|
|
 |
|
|
Кристин Димитрова
КВАРТАЛНА АНТРОПОЛОГИЯ
Издателство за поезия ДА
София 2026
Език - български
Брой страници: 72
ISBN - 978-619-7082-98-2
"Кристин Димитрова е сред водещите имена на съвременната българска литература – поет, белетрист, преводач, изследовател. Затова не може да не радва появата на новата ? поетична книга „Квартална антропология“. В нея Кристин е вярна на себе си с неочакваните обрати в стихотворенията ?, с уж привидно семплото разказване, зад което се крият дълбоки метафизични напластявания, с умелото владеене на езика и оригиналните и стройни метафори. Изобщо Кристин Димитрова и с „Квартална антропология“ за пореден път доказва високия си поетичен талант."
Митко Новков
"За мен "Квартална антропология" е още по-въздействащо продължение на много силната ? предишна стихосбирка "Уважаеми пътници". С този сборник стихове Кристин Димитрова отново показва, че ненапразно има запазено място след майсторите на съвреманната българска, а и не само, поезия и всяка нейна нова книга е лтературно събитие."
Петър Чухов
Разпространява се от:
Том Филипс
АВТОПОРТРЕТ С ТЮТЮНЕВИ МУСТАЦИ
СТИХОВЕ ОТ СОФИЙСКИТЕ МИ ДНИ
Издателство за поезия ДА
София 2026
Език - български
Превод - Кристин Димитрова
Брой страници: 76
ISBN - 978-619-7082-97-5
"Това е втората стихосбирка, публикувана в България от английския поет Том Филипс. В нея той размишлява върху живота си в София и изследва физическите, психическите и емоционалните пейзажи, с които се сблъсква в ежедневието си тук. Въпреки че по-голямата част от стихотворенията са написани първоначално на български, сборникът включва и редица английски стихотворения на Том, написани, докато е живял в София, и преведени от български автори."
Кристин Димитрова
"Още с първата си книга, публикувана у нас, „Непознати преводи“ („Скалино“, 2016), Том Филипс стана известен като деликатен пътешественик между културни и литературни традиции. Той осъществи едно пътешествие от Запад на Изток, от Европа към Балканите, от Великобритания към България, от английския език към българския език, но остана верен на една своя изначална родина и това е родината на Поезията. Според мен в тази своя нова книга той осъществява и едно ново пътешествие – от голямото към малкото, от света към дома, от тялото към сърцето, от убеждението към напомнянето."
Иван Христов
Разпространява се от:
Георги Борисов
НА ЕДИН ДЪХ
Издателство за поезия ДА
София 2025
Език - български
Брой страници: 146
ISBN - 978-619-7082-96-8
Книгата събира поетични фрагменти и стихотворения, отлежавали с години в бележниците на поета, част от тях – публикувани в том първи на издадения през 2024-а двутомник „Моите истории“. В краткия си послепис, озаглавен „Наказаните стихотворения“, Георги Борисов споделя: „Писал съм ги наистина на един дъх, за броени минути или, хайде, за час-два, без да вдигам глава и перо от хартията… Повечето съм нахвърлял, за да се поразкърша, наглася, настроя, преди аз самият да се „хвърля в солената бездна“. Как се отнасям към тях ли? Изненадаха ме, най-общо казано. Сториха ми се несправедливо принесени в жертва на пламтящото езическо божество, наречено поезия; бяха като деца, напъдени в съседната стая да учат и рисуват слънца и човечета, докато навън големите празнуват. И ме заболя сърцето.“
Сега тези пренебрегвани деца на поета вече имат щастливата съдба да бъдат приютени между кориците на най-новата му стихосбирка „На един дъх“. Това е срещата с многообразието на поетическото майсторство на Георги Борисов.
Георги Борисов. Този непоправим единак. Следващ винаги една, сякаш заинатена последователност – да е независим, да не изменя на себе си, да бъде това, което е в него, което гори от жизненост и настоява да се прояви...
Иван Теофилов
Разпространява се от:
Валери Вергилов
ЗА МАЛКО НА ЗЕМЯТА
Издателство за поезия ДА
София 2025
Език - български
Брой страници: 52
ISBN - 978-619-7082-95-1
За първата стихосбирка на Валери Вергилов "Не си отивам кротък" бях написал следното: "Стиховете му са възторжено-тъжни философски песни, изваяни със смазваща езикова вещина. Мъдри и дълбоки, те тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърсваща поезия! Напомня ми за Уитмън, Пенчо Славейков и Елиът." За "Природи и реалности" ще добавя съвсем малко към досието на поета: затрогващо роден, космополитен и много благонадежден!
Емил Андреев
Това е поезия, която създава огледална картина на двата човешки свята: страда духът в материята, но и материята в духа. И човекът е средоточието на тоя вселенски скандал. Поезията на Валери Вергилов лесно преминава от възпев на трудната работа на митохондриите в клетките към митовете, легендите и тъгите, родени от живота край най-мощната река в Европа – Дунава. Реката, край която е роден.
Ани Илков
Разпространява се от:
Кирил Мерджански
ИЗБРАНИ ЕПИТАФИИ
ОТ ЗАЛЕЗА НА
РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
Издателство за поезия ДА
София 2025
Език - български
Брой страници: 82
ISBN - 978-619-7082-94-4
Кирил Мерджански е роден на 30 юли 1955 г. В София. През 1981 г. завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със степен магистър по антична и среднове¬ковна история, а през 2007 г. със съ¬щата степен завършва история в Райт Стейт Юнивърсити (Wright State University), САЩ. През 1981 г. за¬почва работа като преподавател в НГДЕК „Св. Констаттин Кирил Философ“. В периода 1987-2002 г. е редактор и завеждащ редакция „Ис¬тория и право“ към Университет¬ско издателство на Софийския уни¬верситет „Св. Климент Охридски“. Автор на книгите с поезия: „Нощен прилив“ (1990), „Избрани епи¬тафии от залеза на Римската империя“ (1992), „Облачна земя“ (1995), „Митът за Одисей в новата буколическа поезия“ (1997), „Птици, погледи, пустини“ (2002), „Бъдеще на античността. Избрано. Пое¬зия, драма, преводи, анкета и за него” Съст., водещ анкетата и ав¬тор на предговора към книгата Ирен Иванчева-Мерджанска (2021), както и на пиесите „Кой уби Питагор?“ (1988) и „Терезий слепият“ (1999). Превежда в сътрудничество с Доротея Табакова „Антиго¬на“ на Софокъл (2015).
Поезията на Кирил Мерджански е превеждана на английски, френ¬ски, немски, испански, руски, шведски, гръцки, чешки, унгарски, сръбски, хърватски, босненски. През 2019 г. участва като почетен гост във Фестивала на световната поезия в Меделин, Колумбия, и през 2021 г. във Фестивала на световната поезия в Каракас, Ве¬нецуела. През 2024 г. е удостоен с националната награда за поезия „Константин Павлов“.
Разпространява се от:
Силвия Плат
КОЛОСЪТ
Издателство за поезия ДА
София 2025
Език - български
Превод - Румен Павлов
Брой страници: 82
ISBN - 978-619-7082-93-7
„Чудя се за стихотворенията си. Сякаш са вълнуващи и интересни, но се чудя колко са дълбоки. Притеснява ме липсата на плътна и ритмична логика. В същото време това ме освобождава.” Това е отбелязала Силвия Плат в дневника си на 1 ноември 1959 – малко преди излизането на „Колосът”. А няколко месеца по-рано е написала пак там, изцяло с главни букви: „Трябва да пиша за нещата от света без да ги украсявам.” И продължава: „Знам достатъчно за любовта, омразата и катаклизмите, за да мога да пиша по този начин.” По това време повечето от стихотворенията, които влизат в „Колосът” вече са създадени, а големият катаклизъм в живота на Плат, след който поезията ? се променя коренно – раздялата с Тед Хюз – все още не е настъпил. Именно след него по-стегнатото ? и предпазливо писане започва да отстъпва на освободената и яростна поезия, с която главно се свързва името ?. Но през 1959 този катаклизъм все още е далеч – Силвия Плат е (сравнително) спокойна, работи усърдно върху поезията си и се опитва да издаде първата си стихосбирка.“
Румен Павлов, „Силвия Плат по пътя към колосалната поезия“
Разпространява се от:
Никола Петров
ЕТО ГО РАЗКАЯНИЯ
ПОБЕДИТЕЛ
Издателство за поезия ДА
София 2025
Език - български
Брой страници: 48
ISBN - 978-619-7082-92-0
Град без град, приказка без приказка, ние, където няма никого. Завиждам на онези, които за пръв път ще се срещнат с поезията на Никола Петров. Стихотворенията му говорят за възможните светове, чието съществуване смътно ни плаши и вълнува, често на ръба между сън и будуване, между мечта и спомен, между детство и младост, между вечер и нощ. Кой е този аз, кои сме тези ние, които ги населяваме? Любопитство, примесено със страх, онемяла възхита. Това ще си причиним отново, читателю. Блазе ни.
Албена Тодорова
Стиховете в новата книга на Никола Петров се разгръщат бавно в светлината на есенното свечеряване, или в мрака на нощта. Те се страхуват от пролетта и деня, от илюзиите за нов живот и яснота. В тях често става дума за житейски избори, които в края на краищата се оказват без значение, защото всеки избира само онова, което може да избере. Затова присъдите над другите, а и над себе си, са неуместни. А и кои са другите, и кои сме ние, щом всеки от нас има толкова много имена и лица, които сменя и разменя приживе, за да останем все същите. Въпреки тази иронична и меланхолична мъдрост, която сякаш доминира в стиховете, неироничният копнеж по истински другото също звучи в тях. Понякога това е копнеж по катастрофа, желание да се удариш в някого. Защото за поета е по-лесно да влезе в съня, дори в смъртта, на другите, отколкото в живота им. И не защото другите са жестоки, себични и лицемерни, а просто защото думите, значенията и нещата никога не са на мястото си. От това разминаване се ражда всяка поезия и ни отнема невинността.
Кирил Василев
Разпространява се от:
Вангел Имреоров
ОТМИВАНЕ НА ТЪМНИНАТА
Издателство за поезия ДА
София 2024
Език - български
Брой страници: 54
ISBN - 978-619-7082-91-0
„Поезия като прегръдка, която се грижи за чупливата текстура на изтичащото време и на загубата. Четенето на тази книга е упражнение по деликатност, по вглеждане във фините регистри, под чиято повърхност обаче прозира и решителност – в отказа от преследване на хепиенд, на задължителна победа. Всяко стихотворение е едновременно рана и зарастване, край и начало, и ни припомня радостта от изкуството, което не дава еднозначни отговори.“
Виолета Кунева
„И в тази своя книга Вангел върви по пътя на доброто, неговата неконформистка природа го отделя от силните поети на деня, но го приближава до поезията в най-чистата ? форма - далече от суетата и литературния кариеризъм. През годините Вангел бавно и с постоянство изгради свой собствен поетичен регистър в който ще чуете тоновете на съпричасността и емпатията, на градежа, не на разрухата. Да, това е поезия, която съгражда, поезия заставаща на страната на доброто.“
Владислав Христов
Разпространява се от:
Silvia Choleva
THE UNEXPECTED ANSWER
Издателство за поезия ДА
София 2024
Език - английски
Брой страници: 104
ISBN - 978-619-7082-91-0
The subtle desperation of Choleva's high modernism, the elegant freedom of her work, her uncompromising self-analysis and exacting reverence for language... This is the honesty of a master. The love.
Marin Bodakov
Poetry that does not speak in rallying cries, song or prophesy, but quietly converses about what is always there: beauty, love, friendship - and also loss, pain, death. It does not try to divulge the meaning of things, but offers them a moment's warmth in the hands of another person.
Kiril Vassilev
Silvia Choleva is a marvelous writer, and reading her work always brings me indescribable joy. Her poems are sharply observed and categorical, as if their author remembered every single detail of the world in the cells of her own body. Words well up with an irrefutable artlessness and rearrange the elements of reality, reinventing it, countering every conventional perspective or expectation.
Gheorghi Arnaoudov
Silvia Choleva's poems begin suddenly, with the eye alighting upon a familiar object, or from the starting point of a memory, then gather speed in the associative flux of events, images and sensations, until, without fail, an almost magical shift occurs just before the end, a barely perceptible change, a turn in the essence of the poem, which is now leading you where you least expected, toward the wonder of discovery. This is a poetry of process, movement is its method, and real objects and phenomena are the basic elements of this poetic language, which never stops investigating and demands the world become its truth.
Iana Boukova
Разпространява се от:
Мирослав Христов
ОЧАКВАНИ МЕСТА
Издателство за поезия ДА
София 2024
Език - български
Брой страници: 60
ISBN - 978-619-7082-89-0
„Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето и имат своите запомнящи се герои и действия. Без съмнение, това е рискован опит, при който опасността, поезията да се смали и обезличи, е напълно реална. Мирослав Христов не само е преодолял тази опасност, но е създал образци на разгръщаща се в истории поезия. Смятам, че новата му поетична книга заслужава специално внимание, не само поради собствените достойнства на текстовете, но и поради обстоятелството, че този творчески подход е сравнително нов за съвременната българска поезия.“
Илко Димитров
„Стихотворенията в книгата въвличат постепенно читателя в познати места и ситуации, за да го отведат, без той да ги напуска напълно, към нещо друго и непознато. Това друго обикновено не е формулирано съвсем ясно, не е превърнато в сентенция или знаков образ в края на стихотворението, но е осезаемо и присъстващо. То се родее с усещането за елегична свобода и лекота, в която нещо едновременно е изгубено и спасено.“
Кирил Василев
Разпространява се от:
Ани Илков
БЪРЗО НАСЪН
Издателство за поезия ДА
София 2024
Език - български
Брой страници: 467
ISBN - 978-619-7082-88-3
"Мястото на Ани Илков в съвременната българска поезия и литература едва ли може да бъде оспорено. В стиховете си той свърза миналото и настоящето на българската поезия и език с миналото и настоящето на европейската поетическа и културна традиция по начин, по който малцина български поети са успявали да го направят. Едва след стихосбирките на Ани Илков езикът и литературата на Българското възраждане се превърнаха в жива, иронична и възвишена алтернатива на тоталитарния език и неговите безкрайни метастази в политиката, културата, литературата и всекидневния живот на посткомунистическа България.“
Кирил Василев
Хубаво е, че Издателство ДА направи тази книга. Тя, първо, е красива. Но големият ? смисъл е в събирането на поезията, а и на прозаични текстове на Ани Илков в една цялост. Защото така можем да обхванем мощта на това творчество и поне малко да разберем защо то повлия на цяло поколение поети, защо Ани Илков е един от тези, да не кажем и най-важният, който промени през 90-те не само езика на поезията, но и разбирането за нея, какво е тя и какво може да казва. Да си припомним какво означава поетът да има гражданска позиция, сетива за случващото се в държавата ни и смелост да не мълчи.
Катя Атанасова
Разпространява се от:
Калоян Игнатовски
ВОДАТА НА ДЕНЯ
Издателство за поезия ДА
София 2025
Език - български
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-87-6
„Забележима отлика от предишните поетически книги на Калоян Игнатовски е стремежът към дистантност - авторът не е потопен в съдържанията на думите, не е разтворен в тях, а сякаш се опитва да стои винаги встрани и вън от тях. Мета-физическите средства, с които е постигната тази дистантност, неуловимо и деликатно създават устойчив фон, на който емоциите безпрепятствено се разгръщат. Това прави текстовете едновременно задълбочени и безплътни, съсредоточени и блуждаещи. Усетът към цялостност на битието съществува истински единствено чрез вкуса към съществуващото - поезията на „Водата на деня” изпълнява чудесно тази синергия.”
Илко Димитров
„Тази поезия е изпълнена с енергия, която е заредена звуково и отвъдзвуково. Читателят е въвлечен в близък план до пълнокръвен свят от нюанси и философски ракурси, които Калоян Игнатовски внушава с въздушна лекота, но и със скоростта на ударна вълна. Ритмичните обрати и свободното боравене със сгъстяването и разреждането на времето неочаквано се редуват с тишини. Тогава авторът показва най-блестящите елементарни частици в лъча светлина така, че те оживяват, пулсират и влизат в нас като лек за човешкото.”
Анжела Тошева
Разпространява се от:
Гай Валерий Катул
СТИХОТВОРЕНИЯ
Издателство за поезия ДА
София 2025
Език - български
Превод - Яна Букова
Брой страници: 175
ISBN - 978-619-7082-86-9
„Дали някой, отишъл си от живота само на тридесет години, опитал да реши финансовите си проблеми с държавна служба, но без никакъв успех и преживял голямата си и разтърсваща любов към една жена, получила в крайна сметка прякора Квадрантария (за четвърт грош), може да бъде наречен човек с късмет? Гай Валерий Катул определено е от поетите, родени под щастлива звезда и тя продължава да грее за него и до днес. Вековете са се отнесли щедро към него: 116 запазени стихотворения са предостатъчни, за да оценяваме страстта и иронията на поезията му, четейки текстове, а не гадаейки от мита около личността му. Съществуват други римски поети с повече съхранени произведения, с по-често споменавани имена, по-подробно разглеждани в класическите училища и факултети. Гай Валерий Катул е обичан. Написаното от него притежава способността да създава страстна и фанатична публика сред всяко ново поколение автори и читатели, независимо от промените в усета и разбирането за поезия, които времето налага, колкото и радикални, заличаващи цели естетически територии и откриващи нови, да са тези промени. Сред останалите имена върху томчетата в класическите библиотеки Катул постига нещо, което само малцина и много щастливи поети успяват - да не бъде класик. Да остава актуален при всяко ново превъплъщение на поезията. Да не бъде четен като паметник. Винаги и само като поет. И това ако не се доближава до „джакпота” на времето!”
Яна Букова, Съвременник на поезията
Разпространява се от:
Валери Вергилов
ПРИРОДИ И
РЕАЛНОСТИ
Издателство за поезия ДА
София 2024
Език - български
Брой страници: 82
ISBN - 978-619-7082-85-2
В поезията на Вергилов става въпрос за едно завръщане към време-пространственото минало, за едно обмисляне и обговаряне на живота и реалиите извън българските граници и за едно навлизане в най-съкровените кътчета на човешката душа, едно своеобразно вглеждане навътре в изначално заложения душевен и интимен свят. Именно по същия начин е разделена тематично и „Природи и реалности“. Верен на практиката от предишните си две стихосбирки, Вергилов разделя и третата на 3 части – „Северозапад“, „Britannia“ и „Зад предела на природата“. Още от озаглавяването им става ясно, че са подбрани стихотворения под общ ареал, като последната част само загатва безграничността на природата, въпреки че, четейки стихотворенията, включени в нея, разбираме, че границите ? отиват отвъд конвенционалното разбиране за природа и навлизат в метафизичната душевност.
Всяка една от трите части обхваща по едно общо тематично ядро, всяко от които обаче незабелязано навлиза символично и идейно в останалите. Най-общо казано, може да се направи ясно разграничение между стила и тематиката на частите, дотолкова, че автономното четене на всяка от тях да навежда на предположението за независимо и различно авторство. Многоликостта на автора основателно отговаря на разнообразието от експерименти с езика.
Ния Харалампиева, Литературен вестник
„Природи и реалности“ – поезия извън природните закони
Ния Харалампиева, Литературен вестник, 06.06.2024, бр. 22/2024
Разпространява се от:
ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ
СОЛОМОНОВИ
Издателство за поезия ДА
София 2023
Език - български
Превод - Георги Рупчев, Иван Методиев
Илюстрации - Николай Майсторов
Брой страници: 82
ISBN - 978-619-7082-84-5
„Нека кажа в началото, че заглавието на тази библейска книга, поднесена ни в превод от двама бележити наши поети, би могло да въведе в заблуждение неподготвения читател. Защото то не означава нито поема, състояща се от осем песни, нито сборник от различни любовни песни, но - в духа на библейския, старозаветния език - изразява превъзходна степен: .Песен на песните" означава най-прекрасната песен, съвършената песен, песента над всички песни. Аналогични изрази в библейския език са например „Светая Светих" (най-святото място в светилището на Храма) или „небето на небесата" (небето над всички небеса). Самото заглавие на книгата следователно вече представлява предизвикателство 3а всеки, който би се решил да я преведе на своя собствен език.
„Песен на песните" обаче е и предизвиквалата най-много спорове сред тълкувателите библейска книга. Спори се дори за жанровото ѝ определение: едни тълкуватели (в по-ново време) я разбират като поетическа драма, други пък я свързват с изпълняваните до много късно на сватбените тържества в Сирия и Израил хвалебни песнопения в чест на младоженците. Спори се и 3а нейното авторство - макар по прадревна традиция тя да се приписва на самия цар Соломон, възпяващ с нея своята възлюбена Суламит, определени изследователи се съмняват в неговото авторство, в „имперсонирането" на този могъщ иудейски владетел в обикновен пастир, а на възлюбената му - в овчарка, скитаща нощем „по улиците и стъгдите на града", и поради това смятат, че тя - най-малкото - има фолклорни корени.
Калин Янакиев, из предговора към книгата
По буквите: Радулова, Рупчев/Методиев, Дъфи
Зорница Христова, 22 декември 2023
Разпространява се от:
Филип Ларкин
ВИСОКИ ПРОЗОРЦИ
Издателство за поезия ДА
София 2024
Език - български
Превод - Кристин Димитрова, Георги Пашов
Брой страници: 86
ISBN - 978-619-7082-83-8
„Поезията на Ларкин е написана на много конкретен, трезв език, силно комуникативна е и се занимава с проблемите на обикновения човек, в чието всекидневие няма кой знае какви събития. Но под „обикновеното“ на Ларкин винаги прозира голямото, онтологичното. Без патос, без позьорство, без баналности, той успява да прониже читателя с истината за човешката ситуация. При това го прави го по много труден – метрически – начин. Всичко това е постигнато в максимална степен в българския превод на тази така странна и нелека за пресътворяване на друг език лирика на особения и невероятен Филип Ларкин. Един голям успех на двамата безспорно талантливи наши преводачи и поети Кристин Димитрова и Георги Пашов!”
Преводачът Георги Пашов е носител на Наградата на Съюза на преводачите в България за ярки постижения в областта на превода на художествена литература (поезия) за превода, съвместно с Кристин Димитрова, от английски на сборника със стихове на Филип Ларкин Високи прозорци (изд. Издателство за поезия Да).
Разпространява се от:
ВЕЧЕ ЧУХ ТИШИНАТА
ТРИМА ПОРТУГАЛСКИ ПОЕТИ
Издателство за поезия ДА
София 2024
Език - български
Превод - Мария Георгиева, Цочо Бояджиев
Брой страници: 144
ISBN - 978-619-7082-81-4
"Вече чух тишината" e поетичен сборник със стихове на трима съвременни португалски поети. Той е своеобразно продължение на антологията на съвременната португалска поезия "В тъжните дни не говорим за птици" на 16 автори от Португалия в превод на Мария Георгиева и Цочо Бояджиев.
Издадената през 2018 година антология "В тъжните дни не говорим за птици" съдържа стихотворения на шестнадесет съвременни португалски поети. Настоящият том представя по-цялостно произведенията на трима от тях – Мария до Розарио Педрейра, Педро Мешиа и Мануел де Фрейташ, чието творчество е посрещнато с особен интерес от българската публика. С това преводачите се надяват да положат началото на едно по-детайлно запознаване на читателя с достиженията на съвременната португалска поезия.
„Вече чух тишината” – трима португалски поети в превод на Мария Георгиева и Цочо Бояджиев
Култура.БГ, 24.01.2024
Разпространява се от:
Каръл Ан Дъфи
КОЙ ТЕ ОБИЧА
Издателство за поезия ДА
София 2023
Език - български
Превод - Калоян Игнатовски
Брой страници: 88
ISBN - 978-619-7082-82-1
Стихотворенията на Каръл Ан Дъфи в „Кой те обича“ предразполагат към театрализация, поне наум, по време на четенето.
Първо, защото много от тях говорят от името на някого. Деметра. Медуза. Жената на Дарвин. Жената на Икар! Делфините, изпълняващи номера за пред хората. Жена в метрото през 1941 г., която е бременна и не помни нищо. Учителка по английски, когато в класа гостува поет. Учителка по английска литература, която изпитва.
Ролята на тези персонажи никога не е еднозначна. В някои случаи стихотворението е ребус и името на персонажа е отговорът на загадката – но ти го забелязваш едва когато си се блъскал в образ подир образ и си разпознал там първо себе си.
И вече не сме блажени, защото светът няма да
стане дълбок, за да мечтаем в него. Другият знае това
и от обич става мое отражение.
„Делфините“
Друг път говорещият те кани със себе си на сцената, издърпва те за кръстосан разпит, вглежда се отчаяно в самия акт на четенето, пита и твоето четене ли е такова.
Зорница Христова
По буквите: Радулова, Рупчев/Методиев, Дъфи
Зорница Христова, 22 декември 2023
Разпространява се от:
Красимир Нейков
ПОСЛЕДЕН КАДЪР
Издателство за поезия ДА
София 2023
Език - български
Брой страници: 62
ISBN - 978-619-7082-79-1
Красимир Нейков е интересен случай в съвременната българска поезия. Юрист е по
образование, но интересът му към хуманитарните науки още в съвсем млада възраст го
отвежда до поезията. А в света на поезията той определено плува в свои води. Още през
2014 г. е сред отличените автори на тридесет и първото издание на Националния
младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев", а след това печели голямата награда на
„Литературен вестник“ за млад поет. Поетичният му талант кристализира в излязлата
през 2017 г. негова дебютна стихосбирка „Естествени неща”.
Читателите, а и литературните критици приеха Красимир Нейков като едно от важните
имена от поколението поети, родени в началото на 90-те. Това признание го окуражи и
той не спря да се развива в полето на съвременната българска лирика и ето – пред нас е
вече новата му книга. Красимир я е нарекъл „Последен кадър”, но аз си мисля, че това
всъщност е неговата първа голяма стъпка в голямата поезия, в поезията, която носи
смисъл, която оставя следи. И във втората си стихосбирка Нейков е верен на себе си,
формата е пределно сгъстена и плътна. Всички излишества са премахнати, читателят
остава сам с текстовете. Единствено в тази самота можем да се насладим на богатия
поетичен език, на многообразието от теми, които вълнуват автора.
Владислав Христов
Разпространява се от:
Цочо Бояджиев
ЩЕ ПРОИЗНАСЯМ САМО ГЛАСНИТЕ
Издателство за поезия ДА
София 2023
Език - български
Брой страници: 52
ISBN - 978-619-7082-80-7
Цочо Бояджиев нарича поезията „Убежище за нашите меланхолии“. В неговия поетичен свят нюансите са меки, светлината приглушена, болката е осезаема, но притъпена от дистанцията на времето, от отдръпването от илюзиите, от някаква прояснена трезвост, яснота, сродена с тъгата. И тук вероятно е отговорът на зададения по-горе въпрос. Спецификата на тази поетика не е само вплитането на класическо и съвременно писане по начин, който не позволява да отнесем тези стихове към едната или към другата посока. Тя има допълнителни свойства и начини за въздействие, защото отива отвъд опростените определения и в някакъв смисъл ни казва, че независимо кога живее и в каква форма пише, добрият поет намира как да бъде и в своето време, и в отминалото – през образци и предшественици, а и в бъдещето, в което новите поколения ще го четат, за да откриват себе си и времето си.
Силвия Чолева
Тази поезия опитва да събере разбягалите се сектори на действителността. Познанието, познавателните възможности, но и съновиденията, пророчествата, сепването, разтърсването от съзерцателността и самата съзерцателност.
Борис Минков
Да приемаш спокойно разочарованията, да омекотяваш света, да пишеш, а зверовете на преносните значения да спят спокойно край поседналите ти за отдих колене – за всичко това е нужна сила, промислена, просветена сила.
Марин Бодаков
Разпространява се от:
Лидия Димковска
(НЕ)УДОБСТВОТО НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО
Издателство за поезия ДА
София 2023
Език - български
Превод - Поли Муканова
Брой страници: 120
ISBN - 978-619-7082-78-4
През последните три десетилетия, от първата ? поетична публикация „Раждания от Изток“ (1992), през „Огънят на буквите“ (1994), „Изгризани нокти“ (1998), „Нобел срещу Нобел“ (2001), „pH неутрално за живот и смърт“ (2009), романите „Скрита камера“ (2004), „Резервен живот“ (2012) и „Но-Уи“ (2016), книгата с разкази „Когато напуснах Карл Либкнехт“ (2019), до последните стихосбирки „Черно на бяло“ (2016) и „Гранично състояние“ (2021), Лидия Димковска се утвърждава като несъмнено най-силният творчески глас на поколението македонски писатели, родени през седемдесетте години на XX век.
Гоце Смилевски
Лидия Димковска пише изключително добри стихотворения, които понякога приличат на роуд мууви и ти влизат под кожата.
Матиас Елърс
Носещи болка, причудливо-закачливи, мъдри, обезоръжаващи. Тези стихотворения намират верните отговори с прецизна точност.
Хелън Морт
Лидия Димковска ни показва, артикулира, разкрива всичко, което животът e, а може би не искаме да осъзнаем. Думата ? е като пробождане с острие, което възкресява мъртвите, изправяйки ни пред всичко, от което искаме да се отречем.
Искра Гешоска
Специфичният авторски почерк на Лидия Димковска – както в поезията, така и в романите – е именно яростното писане, без задръжки и резерви, със собствената ? кожа като „гарант“ и свидетелство за дълбоките, свещените тайни на вечно скитащата душа, които не оставят никого равнодушен...
Елизабета Шелева
Разпространява се от:
Ю Дзиен
ДАВАМ ИМЕ НА ЕДНА ВРАНА
Издателство за поезия ДА
София 2023
Език - български
Превод - Веселин Карастойчев
Брой страници: 194
ISBN - 978-619-7082-77-7
Изобщо, поезията на Ю Дзиен е обърната към реалността и се стреми да я види, стреми се да я разбере. Друг е въпросът, че постоянно се блъска в стъклената преграда пред нея; постоянно остава уловена в собственото си съзнание, колкото и да иска да постигне нещото само по себе си. Стихотворението, дало име на сборника, говори точно за това – за трудността да говориш за враната сама по себе си, да проумееш света извън собствената си представа за него.
Впрочем същата тема според мен е присмехулно подхваната в „Хей, свят, ела“. Ю Дзиен говори от името на човек, който в самотата си иска да приветства целия свят, всяка душа, която би дошла при него – жена, мъж, старица, мравка, комар, готов в проститутката да види невеста, в дрипавия – побратим, в покритата със струпеи баба – майка и т.н. Но когато в самотата му навлизат реални хора – съвсем банални жена, мъж, старица, мравка, комар, – те му остават напълно чужди, не будят никакво желание за общуване. Пропъжда ги, убива комара и отново започва да копнее светът да дойде при него. Въображаемият свят, разбира се.
С други думи, не бива да гледаме на поезията на Ю Дзиен като на реалистична поезия, тоест като описваща реалността. Тя е по-скоро хипнотизирана от пълнокръвието на света, от изобилието на случващото се в него и описва именно този свой захлас. Това много често е и функцията на метафората в много стихотворения – не да обясни реалността, а да добави към нея случване, размах, сюблимност. Което също си е романтически жест.
Зорница Христова
Разпространява се от:
Луиз Глик
ТРИУМФЪТ НА АХИЛ
ДИВИЯТ ИРИС
МЕДОУЛЕНДС
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Превод - Надежда Радулова, Калоян Игнатовски
Брой страници: 192
ISBN - 978-619-7082-76-0
Нобелова награда за литература 2020
"Необикновено и богато въображение... Стихотворенията на Глик притежават деликатна мощ, изтъкани са от огън и въздух, а зад привидната им крехкост се крие жилавост"
- Стенли Кюниц
"Гласът на Глик е без аналог в съвременната американска поезия. Нейната поетическа територия се разполага в уединението на аналитичната мисъл. Енергията на поезията ?, подобна на лазер, пречиства, а също така обективизира и подрива, като оставя у читателя незаличимо впечатление."
- Рита Синьорели-Папас
"През целия си живот Глик ни показва как да накараме езика да означава нещо и в същото време да побира в себе си всичко."
- Клаудия Ранкин
Разпространява се от:
Галина Николова
ВЪОБРАЖАЕМИ ГРАДИНИ
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Брой страници: 60
ISBN - 978-619-7082-75-3
решения
висят над главата ми
тежки чепки
презряло грозде
нападнато от оси
да ги откъсна не става
да си тръгна не бива
да ги оставя не мога
а времето си върви
Разпространява се от:
Ани Илков
ДО КРАЯ НА СМЪРТТА
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Брой страници: 60
ISBN - 978-619-7082-74-6
кармАмрак
краят вече идва
но и началото е близо
душата хвърля котва
и духът ти слиза
да се разходи сред животните
които ще го изядат
за да го върнат във живота
чрез свойта плът
отново и отново -
това ли е индуската програма
да се въртиш в месомелачката
докато вече няма
остатъци от дух
във твойта смърт -
тъй милиардите звезди догарят
материята е свещена! нека царят
да вдигне своята корона от калта
землиста се оказва светостта
в пустинята огнището гори
после угасва - и това си ти
Разпространява се от:
Марин Бодаков
ГАЛЕРИЯТА НА СЪРЦЕТО
Издателство за поезия ДА, Издателство "Точица"
София 2022
Език - български
Брой страници: 383
ISBN - 978-619-7082-73-9
С неуморните си усилия да направи литературната и обществената среда по-пълнокръвни и смислени и с немногословното си, но не и лаконично творчество, в което тревогата се среща с надеждата, а самоиронията върви ръка за ръка с откровеността, Марин Бодаков беше един от любимите ни супергерои. Докато беше сред нас, знаехме, че винаги можем да го срещнем по литературни премиери, фестивали, дискусии, в “Български книжици“ или на поредния протест. Беше поет, журналист, преподавател, общественик, съпруг и баща, но сякаш се смяташе на първо място за читател, защото книгите бяха неговият свят. Затова и не спираше да говори за тях, да ги препоръчва, да ги подарява и да пише за тях в култовата си колонка във вестник “Култура“, намерила своето продължение първо във вестник “К.“, а после в независимата онлайн медия “Тоест“. В колонката си обикновено беше пестелив на думи. Не за друго, а защото сърце не му даваше да спре вниманието си само на едно заглавие. Но и думите му тежаха.
Открихме с пълна сила колко безценно е било неговото деликатно и ненатрапчиво присъствие, когато ни напусна ненадейно миналия септември, едва на петдесетгодишна възраст. Сякаш чак тогава осъзнахме колко автори е редактирал, колко журналисти е отгледал, колко читатели е възпитал, колко души е вдъхновявал и подкрепял. Марин беше един от малкото хора, които бяха винаги готови да ти кажат: “Давай, ти можеш!“ Но и да ти покажат, че винаги можеш повече. Прочее, той влагаше времето си повече в другите, отколкото в себе си и често въздъхваше, че е “момче за всичко“. Всъщност винаги е бил “Марин за всички“. Остави след себе си осем стихосбирки, два сборника с интервюта, две научни книги, една съпруга и две дъщери. А това, че този текст беше написан в минало време, е чиста формалност. Личности като Марин не могат да бъдат “бяха“. Те “са“. И точка.
Разпространява се от:
Хаджем Хайдаревич
ПО ПЪТЯ КЪМ МОРЕТО
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Превод - Христо Попов
Брой страници: 101
ISBN - 978-619-7082-72-2
„Пътят на Хаджем Хайдаревич е пътят на истинския писател, праведника, създал с писменото си слово едни от най-красивите страници от съвременната литература на Босна и Херцеговина."
Божидар Пророчич
„В книгата „Сутиеска" Хаджем Хайдаревич следва филигранната нишка, която пронизва всичките му предишни стихосбирки. В неговите лирически вариации има толкова много болка, толкова силно въздействащи спомени, но лирическият аз изразява своите тревоги с изискан език и с много достойнство."
Фарук Диздаревич
„Хаджем Хайдаревич е изключително ангажиран поет, ако под ангажиран имаме предвид знаците на времето и пространството, за които по някакъв начин „свидетелства" и в които възникват лирическите текстове. В книгата „Септемврийският дъжд зашива разпилените нерви" поетът събира останките на един насилствено унищожен космос, като с всяка частица възстановява цялото, както археологът въз основа на един фрагмент реконструира формата на древна ваза. В тази стихосбирка, както в цялото си творчество, Хайдаревич се изявява като изключителен майстор на езика. Стиховете му се редят и текат като неговите реки, които ни привличат към техните, както би казал поетът, четири устия. Октавио Пас твърди, че ритъмът на стиховете трябва да следва приливите, сърдечния ритъм и ритъма на дъжда. Тези ритми пулсират силно в стиховете на Хайдаревич чрез неговия изискан език и ни носят музиката на голямата, истинската поезия."
Миле Стоич
Разпространява се от:
Джак Гилбърт
ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ РАЯ
Издателство за поезия ДА
София 2022
Език - български
Превод - Димитър Кенаров
Брой страници: 104
ISBN - 978-619-7082-71-5
Джак Гилбърт е роден през 1925 г. в град Питсбърг, щата Пенсилвания. Работи като пътуващ търговец, служител във фирма за борба с вредителите, металург. През 1962 г. излиза дебютната му стихосбирка, която го превръща в литературна знаменитост, но скоро след това той напуска САЩ и се оттегля от обществения живот. През следващите десетилетия живее в Италия, Гърция, Англия, Дания. За цялата си кариера публикува пет стихосбирки, всяка от които е оценена високо, макар че самият Гилбърт остава в публична сянка. Четвъртата му книга, „Да се откажеш от рая“, получава Националната награда на критиците на САЩ. „Известен с отказа си от известност“, както пише „Ню Йорк Таймс“ по повод смъртта му през 2012 г., Джак Гилбърт е един от скритите диаманти на американската поезия. Писателката Меган О’Рьорк го описва по следния начин: „Гилбърт не е просто забележителен поет. Той е поет, чиято прямота и яснота ще се харесат на много читатели... поет извън времето си, който практикува поетика на чистотата в един все по-какофоничен свят – лиричен призрак на една неслучила се литературна история“.
Джак Гилбърт умира през 2012 г. в старчески дом в Бъркли, Калифорния, но камбаната на поезията му продължава да звучи, макар да са малцина онези, които са имали щастието да чуят бистрия `и звук. За целия си живот той издава едва пет стихосбирки, но всяка от тях е значима, изпълнена със смисъл, докосваща сърцето. „Да се откажеш от рая“, излязла през 2005 г., остава все пак любимата му. Непреклонният му отказ от публичност вероятно го е лишил от по-широка популярност сред читателите на поезия и го е оставил на ръба на литературния канон (въпреки всъщност немалкото официални награди), но отказът е този, който му е позволил също така да се превърне в големия поет, който имаме днес пред себе си. Гилбърт отказва рая, защото той вече живее в него, в истинския, тук, на земята.
„Гилбърт не е просто забележителен поет. Неговата прямота и яснота ще допаднат на много читатели – на тези, които не могат да понасят самосъзерцаващата се мъглявост на голяма част от съвременната поезия… Гилбърт е рядкост, особено в днешни дни: поет извън времето си, който практикува изчистена поетика в един все по-какофоничен свят – лиричен призрак на една неслучила се литературна история.“
Меган О’Рурк, „Слейт“
„Когато става въпрос за светоглед, ние сме склонни да се сблъскаме с фалшивия избор: или сме реалисти, които твърдят, че светът е ужасен, или наивни оптимисти, които твърдят, че светът е прекрасен и си затварят очите. Гилбърт избира средния път, по-добрия път, мисля: той ни казва, че светът е ужасен и прекрасен едновременно и трябва да му се радваме.“
Меган Елизабет Гилбърт, „Атлантик“
Разпространява се от:
Нели Закс
СМЪРТТА ОЩЕ ПРАЗНУВА ЖИВОТА
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Превод - Любомир Илиев
Брой страници: 80
ISBN - 978-619-7082-70-8
"Поезията на Закс, от която лъха на дим от крематориум, живее от изумително непосредствената връзка с нейната изстрадана участ, обективира тази участ, очиства я от всичко случайно и лично. И стихосбирките ? от 1940-те и 1950-те години, и белязаната от умора нейна късна лирическа жътва са част от този единен, написан сякаш на един дъх прочувствен реквием за жертвите на Злото. Още повече че зрялата поезия на Нели Закс органически отхвърля марионетните стереотипи, които налага индустриалното общество, решително не приема заученото, автоматичното, инерционното, всичко онова, в което се провижда познатата `и до болка заплаха от „зловещия кукловод“, признавал, както е известно, само академичното изкуство и предавал на огъня книги и картини, преди да почне да хвърля в него хора."
Любомир Илиев
А ето и част от словото на Фридрих Витиг по случай удостояването на Нели Закс с Наградата за мир през 1965 г.:
„Нели Закс се слива с жестоката участ на своя народ, но с крехкия си глас сякаш преобразява зловещите
изпитания: земната тежест става лека като дихание, ужасът се превръща в строфа, дивото се обуздава и противно
на всякакъв предишен опит до нас стига музиката на побратимяването и мира.“
По буквите: Мишел Сер, Лидия Гинзбург, Нели Закс
Зорница Христова, 11 декември 2021
Разпространява се от:
Кирил Василев
ШЕСТВИЕТО
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Брой страници: 76
ISBN - 978-619-7082-69-2
"Това е разтърсваща книга. Майсторски построена, социално остра, екзистенциално оголена. И същевременно топла, пълна със строгост и разбиране, болка и съпричастие към човешката немощ и всекидневен героизъм. Една книга за крушението и оцеляването, особено актуална и особено необходима в пределната и трудна ситуация, в която се намираме всички днес."
Яна Букова
"Кирил Василев не е между популярните, но безспорно е един от най-сериозните автори на литературната сцена у нас. Неговият глас идва от най-мрачните дълбини на високия модернизъм. Това е глас не само просветен, но и вече просветлен. Глас, който си дава сметка за девалвацията на епифаниите днес, но продължава да очаква онези мигове, при които от случаен битов детайл внезапно избликва Битието - и бързо се вледенява в релефно скулптирани строги стихове."
Марин Бодаков
"По буквите" - последните литературни предложения на Марин Бодаков в "Тоест"
Дневник, 13 септември 2021
Разпространява се от:
Еуженио де Андраде
БЯЛО ВЪРХУ БЯЛО
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Превод - Мария Георгиева, Цочо Бояджиев
Брой страници: 80
ISBN - 978-619-7082-68-5
Еуженио де Андраде е литературният псевдоним на Жозе Фонтиняш. Роден е на 19. януари 1923 г. в португалското село Повоа де Аталая. Започва да пише поезия през 1936 г. и публикува първата си поема „Нарцис“ през 1939 г. Еуженио де Андраде става известен с появата на стихосбирката „Ръцете и плодовете” (1948 г.) Работи 35 години като административен инспектор към Министерството на здравеопазването. Получава множество португалски литературни награди – Награда на международната асоциация на литературните критици през 1986 г., Награда Дон Диниш през 1988 г., Голямата награда за поезия на Португалската асоциация на писателите през 1989 г., както и най-престижната литературна награда – Камойнш (2001 г.) Въпреки известността си Еуженио де Андраде се стреми да се дистанцира от т. нар. социален, литературен и светски живот и поради тази причина публичните му изяви са малко.
Автор е на 27 тома поезия, както и на детски книги, проза, превежда на португалски език Сафо, Федерико Гарсия Лорка, Янис Рицос, Рьоне Шар, Хорхе Луис Борхес. В творчеството си демонстрира независимост от различните литературни движения, в чиито условия се появяват творбите му.
Еуженио де Андраде е считан за един от най-забележителните писатели на XX век, той е сред най-четените и превеждани португалски поети. Умира в Порто през 2005 г. след продължително боледуване.
Еуженио де Андраде - Бяло върху бяло
Разпространява се от:
Цочо Бояджиев
ЕПИСТОЛАРИУМ
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Брой страници: 80
ISBN - 978-619-7082-67-8
Може ли общуването да спре, когато думите са тук? Цочо Бояджиев внимателно изрязва парчета от писма и им отговаря. И тази поезия е смирена пред границите на онова, което не ? е дадено – разговора като ромон, в който „отвързани са думите от смисъла / и смисълът е, че са твои думи“, конкретиката на плана да отидеш с някого в Жеравна, вместо да оставиш Жеравна да се разпадне на звуковите си и семантични асоциации. Дори божественото в поезията не е достатъчно – защото „бог движи ръката на поета, / но трябва си и гъшето перо“.
Не е „хватка“ замисълът на книгата, а опит за захващане, за задържане. И в същото време – за отваряне на процеп, в който думите да продължат да бъдат част от разговор. Процеп, в който читателят отчаяно ще се опита да пропъхне и своите думи, макар и пощальонът да е ненадежден и злоумишлен. Щадяща и безутешна е тази поезия, заскобяваща своето майсторство, да не заглуши нещо по-важно.
"По буквите" - Дън, Бояджиев, Елми
Зорница Христова, Тоест, 9 октомври 2021
Разпространява се от:
Вангел Имреоров
СЛЕД ТРИ МИНУТИ
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Брой страници: 70
ISBN - 978-619-7082-66-1
Признавам си, че взех тази книга с известна боязън. Причината беше, че не успях да намеря много общ език с първата стихосбирка на автора. Изненадата ми беше много приятна, когато след последната страница усетих тихата радост от езика и детайла, от поетичния минимализъм, ако си позволя да перефразирам редактора Марин Бодаков от карето на четвърта корица, от финото боравене с наблюдението и по-дистанцираното преживяване на разказваните ситуации. Струва ми се, че има сериозно израстване между първата и втората книга на автора, изтъняване на перото, което е станало още по-прецизно, а мастилото – още по-изчистено от наноси. В един изключително забързан ден, тази стихосбирката успя да забави вътрешното ми време и да даде така нужното закотвяне.
Вангел Имреоров: След три минути
BlogofIvan, Портал Култура, 1 септември 2021
Разпространява се от:
Бей Дао
ПЕЙЗАЖИ НАД НУЛАТА
Издателство за поезия ДА
София 2021
Език - български
Превод - Веселин Карастойчев
Брой страници: 106
ISBN - 978-619-7082-65-6
И все пак.
Чета математически прецизните формулировки, съставящи ред по ред неговите стихотворения. Енигматични. Магнетични. Центростремителни. И пред мен има две възможности: едната е да чета Бей Дао в неговия контекст, а другата е - изобщо да не се съобразявам с него.
В първия случай се уповавам на монографията на Веселин Карастойчев "Думи в полет", посветена на проблемите в съвременната китайска поезия - и когато попадна на лексемата "слънце", вече ще знам, че Бей Дао я десакрализира; лексемата е почистена от политическите наноси върху нейния смисъл. По същия начин, когато чета "аз не вярвам" в стихотворение, ще знам, че става дума за вярата в доминиращата политическа доктрина.
Бей Дао, а след него и поетите от неговото поколение, се отвръща от официозната поетика - той е сред редакторите на първото неофициално литературно списание в Китай. Същевременно пред Бей Дао има извънредна задача: той може да бъде опонент на конюнктурната лирика, с която пропагандната машина на китайската държава облъчва населението, но един ден по историческа неизбежност въпросната идеологическа агитация ще бъде сменена с нова идеологическа агитация.
По буквите: Бей Дао, Бодлер, Прешерн
Марин Бодакев, Дневник, 29 юни 2021
Разпространява се от:
Никола Петров
НЕ СА ЧУДОВИЩА
Издателство за поезия ДА
Език - български
Брой страници: 50
ISBN - 978-619-7082-64-7
Страшното в приказките е едно, чудовищата на реалността друго. Какво откриваш в този сблъсък между фантазия и реалност?
В приказките чудовищата често са отделени от нас. В митологията на съвремието сякаш е същото: говорим за лоши хора, за „социопати“, сякаш ние, добрите, сме неспособни на зло. Тази въображаема чуждост на злото ни дава комфорт: кара го да изглежда разобличимо и екзотично. В реалността чудовището е по-често трагичен образ с оправдани (пред себе си) намерения. То е твърде близо до нас, а понякога и вътре в нас, което го прави по-страшно.
От една страна мисълта, че злото може да не разпознава себе си като зло, е смущаваща, защото започваш да се съмняваш кой си и на какво си способен. Но от друга страна ти помага да простиш.
Сякаш в тази книга изследваш потайностите на душата. Тъмните ? части. Какво е за теб нощта в стиховете ти и нюансите на тъмното?
Тъмнината не би била тъмнина, ако го нямаше деня. Ако едно стихотворение няма нищо светло и нищо човешко, то би било повече скучно, отколкото мрачно, тъй като мракът се ражда именно в контраста с надеждата. Затова и нощта ме интересува най-вече като част от контраста, от нюансите.
Ако контрастите се фойерверките на изкуството, то нюансите са правдоподобността му. С времето започваш да се интересуваш предимно от нюансите. Но на мен ми харесва да слагам и от двете, когато пиша.
Удивление от времето
Радослав Чичев, Портал Култура, 10 октомври 2021
Разпространява се от:
Антоанета Николова
СЕГА РЕКАТА Е ПРЕЛЯЛА
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Брой страници: 64
ISBN - 978-619-7082-63-0
Виждаме ли природата в многогласието ??
Ако само за миг се отдалечим от всички технологични подпори, с които сме се въоръжили, за да не останем насаме със себе си, ако само за миг се вслушаме в тишината, многогласието и на външната, и на вътрешната природа ще нахлуе с цялата си красота и цветност. То е тук, чака ни. Понякога си мисля, че дори технологичната изкуственост е някакъв негов вариант.
На мен ми се струва, че в поезията ви стои и въпросът как чрез думите можем да изразим това, което е отвъд тях?
Да, този въпрос силно ме вълнува. Бих искала да намерим думите, които не са нашето назоваване на нещата, а са самоизговорът на самите неща. Струва ми се, че много сме се отдалечили от това истинско звучене на думите. Но го има. То звучи в силната поезия и затова тя резонира дълбоко в нас, и то така, че забравяме начина, по който е изречена. Като в притчата от Джуандзъ за забравата на думите. Такова нещо съм усетила в стиховете на Иван Методиев и Николай Кънчев, а напоследък и в стиховете на Николай Милчев.
Изричане на естеството
Радослав Чичев, Портал "Култура", 26 декември 2020
Разпространява се от:
Цочо Бояджиев
КУХАТА СЪРЦЕВИНА НА ЖИВОТА
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Брой страници: 72
ISBN - 978-619-7082-62-3
Голямата награда за поезия "Иван Николов" - 2021
Първоначално смятах, че мога да обединя неговите иронии, опрощения, разкаяния и утешения под една-единствена дума: тъга. Но тази дума вече е притежание на нашия приятел Георги Господинов. А и най-вероятно греша: по-подходящото събирателно е мекота.
И именно за човешката мекота са стихотворенията на Бояджиев - те идват от нея и живописно я пресъздават. Меланхолията се надгражда до мекота. Не ме разбирайте погрешно: не става дума за отпуснатост или за малодушие. Напротив, тези стихотворения излъчват една много приятна, всъщност безценна умора от живота. От пълноценния живот.
Те, разбира се, са много умни, но нямат откривателски и изобретателски претенции. Прочее, стиховете и в тази Цочова книга излъчват притегателна интелектуална благост. Кротост. Любовна кротост. Някак още с появата си стихотворенията на Цочо са на терена на класическото, в друго, не наше време.
По буквите: Бояджиев, Радичков, Сампсън
Марин Бодаков, Дневник, 26 декември 2020
Капитанът душа отговаря на писма
Десислава Неделчева, Култура / Брой 9 (2982), Ноември 2021
Разпространява се от:
Рутхер Копланд
КАКВОТО КАЗАХ, НЕКА
Издателство за поезия ДА
София 2020
Език - български
Превод - Боряна Кацарска
Брой страници: 326
ISBN - 978-619-7082-61-6
като дете сънувах че искат да ме вземат със себе си | | | |
