-7

Награда за поезия „Иван Николов“ 2017


Красимир Вардиев не се бои да заяви различността си, това е болезнена за читателя поезия, но действаща пречистващо. „С(р)амота“ повдига много екзистенциални въпроси, в същото време е една дълбоко любовна творба. От години не съм срещал книга, която по толкова човешки начин да пресъздава чувството за невъзможност. Невъзможност да обичаме и да бъдем обичани. Такива книги истински липсват на българската литература, а появата им, за съжаление, става все по-голяма рядкост. Владислав Христов Открояваща се поетика, виртуозно леко писане, блестящи еквилибристики, вътрешни отражения в думите, неудържана чувствителност, несдържана чувственост. Поезия, изтъкана от загуби и позитиви, и балансът между тях. Ако някъде изглежда нелицеприятна, отвръщаш лице и четеш със сърцето си. Йорданка Велева

Валентин Дишев и Красимир Вардиев с награда за поезия „Иван Николов“ 2017 г., Аз чета, 22 декемврии 2017

Разпространява се от:











ЗА ТЕБ

Божана Апостолова
ЗА ТЕБ

Издателство за поезия ДА

София 2016
Език - български
Брой страници: 55
ISBN - 978-619-7082-21-0


Смъртта е любов, следователно е не-смърт, „Завинаги“ не оставя място за съмнение: „Влюбена съм в ръцете ти, които отсъстват“. Изключителна е, непобедима е тази поетическа стратегия – дори и в най-страшните си дни, дори и в най-отчаяните си дни да пишеш за любовта, която бди над смъртта, за да я прекрои в не-смърт, в живот. Едно писане на ръба, което обаче винаги остава от страната на надеждата, не на унинието.
Нагоре. Тръгвам. Но не напосоки, не където ми видят очите, а там, където е хоризонтът на събитията, точката на сингулaрността, от която спонтанно избликва любовта, която е поезия, и от която като стихия ме връхлита поезията, която е любов. Поезия Любов…



Поезия Любов
Митко Новков, Литературен вестник - 28 юли 2016


Разпространява се от:













Питай вятъра

Олав Х. Хауге
ПИТАЙ ВЯТЪРА

Издателство за поезия ДА

София 2016
Език - български
Превод - Мария Николова
Брой страници: 126
ISBN - 978-619-7082-20-3

Има и такива поети, чиито стихове представляват едно непрекъснато търсене на корените на поезията. Всеки стих е опит за отмятане на онзи воал, който загръща предметите, природата, човека до нас, опит за достигане до онова, чието съществуване чувството сляпо напипва – опит за познаване на истинската същност на нещата. По съществото си това усилие наподобява (ако използваме тази метафора) пълнене на сито с вода – но за разлика от пълненето на ситото, това усилие съвсем не е напразно. Искат се много упоритост, много отдаденост и, най-вече, много обич към света, за да се връщаш отново и отново към загадките му, да ги въртиш и преобръщаш и да опитваш на вкус думите, за да видиш кои ще паснат.

Такъв поет е норвежецът Олав Х. Хауге, чиято единствена издадена у нас стихосбирка – „Питай вятъра“ (Издателство за поезия ДА, София, 2016), разкрива един конкретен, оголващ, лишен от излишъци и украшения, но чувствителен поглед, способен да съзира точно, поради неспособността си изкуствено да украсява и разкрасява. Хауге е своеобразно изключение в модерната литература на ХХ век – роден през 1908 г. в село в Западна Норвегия, поетът никога не напуска родното си място и там умира през 1994 г. Син на фермери, той работи като градинар през целия си живот и, както сам казва, с поезия се занимава, когато му остане време. Този отпечатък лежи върху цялото му творчество и е всъщност една от основните му характеристики – Хауге пише за онова, което познава със сетивата си, а то е животът сред норвежките планини, в които всичко сякаш се подчинява на по-древни от човешките закони. Основен закон изглежда е този на простотата – простота в картините, но и в думите. Именно него поетът прилага към поезията си – например в „Зелени ябълки“:

Олав Х. Хауге и поезията като пълнота на живота
Ралица Райкова, Портал Култура - 23 юни 2021


Разпространява се от:



МНОГО ПО-КЪСНО

Теодора Куцарова
МНОГО ПО-КЪСНО

Издателство за поезия ДА

София 2016
Език - български
Брой страници: 95
ISBN - 978-619-7082-19-7


Това е поезия без орнаменти, без всякакви заврънкулки и украшения -крайно лаконична и въпреки това оставяща оаромно пространство от недоизказаност, аура от хипотетични смиели и пътища, по които всеки трябва да проходи сам.
Детството, любовта, поетичният усет за ставащите навред край нас малки чудеса, драматичните разриви между хората, които разпукват човешкото - това са големите теми на Теодора Куцарова. Простотата и непреднамереността са основните оръжия на нейната поезия - те сгъстяват поетичното, оживяват го така, както пулсациите на сърцето оживяват тялото. И нещо много важно: това е отворен свят, в него няма изолирани пространства, няма убежища, в които можеш да се скриеш, няма маски, с които можеш да подмениш истинското си лице.

Едвин Сугарев

Изпитвам особено сродство с минималистичната поетика на Теодора Куцарова. И нека веднага заявя, че тя притежава разпознаваем почерк. Почерк, който страни от афористичността, но същевременно с това прямо излага едно графично, нещо повече, едно неподправено трагично възприятие на действителността. Почерк, който е крайно интровертен - и затова се оттласква от баналността на езиковите компромиси - и по неизбежност става универсален. Почерк, който не търпи възражения. Пред нас е поезия, която не лъже - дори да се самонаранява.
Марин Бодаков

Безкомпромисна в болката
Евелина Митева, Култура - Брой 5 (3150), 10 февруари 2017


Разпространява се от:





ИМЕТО НА ЕЗИКА

Гойко Божович
ИМЕТО НА ЕЗИКА

Издателство за поезия ДА

София 2016
Език - български
Превод - Людмила Миндова
Брой страници: 46
ISBN - 978-619-7082-18-0


Гойко Божович (1972, Плевля) e поет, литературен критик и есеист, главен редактор на белградското издателство „Архипелаг”. Той пише своите стихотворения като археолог, който споделя с нас не за откритото по време на разкопките, а за това, което няма да бъде открито никога. А е така, защото това са разкопки навътре в нас и те винаги са осъществявани от първо лице. Лирическият Аз на Божович живее сред повторенията, на фона на войната; и изглежда странно спокоен насред хроничната катастрофа. Неговото качество е да вижда рядкостите, но да ги загатва приглушено, едва-едва, за да е сигурен, че ще ги опази. Леденият дъх на митологията лизва поетическото слово – и го вмраморява. Сам Божович наблюдава как всичко чезне… и затова превръща всеки човек в Човека. Пред неговите безнадеждни обобщения читателят няма как да остане безразличен.


Разпространява се от:







ИМЕТО НА ЕЗИКА

Цочо Бояджиев
КНИГА НА ИРОНИИТЕ
И ОПРОЩЕНИЯТА

Издателство за поезия ДА

София 2016
Език - български
Брой страници: 75
ISBN - 978-619-7082-17-3


„Стихове за същностното. Сътворени са от поет, чиито мисли и чувства се отнасят до действително значимото, намерено от търсещия дух. Стихове, изповядващи преживяното от сърцето и съзнанието, възприели многоликия живот с различните му измерения, наричани от нас надежда и тъга, порив, болка и благодат. Стихове, които ще запомним и ще препрочитаме, защото са онова въздействащо единство на образи и прозрения, което прави от поезията опорна точка и хоризонт в нелекия път на познанието и самопознанието.“


Книга на ирониите и опрощенията
Божидар Кунчев, Портал Култура - 28 юли 2016


Разпространява се от:












Това-онова

Крум Ацев
ТОВА-ОНОВА

Издателство за поезия ДА

София 2015
Език - български
Илюстрации - Капка Кънева
Брой страници: 96
ISBN - 978-619-7082-16-6


Изток без Изток. Запад без Запад. Мистика без мистика. Усилие без усилие. Кой беше Крум. Какъв беше. На представянето на „Това-онова” (издателство за поезия „ДА”, 2016) стана дума, че по даоистки, Крум Ацев e внушавал дълбока вътрешна Пустота. Според едни тълкувания, жените се втурвали да запълват въпросната Пустота… А според мен, запълваха я думите ни, изумлението ни от Китай, потребността ни от мъдрост. Големият преводач оставаше чепат и непроницаем - дори когато през десетилетията сам се е превеждал в стиховете, до които получаваме достъп сега. Той ни отвръщаше другояче. На западните брътвежи реагираше малословно, но репликите му бяха опнати от бистра, безмерна свобода. Такива са и стихотворенията му в „Това-онова” – отворени към сезоните в природата (и човека), объркващи с причудливостта на естеството си, с жилави и изящни есенции. Стихотворения на човек „не на фокус”.
Художничката на книгата „Това-онова” Капка Кънева, с която Крум Ацев започна работата по знаменития том „Бели облаци” (от древнокитайската поезия до японските тристишия хайку), публикуван след смъртта му, припомни колко недиалогичен беше този човек, който обаче все пак премисляше - и се съобразяваше - с някои предложения.

Човек от живот
Марин Бодаков, Култура - Брой 22 (3124), 17 юни 2016


Разпространява се от:





Невидима ръка

Адам Загаевски
НЕВИДИМА РЪКА

Издателство за поезия ДА

София 2015
Език - български
Превод - Силвия Борисова
Брой страници: 112
ISBN - 978-619-7082-15-9


Заради строгата страст и страстното любопитство към живота на предметите и на света, към чудесата на живота, към живописта и музиката. Заради звънката и гръмка тишина в поезията му, която често търси епифанията. Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на одобрението, подкрепата, възхитата от света като цяло – а това е винаги по-трудно от протеста, критиката, иронията. Като цяло – да, но „опитай да възпееш осакатения свят“, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години. Затова Сюзън Зонтаг пише: „Загаевски не е естет. В поезията е задължителна по-висшата мяра – горко на писател, който поставя красотата над истината“.
За Адам Загаевски Йосиф Бродски казва: „Рядко се случва музата на поезията да говори толкова чисто и толкова силно. Забележителен диалог между Евтерпа и Клио…“.
Чеслав Милош: „Намирам у Загаевски стихове, които бих искал да са мои — например:
Пия от малкия извор,
моята жажда е по-голяма от океана.“



„Невидима ръка“ от Адам Загаевски в превод на Силвия Борисова,

Разпространява се от:









Живо месо

Пейчо Кънев
ЖИВО МЕСО

Издателство за поезия ДА

София 2015
Език - български
Брой страници: 76
ISBN - 978-619-7082-14-2


Досадно е, когато трябва да се каже нещо препоръчително за сериозен автор, който има няколко издадени книги. Такъв е случаят с Пейчо Кънев. Но няма как да не отбележим една отличителна негова черта, особено характерна за „Живо месо”: внимателното изписване на думите; старанието, с което пълноводната, светлокафява река подрежда своите камъчета.
Елин Рахнев

Пейчо Кънев изгражда своите стихотворения както се изгражда тухлена стена – с кратки, бавни или бързи фрази, само за да разбие накрая с един замах тези стена или просто да й обърне гръб. И в двата случая поетическия жест е продиктуван от безпокойството за пътя, по който върви светът. Безпокойство, замесено от материята на обичащото омерзение и съпътстващия ужас. Този поет вярва, че нещата се случват само, за да се провалят и, проваляйки се, да ни напомнят за нашата отговорност. Чиста, силна поезия от поредния сирак на тишината.
Иво Рафаилов


Разпространява се от:







Битката за теб

Марин Бодаков
БИТКАТА ЗА ТЕБ

Издателство за поезия ДА

София 2016
Език - български
Илюстрации - Кирил Златков
Брой страници: 68
ISBN - 978-619-7082-13-5


"Битката е между мен и мен, но аз търпя и друго движение в момента - преди фаворизирах мига, смятах, че това е изключителното събитие в изкуството. Сега ми се струва, че все повече се приближавам към разказа, търся добрия разказ, с който да кажа: "Да, и лошите мигове са ценни." Това призна в студиото на "Денят започва с култура" журналистът и поет Марин Бодаков по повод новата си поетична книга - "Битката за теб". "Въпросът е да улуча коя точно е моята битка и да не позволя да бъда въвличан в чужди битки и да взимам страна във воини, които не са мои. Мисля, че това е основната битка, която води всеки един от нас", сподели още авторът.
Ето какво пише Кирил Василев за книгата: Един от парадоксите на тази книга е, че близостта до мрака и усилието да се изоставят надеждата и желанието оголват още повече реалността на любовта, която единствена вижда отделния и отделното. Вижда го отвъд смъртта. И затова „благодаря“ е думата на всички думи.



За "кого" е битката за теб
Евелина Митева, Литературен вестник / Брой 3, год. 26, 25-31 януари 2017


Разпространява се от:






Площите на паметта

Херман де Конинк
ПЛОЩИТЕ НА ПАМЕТТА

Издателство за поезия ДА

София 2015
Език - български
Превод - Боряна Кацарска
Брой страници: 156
ISBN - 978-619-7082-12-8


Има поезии, които са по особен начин близки, макар езикът, на който говорят, да кънти леко отстранено, чуждеещо из вътрешните пространства на четящия. Като музика на неовладяна нова реч, която обаче успява да въздейства по някакъв отвъддумен начин. Поезията на белгийския поет Херман де Конинк беше огледален сучай.
Поет, журналист и есеист. Определя себе си като „неореалист“, който желае поезията му да е достъпна, т.е. езикът ? да говори на обикновения човек. Най-малкото, което можем да кажем, е че владее думите, които черпи от най-обикновени събития и предмети около себе си и чрез които успява да преконструира и предаде по нов начин вече познатото.
Именно там се проявява силата му да стопява тривиалното и ежедневното в един по своему тих, смирен в известен смисъл поток, който играе не само с думите, но и с връзките между тях. Атмосферата, която поезията му създава е сплетена с определен меланхоличен, неостър екзистенциализъм, като тип преживян език, който не се бунтува в революции, нито разказва приказки край огъня, а по съзряло-помъдрял начин обговаря самата битийна текстура.

Херман де Конинк: Площите на паметта
Blog of Ivan, 3 февруари 2019


Разпространява се от:








Томаж Шаламун

Томаж Шаламун
КОЙ КОЙ Е

Издателство за поезия ДА

София 2015
Език - български
Превод - Людмила Миндова
Брой страници: 161
ISBN - 978-619-7082-11-1


Когато говорехме с Томаж, имах чувството, че Павезе, Вайехо, Милош... са някъде тук край нас, наблизо. Бях момче, все още неовладяло иронията, гледах го с широко отворени очи, защото той някак си въплъщаваше възможностите на поезията... Научи ме, че трябва да реагирам на нещата, да не бъда такъв, каквито обичайно са словенците, да не се презастраховам с прекомерен патос, преклонение и комплименти. Творчеството на Шаламун е огромно. То е стая с много врати. Урош Зупан В поезията си Томаж Шаламун прекрачваше граници, бариери и препятствия, понеже самият той постоянно живееше в много езици и култури. Беше ходещ парадокс: поезията от недрата на народната култура при него звучеше като взрив и въпреки неприятните последици и наказанията той не се страхуваше да се присмее на „великата литургия на словенския език", докато във всекидневния си живот се превръщаше в господин с виенски маниери и средноевропейска жизнерадост. Алеш Дебеляк В поезията на Томаж открихме нещо чуждо и свое едновременно. Нещо, за което самите ние в началото на деветдесетте се смятахме за неспособни. Тук имаше и хумор, и патос, тук имаше необуздаемо въображение, което ни изглеждаше колкото дълбоко лично и политически предопределено, толкова и някак неестествено универсално и космическо, но най-вече - нещо, твърдоглаво бликащо живот. Джошуа Бекман Почти всички читатели на Шаламун чувстват срещата с поезията му като откровение. Скок в магмата на езика, скок светкавичен и непредсказуем, защото зависи не от теб, а от тази поезия, която те прави веднъж и завинаги част от себе си. Не знам как се излиза от книга на Шаламун, но не ми и трябва. В нея има твърде много коридори към други, все още непрочетени и тепърва предстоящи книги. Коридори, за които едва ли един живот стига. Людмила Миндова

Ти си гений Томаж Шаламун
Силвия Чолева, Програма Христо Ботев, "Артефир", 16.11.2015


Разпространява се от:




Енис Батур

Енис Батур
КОЙ СИ, КАКВО СИ?

Издателство за поезия ДА

София 2015
Език - български
Превод - Хюсеин Мевсим
Брой страници: 109
ISBN - 978-619-7082-10-4


В едно интервю известният турски кинорежисьор Нури Билге Джейлан казва: „Правя филми, за да изследвам природата на човека. Опитвам се да разбера тъмната страна на живота.“ Във филмите си той прави дисекция на обикновения човек. Енис Батур дисектира себе си, интелектуалеца, историята, класиците. Докато Джейлан се опитва да освети тъмната част от човешкия характер, Батур изследва тъмната страна на света, но не се мъчи да го осветли, а оставя читателя сам да излезе от тази тъмнина, да намери посоката си, да преосмисли битието си. Той е само наблюдател. Общото между Джейлан и Батур е стремежът им към опознаване, изследване на човека, живота, света. Двамата разсъждават от различни гледни точки, но задават едни и същи въпроси: Кой си? Какво си?
За него писането е свещенодействие и в същото време вид вдишване и издишване, чрез което се поддържа жив. Той не съществува на този свят, само защото се е родил, а живее в този свят, като „прескача“ до миналите векове, търси пролука да погледне към бъдещето. Ясно осъзнава мисията си на поет, писател и с виртуозно майсторство подрежда думите в текст. Сам Енис Батур дава в Речника в книгата следното определение за поезията онази дейност, която започва вътре в мидата, когато тя стигне дъното и се затвори. Енис Батур се чете трудно, но се превежда още по-трудно.

Кой си, Енис Батур, какво си?
Айше Рубева, Литературен вестник, Год. 24, бр. 36, 11-17 ноември 2015, с. 3


Разпространява се от:






Повторения

Мария П. Василева
ПОВТОРЕНИЯ

Издателство за поезия ДА

София 2015
Език - български
Брой страници: 48
ISBN - 978-619-7082-09-8


Какво може да се очаква от книга, която повтаря заглавието си още на корицата? Всъщност стихосбирката „Повторения” на Мария Василева не го повтаря, а то е изписано 1,5 пъти, имаме едно цяло и едно разполовено заглавие, едно ненатрапчиво и смалено, и друго, с по-голям шрифт, но разместено, пренесено на задната корица. И още един въпрос. Може ли да наречем поезия в модерния и необходим смисъл на думата „повторения“ – текстове? Нали художественото слово издига себе си чрез новаторство и неповторимост и се снижава, допусне ли повтаряне (на нещо вече случило се, вече известно като вербален артефакт)? Книгата смело се представя чрез нонсенс, поезия, изграждаща повторения. И те са дублирани на корицата, защото вътре в стихотворенията, ако се четат поотделно, стават неуловими, загатнати, скрити на пръв поглед. Няма познати поетични конструкции или „аранжименти” и римейк на други, стари творби. В тази книга, за моя неочаквана изненада, открих поезия, която не прилича на вече познатото, което съм прочела, обговаряла и съпоставяла досега. „Интровертната поезия на Мария Василева” (според Кристин Димитрова), стихотворенията (или стихотворението, заради неотграничимостта на текстовете един от друг в книгата) инспирираха у мен един уют, комфорт, спокойствие, въпреки своята новост. Нямаше я конфронтацията между абсолютно непознатия текст и вътрешните ми „пирамиди” от мислени текстове и нагласи. Няма го моето „съпротивление” към тези дълго премислени „повторения” (цели 7 години след първата стихосбирка!). Когато четящият се остави на стиховете в книжката, усещането е сякаш той е част от ставащото на „този нисък бряг”. А случващото се е не друго, а приливи и отливи, вълни от стихотворен ритъм, образи и картини, които прииждат и се отдръпват, отново и отново, в своето премерено и неотменно повторение.

Прииждащите повторения на Мария Василева
Иглика Дионисиева, Литературен вестник, Год. 24, бр. 41/42 16-31 декември 2015, с. 6


Разпространява се от:





Скъпа госпожо Шуберт

Ева Липска
СКЪПА ГОСПОЖО ШУБЕРТ

Издателство за поезия ДА

София 2014
Език - български
Превод - Вера Деянова
Брой страници: 104
ISBN - 978-619-7082-08-1


Себастиан Кудас: Това не беше просто едно падане. Хората я събориха.
- Да. Тогава действително започна нова епоха в Европа. Разбира се, гледахме постоянно телевизия. Знаехме, че започват промени, но не и каква ще бъде посоката на всички тези преобразувания. Усещането беше като при прехода между двата века - ХХ и ХХІ. Тепърва щеше да се формира Европейският съюз такъв, какъвто го познаваме днес, всичко едва започваше, без никакъв по-специален ориентир. По-късно, през 1990 г., моят приятел, историкът Владислав Бартошевски, човек-институция у нас, го назначиха посланик в Австрия и тогава той ме попита дали бих искала да работя в Полския институт във Виена. Изобщо не съм си представяла, че някога мога да стана държавен чиновник. Но Бартошевски заложи на патриотичната тоналност: „Но това е нова Полша, Ева”, „Родината те зове”... И се съгласих, но само за една година. Станаха обаче цели десет...
- Днес, когато теглите чертата...
- ... позитивите са много повече от негативите. Най-после престанахме да просим за паспорти. Почти изчезна представата за граница. Появи се усещането, че светът се приближава до нас. Поляците вече пътуват и работят из цяла Европа.


В часа на скептицизма
Разговор с Ева Липска по повод книгата й „Скъпа госпожо Шуберт...”,
Култура - Брой 6 (3063), 13 февруари 2015


Разпространява се от:





Навътре

Стефан Иванов
НАВЪТРЕ

Издателство за поезия ДА

София 2014
Език - български
Брой страници: 124
ISBN - 978-619-7082-07-4


Новата ти стихосбирка „Навътре“ излезе пет години след предишната „Списъци“. Как се промени за тези пет години? Има ли нещо, което през 2009 не би написал, а го има в „Навътре“?
Голяма част от предишната е писана в Париж, докато учех там, и е доста по-сурова, затворена, отчуждена и дори, може би, неразбираема. Така ми се вижда днес. Може и да греша. Преди пет години смятах, че е изпълнена с любопитство, с разбиране и с обич към случките на всекидневието. Към грозното и красивото. Към заобикалящото ни като цяло. Към случайните гледки, на които човек е свидетел. И от които нещо в теб казва „щрак“, шашнат си, мръднало е нещо, започва верижна реакция, колелото се завърта и писането вече не е игра на думи или упражнение. Нещо е блеснало за миг и можеш да се опиташ да регистрираш блясъка. Да го хванеш. Ще дам пример. Първото стихотворение в „Списъци“ е за една подобна софийска случка. Чаках за сандвич на опашка от десетина човека, бях някъде по средата. Някой ме потупа по рамото. Беше клошарка. „Господине, колко е часът?“, каза тя. „Един и половина“, отвърнах. Тя се разрида, докосна ме по лакътя. Държеше календарче с Богородица и Младенеца. „Не искам да го купя“, казах й. „За тебе е“, отвърна тя. Взех го. Минута по-късно пак ме потупа, държеше химикалка. „Не мога да я взема“ казах. „Това е нещо важно за теб“ – и ми я натика в ръцете. Взех сандвича, седнах, започнах да ям. Тя се приближи, загледах се – в счупените й нокти, в ожулените й ръце, в износените обувки. Подаде ми един лев. Излезе, без да погледне или заговори друг.


Стефан Иванов: Времето ни рони и трябва да полагаме усилия за близост
Светла Енчева, Маргиналия, 6 февруари, 2015
Разпространява се от:





Таралежово слънце

Мартин Костов
ДОМ

Издателство за поезия ДА

София 2014
Език - български
Брой страници: 104
ISBN - 978-619-7082-06-7


Започнах да чета Мартин Костов отзад напред, тоест сблъсках се първо с „Февруари” и след това влязох в неговия „Дом”. За да остана и да видя пространството или бездната от липса на дома му през своите очи.
Още с тази своя първа книга това момче категорично заявява, че е влязло в дома на българската литература, за да остане. Без значение, дали литературата е съгласна с този факт или не. Насилствено нахлуване в тялото й или споделена любов… това се разбира от следващите книги на Мартин Костов. Тоест, прочетете ги веднага, за да разплетете интригата. Лично за мен той остава категорично. Но сега за „Дом”, която той издава само на 17 (Издателство за поезия „ДА“, 2014).
Темата за дома, неговата липса в буквален и преносен смисъл, безкрайността и безнадеждността на търсенето му в другия, е водеща за текстовете в тази книга. А думите им са път и спасение, и сякаш единствена възможност за живот сред бездомността.
Човекът в тези текстове търси дом за душата си в тялото. Своето и това на другия. А там е празно и пълно едновременно. Страшно и уютно. Тъмно и светло. Детайл по детайл той описва този дом – тухла, кабел, стени, клечка…строи илюзия като антидот на възможната лудост.
Той иска да остане някъде, на място, което да нарече свое. И във време, което да сподели.


Мартин Костов – “Дом” или къде живее душата
Ива Спиридонова, списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017


Разпространява се от:







Таралежово слънце

Иван Херцег
НЕПРАВИЛНОСТИ

Издателство за поезия ДА

София 2014
Език - български
Превод - Людмила Миндова
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-05-0


В своята книга „Неправилност" Херцег диалогизира за любовта, желанието, отделянето от света, за надеждите, далечините, бягствата, за празнотата, изгубеността и дезориентацията на крехката общност от двама. В тези стихотворения диалогът преминава в монолог - в последния, граничен и често съдбовен говор на границата на смисъла и значенията след реалния, тотален и абсолютно недвусмислен провал. След бягството в не-времето, в нищото, след скока в реално невъзможното, еднакво далеч и от мъртвите, и отживите.
Ервин Яхич, хърватски поет, критик, есеист
В стихосбирката „Неправилности" Иван Херцег почти обсесивно тематизира - само на пръв поглед абсурдно - отсъстващото присъствие и присъстващото отсъствие. В стихотворенията от тази книга отсъствието и присъствието са всичко: обичаният човек, думите, понятията, образите, конкретната реалност, всемирът, отвъдността... Давор Шалат, хърватски поет, преводач, литературен критик Поетиката на Иван Херцег е по следите на онези поетики, които се обръщат към един изпълнен със знаци свят. Плащ от знаци, който покрива света; плащ, за който мисли Мишел Фуко, когато пише за думите и нещата.
Никола Петкович, хърватски поет, есеист, литературовед

Иван Херцег в София
Марин Бодаков, К – вестник за критика, дебати и културни удоволствия, К-49 – брой 36, 22 ноември 2019


Разпространява се от:






Американски поеми

Иван Христов
АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ

Издателство за поезия ДА

София 2013
Език - български
Брой страници: 84
ISBN - 978-619-7082-04-3


Поетичната книга "Американски поеми" на Иван Христов се появи при мен неочаквано след препоръка на приятелка. Признавам, че не съм запозната с творчеството му и, разбираемо, това някак ме разлюбопитства какви точно са стихотворенията. Обикновено, когато българин прелети до САЩ в Америка, толкова впечатления се втурват към съзнанието и душата му, че вероятността да напише стихотворение изобщо не е изненадваща. Е, качеството на стиховете на Иван действително ме оставиха приятно изненадана.
Малката стихосбирка е двуезична благодарение на превода на американката Анджела Родел. За англоговорящ читател тази особеност всъщност е немалко предимство, просто защото така може да сравнява и двете версии на едно стихотворение и да се наслаждава на четенето. Със сигурност мога да заявя, че Анджела е свършила отлична работа, превеждайки съдържанието, духа и емоционалния заряд на стихотворенията на Иван Христов. И, смея да твърдя, да се направи това, не е лесно. Българският и английският език се съотнасят лингвистично и, по-важното - поетично - така както е необходимо, когато се превежда поезия - само ако поетът и преводачът му имат също така "магическата" връзка и двамата да харесват общата си работа и да се стремят да достигнат добро качество за евентуалния читател.

За стихосбирката "Американски поеми" на Иван Христов
Юлияна Тодорова, Електронно списание LiterNet, 17 септември 2015


Разпространява се от:







Край на носталгията

Алеш Дебеляк
КРАЙ НА НОСТАЛГИЯТА

Издателство за поезия ДА

София 2013
Език - български
Превод: Людмила Миндова
Брой страници: 94
ISBN - 978-619-7082-03-6


Големият словенски и европейски поет пристигна за първи път у нас през 2013 година на първия Литературен фестивал. Току-що беше излязла неговата първа стихосбирка на български език „Край на носталгията“ в превод на Людмила Миндова. Тогава прочетохме на глас стиховете му, разговаряхме за балканските работи, балканските мостове и за това, че когато чете, човекът е гражданин на света. Сега, две години по-късно, Алеш Дебеляк (1961-2016) вече е в по-добрия свят... На 28 януари нашият свят загуби и този поет. Още една след смъртта в края на 2014 на Томаж Шаламун. Дебеляк беше свързан духовно и приятелски с големите литературни имена на съвремието ни. Преподавател, есеист, колумнист, автор на 14 книги с есета и на 8 с поезия. Стиховете му са превеждани на различни езици, награждаван и обичан поет.
В текста си за Дебеляк в книгата му с избрано на български „Край на носталгията“ Георги Господинов написа: в тази поезия детето, светът и поезията се сливат в едно. Самият Дебеляк в есето си „Републиката на буквите“ казва: Аз съм обикновен човек на модерното време. Използвам книгата, за да си потърся подслон, бил той и временен, в пастишите на разказаното и преживяното, на реалността и фантазията. Разгръщам книгите, не пия и не шофирам: предпочитам да пуша и летя, директно през тунела под града и през централния площад, за да прелетя за миг под стария чинар до императорския мост и после да изникна между аркадите на примамливите витрини.


Алеш Дебеляк: Смъртта те прави вечност
Програма Христо Ботев, 4 февруари 2016


Разпространява се от:



Таралежово слънце

Ларш Собю Кристенсен
ТАРАЛЕЖОВО СЛЪНЦЕ

Издателство за поезия ДА

София 2013
Език - български
Превод: Анюта Качева
Брой страници: 84
ISBN - 978-619-7082-02-9


Сега, когато е много по-трудно да отстояваш и да казваш ДА на поезията, точно сега се появи и първата книга на издателство за поезия „ДА” – „Таралежово слънце” на Ларш Собю Кристенсен. Зад тази стихосбирка стоят много хора. Ще започна с преводача Анюта Качева, благодарение на която познаваме прозата на този световноизвестен норвежки писател, роден в Осло. Графичното оформление е дeло на Надежда Олег Ляхова. Редактори са Силвия Чолева и Калоян Игнатовски. Ларш Собю Кристeнсен е добре познат на българския читател предимно като прозаик, но всъщност той започва своя творчески път именно като поет. И досега не спира да пише поезия. Разбира се, това се усеща и в неговата проза, но сега имаме възможността да се насладим изцяло на поетичното му слово. „Таралежово слънце” е стихосбирка, разделена на три части, всяка от които има свой собствен замисъл. Но има и нещо обединяващо между тях и това е темата за времето. Подобно на „Книга на Еклисиаста или Проповедника” Ларш Собю Кристенсен има своя „Календар за тревожни умове”.

Ларш Собю Кристенсен е поет Сътворител. Затова той прави с времето каквото си иска. Времето като: „секундно цвете/ красива като състезателна кола/ и хербарий”. Времето в неговата цялост: „почувствай годишните кръгова как изтичат/ между пръстите ти…” Времето на словото: „животът е по-кратък от изговореното време/ устата е ковчег”. Времето, превърнато в миг: „стоя в сянката на дърво/ и вписвам името си в кората на дървото/ вече съм забравен/ а ти, дете, ще ме запомниш точно затова”. Времето като огледало: „разкажи градовете назад до огъня/ разкажи хората до първичния им дом”. Осъзнато време: „това е малко частица от време/ това е просто малко време”.

Ларш Собю Кристенсен казва своето "ДА"
Литературен вестник, бр. 41/2013


Разпространява се от:





Северна тетрадка

Марин Бодаков
СЕВЕРНА ТЕТРАДКА

Издателство за поезия ДА

София 2013
Език - български
Илюстрации - Кирил Златков
Брой страници: 64

ISBN - 978-619-7082-01-2


Думите на Марин опипват сигурните, неподвеждащи територии. – И те се оказват малки, причудливи, разпилени – части от различни цялости. Думите на Марин по правило явяват. Затова текстовете му за едни са трудноразбираеми, за други – саморазбиращи се: напомнят онтични фрагменти, недоказуеми наличности. Думите на Марин явяват малките разтърсващи неща, които всички носим, но скриваме, които толкова отдавна не искаме да знаем за себе си, че вече наистина не ги знаем. С наивистична директност Северна тетрадка ни изправя пред всепоглъщащите им мащаби, като просто припомня колко самите ние сме малки, измерими с не повече от тях. И с овладяна тъга разгръща един екзистенциалистки план на самоопознаването. Човекът от Тетрадката негласно признава: най-многото, за което мога да пиша, съм аз, но това аз дори не е цялост – моето аз са проговарящите мои части, всяка от които еднакво ми и не ми принадлежи. Признание, проектирано в откъслечни, плахи, но чувствени образи; в пулсации на разпиляване и събиране на аза; в спокойни откази… – за да остане трайната алюзия за поетичното. Това впрочем е много, твърде много за неговата неуловима субстанция. То е като да направиш поетичното, без да го докосваш, като да го изречеш, без да го назоваваш. Тетрадката успява – без никаква натрапеност, само с отнемания, докато се усетиш в пространство от намеци – съвсем обратно на вкоренената бодлерианска гора от символи; докато разбереш, че си на границата на разбираемото – в нещо като експеримент докъде може да се отнема изказ, без да изчезне смисълът; докато се запиташ кой е минимумът думи, правещи смисъл.


Около поетиката на несъмненото (по „Северна тетрадка“ на Марин Бодаков)
Елка Димитрова, Литературен вестник / Брой 25, год. 23, 02-08 юли 2014


Разпространява се от:




2021 - 2024 © Издателство за поезия ДА. Всички права са запазени. | Контакт